Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 251   гр. София, 15  юни 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори  април,  две хиляди и десета година, в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ВЕРОНИКА  ИМОВА       ЧЛЕНОВЕ :   КРАСИМИР  ХАРАЛАМПИЕВ                                    КЕТИ  МАРКОВА     при  участието на секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  РУСКО  КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията  КЕТИ   МАРКОВА н. д. №  177/ 2010 година   Касационното производство е образувано по протест на АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА- ПЛОВДИВ, срещу въззивно решение № 262 от 5. 01. 2010г., на Пловдивския апелативен съд, 2 наказателен състав, постановено по ВНОХД № 469/ 2009г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 116 от 15. 09. 2009г., по НОХД № 1547/ 2009г., на Пловдивския окръжен съд. В касационния протест на Пловдивската апелативна прокуратура се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия А. В. С., в оправдателната си част, за две отделни престъпления по чл. 354а, ал. 1, т. 1 НК, с осъждане единствено за деяние по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а в осъдителната си част- и при явна несправедливост на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 2- 3 НПК. Искането е за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста в съдебно заседание пред касационната инстанция, като счита, че с атакуваните съдебни актове са постигнати целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият, лично и чрез редовно упълномощения си з. , поддържа, че протестът е неоснователен, поради което счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на Пловдивската апелативна прокуратура е неоснователен. С първоинстанционната присъда Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е признал подсъдимия А. В. С. от гр. П., за виновен в това, че на 26. 05. 2009г., в гр. П., без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- 18, 81гр. марихуана, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол- 1, 17 тегловни %, на стойност 112, 86 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, и глоба в размер на 1200 лв. Оправдал е подсъдимия по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.1, предл. 1 НК. Признал е същия подсъдим за невиновен в това, че в средата на м. май 2009г., в гр. П., без надлежно разрешително да е държал, с цел разпространение, и да е разпространил на Р. Ж. Иванов, от гр. П., високорисково наркотично вещество- 12, 561гр. марихуана, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол- 1, 3 тегловни %, на стойност 75, 36 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 1, предл. 1 и 2 НК. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК е приспаднал задържането на подсъдимия С по мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”. Постановил е разпореждане с веществените доказателства, като на основание чл. 354а, ал. 6 НК, е отнел в полза на държавата наркотичното вещество. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия А. С протестираното въззивно решение Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Безспорно доказано по делото, и еднозначно прието от съдилищата е, че на 22. 05. 2009г., при извършено претърсване в жилището на свидетеля Р било открито и иззето високорисково наркотично вещество- марихуана, разпределена в 4 бр. пликчета, и в още един по- голям плик. В протокола Иванов собственоръчно вписал, че марихуаната е негова и я притежава от около седмица. След привличането му като обвиняем той заявил в разпит пред съдия, че намерените наркотични вещества закупил от „Сашо”, посочил телефона и адреса му. След като била установена точната самоличност на посоченото от свидетеля лице, след поискано и дадено от съдия разрешение за претърсване и изземване в дома на дееца, такова било извършено на 26. 05. 2009г., при което в два плика, поставени в кутия, била намерена инкриминираната марихуана, в приетите количества. Подсъдимият вписал в протокола, че марихуаната набрал лично от двор в с. К. преди около месец. На първо място, ВКС намира за необходимо да отбележи, че поначало конструкцията на обвинението е неправилна. Прокурорът не е имал основание да раздели инкриминираната на С. престъпна дейност, формулирайки обвинение за две отделни престъпления, всяко от които с квалификация по чл. 354а, ал. 1, предл. 1, а второто- и предл. 2 НК. По този въпрос въззивният съд е изложил законосъобразни и убедителни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя. Вярна е също и констатацията му, че при конкретния изход на делото този неправилен подход на държавното обвинение практически не рефлектира върху правилността на изводите за вината и отговорността на подсъдимия и изхода на делото. На второ място, правилно съдилищата са заключили, че приетите въз основа на комплексната оценка на формираната по делото доказателствена съвкупност фактически положения, предпоставили правните изводи по същество, сочат на осъществен от дееца, както от обективна, така и от субективна с. , единствено съставът на престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 1 НК, за което същият е признат за виновен и осъден. Обвинителната теза в конкретния казус, касаеща престъпленията, за които С. е признат за невинен и оправдан, се извежда единствено от показанията на свидетеля Р, в чиито дом също са намерени наркотици от вида на инкриминираните. Съдилищата са изложили обстойни съображения защо не са кредитирали този свидетел, които не са голословни, а сериозно аргументирани и подкрепени от доказателствата по делото. Подробно са обсъдени позициите на свидетеля и подсъдимия, всеки от които е поддържал, че е закупил процесната марихуана от другия, включително при проведената между тях очна ставка пред окръжния съд. Не може да бъде споделена тезата на прокурора, депозирал касационния протест, че при съществуващото противоречие, само качеството на Иванов в процеса- свидетел, с произтичащата от това отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, е достатъчно именно той да бъде кредитиран, а обясненията на С. отхвърлени като недостоверни. Това е така, най- малкото, защото не може да се иска (и очаква) от свидетеля да дава показания, чрез които би се уличил в извършване на престъпление- чл. 121, ал. 1 НПК. Друг е въпросът, че при провеждане на разпита на свидетел, съдът е длъжен да му разясни това му право, на основание чл. 139, ал. 2 НПК. Само факта, че Р. Иванов е бил последователен в позицията си, поддържана и на досъдебното производство, и в съдебната фаза на процеса, не е достатъчно, за да бъдат приети безкритично показанията му, още повече, като се отчете, че в паралелно протичащото срещу него наказателно производство, отново с обвинение за държане на високорискови наркотични вещества от вида на инкриминираното- марихуана, Иванов е обвиняем, със собствена защитна позиция, очевидно обслужвана и в настоящия процес. В този смисъл, след задълбочен анализ, предходните инстанции са се позовали на редица обстоятелства, поставящи под сериозно съмнение неговите твърдения, които е безпредметно да бъдат преповтаряни отново, тъй като ВКС, в настоящия си състав, ги споделя изцяло. Съдилищата са събрали всички доказателства, относими към предмета на доказване в конкретния наказателен процес и необходими за разкриване на обективната истина. Касационната инстанция не намери данни, подкрепящи довода в протеста за това, че фактическите положения, предпоставили правните изводи за вината и отговорността на дееца, са приети на базата на негодни доказателствени средства или на несъществуваща доказателствена основа, а така също доказателствата да са оценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно. Обстоятелството, че инстанциите по същество са кредитирали едни доказателствени източници за сметка на други (обясненията на подсъдимия С показанията на свид. Иванов), само по себе си не сочи на процесуално нарушение, при положение, че те са изложили мотивирани съображения, основани на закона и доказателствата по делото, и от тях става ясно, че всички доказателствени материали са преценявани внимателно и обективно, поотделно и в тяхната съвкупност, във взаимната им връзка. В този смисъл, осъществената от съдилищата доказателствена дейност е съответна на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18, и тези по чл. 107 НПК, поради което и в случая ВКС не констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съобразно приетите фактически положения, материалният закон е приложен правилно, и напълно законосъобразно подсъдимият е признат за виновен и осъден единствено за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК- за държане на високорисково наркотично вещество от вида и в количеството, открито и иззето от неговото жилище, предназначено за лична употреба от самия него. Липсва основание да се ангажира неговата наказателна отговорност по- по- тежко наказуемия състав на чл. 354а, ал. 1, предл. 1 и 2 НК, доколкото по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства нито за това, че С. е държал процесното наркотично вещество, с цел разпространение, нито, че е разпространил на свид. Иванов определено количество от него. Обратното би означавало евентуалната осъдителна присъда да почива изцяло на предположение, което нормата на чл. 303, ал. 1 НПК изрично забранява, или най- малкото, да се окаже в хипотезата на недоказано по несъмнен начин обвинение, в нарушение на нормата на чл. 303, ал. 2 НПК. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание. При индивидуализацията му са отчетени обществената опасност на деянието и дееца, подбудите и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, съобразно критериите на чл. 54 НК. Подсъдимият е млад човек, признава вината си, критичен е към поведението си, изразява желание и увереност, че ще се справи с порока си, свързан с употребата на марихуана, изключително ангажиран и отдаден на семейството си, неосъждан. Горните изводи не се променят от обстоятелството, че по отношение на него е прилаган институтът на чл. 78а НК за предходно престъпление, свързано с наркотици, тъй като той е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, а не такова от системата на НК, което да променя съдебния му статус. Наказанието една година и два месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1200 лв. е отмерено справедливо, съобразено е с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Институтът на условното осъждане по чл. 66 НК също е приложен законосъобразно. Освен наличието на всички формални предпоставки за това, липсва основание подсъдимото лице да бъде откъсвано от обичайната си семейна и социална среда, а определеният изпитателен срок е достатъчен, за да се изпълни възпитателната, възпираща и превантивна функция на наказанието. Ето защо, наказанието, наложено на подсъдимия С, не съдържа характеристиките на явната несправедливост, така, както същите са дефинирани по чл. 348, ал. 5 НПК. В този смисъл, касационната инстанция, в изпълнение на правомощията си по чл. 354, ал.1, т.1 НПК намери, че протестът на Апелативна прокуратура- Пловдив е неоснователен, а атакуваното с него въззивно решение, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 262 от 5. 01. 2010г., на Пловдивския апелативен съд, 2 наказателен състав, постановено по ВНОХД № 469/ 2009г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: