Р Е Ш Е Н И Е № 335 гр. София, 14 юли 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1720 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения П. К. Т. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 132/2010 г. и отмяна на решение № 138 от 12.11.2010 г. на Хасковския окръжен съд. В искането са отбелязани всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Осъденият твърди, че въззивният съд не е извършил прецизен анализ и задълбочена преценка на всички доказателствени материали, поради което съществените констатации са били изведени въз основа на недопустими предположения. В противоречие с чл. 103 от НПК съдът е прехвърлил тежестта на доказване върху подсъдимия. Направено е искане за възобновяване на делото и оправдаване по обвинението или намаляване на наложеното наказание, което е явно несправедливо. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа искането по съображения, изложени в него. Поставя акцент върху предположението на съда, че инкриминираното по делото пълномощно е неистинско. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С въззивно решение № 138 от 12.11.2010 г. по в. н. о. х. д. № 132/2010 г. Хасковският окръжен съд е потвърдил изцяло присъда № 77 от 24.06.2010 г. по н. о. х. д. № 150/2010 г. на Хасковския районен съд, с която подсъдимият П. К. Т. е признат за виновен в това, в периода 8.02.2005 г. – 25.03.2005 г. в гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – пълномощно, заведено под рег. № 6245/14.12.2004 г. по описа на нотариус Х. К. с район на действие - Районният съд в гр. Хасково, да е получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери – сумата от 22 090 лева и 11 ст., собственост на [фирма] – гр. София, с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК му е наложил наказание от пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК съдът е определил общо, най-тежкото наказание от пет години лишаване от свобода, наложено по присъдата и по присъдата по н. о. х. д. № 658/04 г. Приспаднал е изтърпяната част от наказанието, на основание чл. 25, ал. 2 НК. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. Според основната теза на осъдения в подкрепа на поисканото възобновяване на наказателното дело, въззивният съд е нарушил процесуалните си задължения да формира вътрешното си убеждение въз основа на събраните по делото доказателства, поради което и фактическите констатации относно съществени признаци на престъплението по чл. 212 НК почиват по недопустим начин единствено върху житейската логика на съдебния състав и неговите предположения. Проявеният едностранчив подход да се игнорират оправдаващите доказателства е довело до осъждане за престъпление, което не е било установено по несъмнен начин. Проверката на въззивното решение потвърждава доводите на осъдения в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – съществено процесуално нарушение. Въззивният съд не е извършил прецизен анализ и задълбочена оценка на съвкупността от доказателствените материали и установените обстоятелства по делото, а изготвените мотиви не съдържат ясни, непротиворечиви и достатъчно изчерпателни съображения по всички фактически и правни въпроси, довели до решението в диспозитива. Аргументацията във въззивното решение изцяло е насочена да обоснове, че при тегленията на пари от банката подсъдимият е знаел за смъртта на Х. С., което е позволило на съда заключението за прекия умисъл на подсъдимия. Принципно е обаче положението, че въпросът за субективната страна стои пред съда само след като е установил, че деянието покрива признаците в обективно отношение. Затова Хасковският окръжен съд не е могъл да подмине основния конфликтен момент, касаещ използвания документ, послужил като средство на дееца за извършване на престъплението, а към него са отправени и преимуществена част от доводите на осъдения Т.. В конкретния случай въззивният съд е бил длъжен да обсъди какъв е инкриминирания документ, за да позволи да се проследят разсъжденията, довели до възприетото в диспозитива на присъдата за използване на неистински официален документ (пълномощно, заведено под рег. № 6245/14.12.2004 г. по описа на нотариус Х. К.). Доколкото пълномощното изобщо е споменато в решението, мотивите са противоречиви. Обосновавайки тезата си, че подсъдимият е знаел за смъртта на С. към момента, в който е теглил парите (л.5 от мотивите), въззивният съд е посочил, че по делото е несъмнено установено и доказано пълномощното да е било с невярно съдържание, докато на л. 7 е отразил, че „процесният писмен документ е неистински”. В доказателствен план съдът е отдал решаващо значение на показанията на св. Хр. К. – нотариусът, чието име фигурира в нотариалната заверка на пълномощното. От мотивите обаче не личи съдът да е извършил внимателен анализ и преценка на нейните показания (каквито не са били извършени и от първоинстанционния съд) при проверката за достоверност. Това е било особено наложително, за да се проверят и обясненията на подсъдимия, че пълномощното с нотариална заверка му е било дадено от починалия. Респективно да се даде убедителен отговор на довода на защитника, че съзнанието на подсъдимия не е обхващало посоченото обстоятелство – неположения подпис от страна на Х. С. върху използваното пълномощно. При отсъствието на възможност по експертен път да се установи дали подписът върху копието от пълномощното, приложено към материалите по делото, действително принадлежи на починалия, съдът се е доверил единствено на заявлението на тази св. К., че макар да е познавала Х. С. подписът върху нотариалната заверка не е неин (както и на останалите работещи в кантората). Напълно е игнорирал обаче факта за присъстващия щемпел и личен печат на нотариуса. Особеното положение на тази свидетелка във връзка с посочените релевантни по делото факти е изисквало съдът подробно да изследва депозираните показания и да провери тяхната достоверност с всички допустими доказателствени средства, обстойно да ги анализира и обсъди, както поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателствени материали, за да формира вътрешното си убеждение след всестранно, обективно и пълно изследване на всички съществени обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото. Допуснатите съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК могат и следва да бъдат отстранени чрез отмяна на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Хасковския окръжен съд. Това прави излишно да се отговаря на останалите доводи на осъдения. Искането за възобновяване на наказателното производство следва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в. н. о. х. д. № 132/2010 г. по описа на Хасковския окръжен съд. ОТМЕНЯ решение № 138 от 12.11.2010 г. на Хасковския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Хасковския окръжен съд от съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: