Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр. София, 01.06.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря А. К., като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1338/2017 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Подадена е искова молба /п.к. от 16.05.2017 г./ от С. Я. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. с ЕИК[ЕИК] от [населено място]. Ищцата моли издаденото против нея осъдително арбитражно решение от 17.06.2016 г. по арб. дело № 6380/2016 г. по описа на Арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С. да бъде прогласено за нищожно, като постановено по неарбитрируем /потребителски/ спор, на основание § 6 ал.2 и § 8 т.5 ПЗР на ЗИД на ГПК, вр. чл.47 ал.2 ЗМТА. В условия на евентуалност сочи и други пороци на атакуваното решение, въз основа на които моли за отмяната му, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Узнаването за решението е станало след връчване на покана за доброволно изпълнение от страна на ЧСИ, изпратена на 16.02.2017 г. чрез работодател. Ответникът, чрез процесуален пълномощник, с подадения в срок писмен отговор заявява, че признава иска за нищожност на арбитражното решение на предявеното основание. Моли направените от ищцата разноски да останат за нейна сметка, т.к. ответникът не е дал повод за завеждането на делото и признава иска, евентуално моли за присъждане на такива в минимален размер, на основание чл.78 ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Исковата молба е предявена в законоустановения преклузивен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА от легитимирана страна, поради което е допустима. Безспорно е, че с изменението на чл.19 ал.1 ГПК /ДВ, бр.8/2017 г./ е изключена възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по материалноправен спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на З.. Паралелно с горното е хармонизирана и нормата на чл.47 ЗМТА, като е създадена ал.2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК, са нищожни. Според § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, висящите пред арбитражен съд производствата по неарбитрируеми спорове се прекратяват. Ако арбитражно решение по такъв спор е вече постановено, по него не се издава изпълнителен лист – чл.405 ал.5 ГПК. Ако към момента на влизане на промените в сила е било налице висящо производство по чл.47 ЗМТА, съдът при постановяване на решението съобразява действащите понастоящем императивни процесуалноправни норми /с аргументи от решението по т.3 от конст. дело № 15/2002 г. на КС на РБ и уредбата в ГПК/ и прогласява нищожността, съгласно горните правила. Следователно, извършените със ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към настоящия правен спор, който е заведен след влизането им в сила. В този смисъл е и становището на ответната страна. От материалите по делото се установява, че с решение от 17.06.2016 г. по арб. дело № 6380/2016 г. на Арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С. е разрешен спор относно задължения по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 12.03.2014 г., възлизащи на 3 367.13 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение, както и са присъдени разноски. Ищцата – ответник в арбитражното производство, има качество на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на З., поради което и на основание чл.47 ал.2 ЗМТА вр. чл.19 ал.1 ГПК съдът следва да прогласи нищожността на така постановеното арбитражно решение. При този резултат, не подлежат на разглеждане евентуално заявените основания за порочност на атакуваното решение по чл.47 ал.1 ЗМТА. С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца внесената държавна такса от 156.48 лв. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, поради липсата на данни за заплащането на такова. Възражението на ответната страна по отношение на разноските се преценява като неоснователно. В случая защитата на ищеца е осъществима единствено по исков път, поради което ответникът не може за бъде освободен от тежестта за разноските за завеждането на иска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение от 17.06.2016 г. по арб. дело № 6380/2016 г. по описа на Арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С.. ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. - [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Я. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 156.48 лв. /сто петдесет и шест и 0.48 лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: