1 Р Е Ш Е Н И Е № 363 гр.София, 04.05.2010г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април, две хиляди и десета година в състав: Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю .Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 922 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 24.12.2008г. по гр.д.№ 972 / 2008г., с което Софийски градски съд е уважил предявените от Н. А. Д. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят - [фирма] поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да се отмени Ответницата по жалба Н. А. Д. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., с определение от 23.07.2009г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалния въпрос, от значение за изхода по спора, а именно относно задължението на съда за да обсъди всички доказателства представени му в подкрепа на тезата на работодателя за законност на извършения подбор, без фактически съдът да преценява работата на посочените в подбора, която преценка по целесъобразност единствено работодателя може да направи, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата. С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Н. А. Д. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признал за незаконно, уволнението извършено със Заповед №331/01.11.2006г., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ и я е възстановил на длъжността “касиер-инкасатор”. Изложил е съображения за това, че чрез експертиза е установено намаляване обема на работа, но подборът , който е извършен между 22 служителки от отдел “Производствен”, от които е следвало да се уволнят 10броя касиери, сред които е и ответницата по жалба, е незаконен. Съдът е извършил преценка на критериите и е приел, че ищцата е с еднакво по степен образование, получила е максимален брой точки за професионализъм и отговорно изпълнение на задълженията, поради което неправилно е съкратена именно тя, без да са ясни критериите, по които е извършена преценката кои лица да бъдат уволнени. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване с оглед разрешението на процесуален въпрос от значение за спора, касаещ задължението на съда за да обсъди всички доказателства представени му в подкрепа на тезата на работодателя за законност на извършения подбор, без фактически съдът да преценява работата на посочените в подбора, която преценка по целесъобразност единствено работодателя може да направи, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата. Настоящия съдебен състав споделя за правилно разбирането застъпено в решенията на съставите на ВКС, приложени към жалбата, в които е прието, че законът установява критериите, въз основа на които се извършва подбора и резултатите, до които следва да доведе извършването му, като това е въпрос на работодателска преценка , но правилността на подбора се доказва пред съда, който е длъжен да обсъди всички доказателства представени му в тази насока. В случая съдът е обсъдил едностранчиво доказателствата по делото, като е навлязъл в извършване на преценка за това кой работи по-добре и нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника, каквото право не му е предоставено от закона. Правилно е прието по делото, че намаляването обема на работа е засегнало част от еднотипни длъжности и извършването на подбор между служителите на същата длъжност е било задължително. По начало работодателят е бил длъжен да съобрази критериите по чл. 329 КТ, като извърши подбор по икономическите критерии - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. По делото е установено, че за да извърши подбор работодателят е назначил специална комисия, която първоначално, въз основа посочените по-горе критерии, е извършила класиране на всичките 22 служители, заемали длъжността “касиер-инкасатор”. Право на работодателя е да определи кой работи по-добре и нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя е въпрос на неговата конкретна фактическа преценка и то не подлежи на съдебен контрол. Тази негова преценка е по целесъобразност и единствено той може да я направи, тъй като има всекидневни наблюдения върху работата на всички. По отношение на тази преценка съдът не би могъл да замести работодателя. Съдът, при анализ на всички доказателства, извършва проверка само за законност на уволнението ­ били ли са налице всички факти, съдържащи се в хипотезата на конкретното основание, при условията на което работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение. В случая обаче, работодателят, като не е отчел, че при първият подбор, извършен с протокол от 18.09.2006г., жалбоподателката не е била предложена от комисията за уволнение, е насрочил втори такъв и в протокол на комисията от 24.10.2006г., в който са отчетени критериите трудов стаж и професионализъм, но вече е направено сравнение измежду 17 служители, а не 22, жалбоподателката е посочена сред лицата, с които следва да бъде прекратено трудовото правоотношение. С оглед именно на доказателства в тази насока, крайният извод на въззивният съд за незаконосъобразност на подбора е правилен. Извършването на два подбора, като едва при втория ищцата е получила по-ниски резултати и то при сравняване не на всички лица, заемащи еднакви длъжности, обуславя законосъобразност на извода на въззивния съд в обжалваното решение, че работодателят не е упражнил законно правото си на уволнение, тъй като в разглеждания случай, че е извършил подбор съобразно изискванията на КТ. В този случай подборът не е правна възможност, а задължение за работодателя, за да останат на работа тези, който по-пълно отговарят на критериите на закона. Като е признал за незаконно уволнението съдът правилно е уважил и предявените искове с правно основание чл344, ал.1, т.2 и 3 КТ, поради което обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.293 ГПК следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О С Т А В Я В С И Л А решение от 24.12.2008г. по гр.д.№ 972 / 2008г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: