Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 17.06.2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в открито заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав : Председател: Елеонора Чаначева Членове: Васил Христакиев Елена Арнаучкова секретар Ангел Йорданов след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 377 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.В. Д. касационна жалба на ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД, [населено място], срещу решение № 453/02.11.2022г. по възз.т.д.№ 129/2022г. на АС - Пловдив. С него е потвърдено решение № 260156/19.12.2021г. по т.д.№ 120/2020г. на ОС - Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, [населено място], против „МБАЛ - Пазарджик“ АД, [населено място], осъдителни искове, с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с предмет цедирани с договор за цесия от 06.11.2015г.в полза на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, [населено място], парични вземания по отношение на „МБАЛ - Пазарджик“АД, [населено място], произтичащи от сключения между „МБАЛ - Пазарджик“ АД, като възложител, и „Енемона“ АД, като изпълнител, договор от 13.06.2011г.за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи, както следва: част от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия по чл.11, ал.1 от договора от 13.06.2011г. - неплатени изискуеми 20 месечни вноски от по 4 483.37лв. за периода от 10.08.2017г. до 10.03.2019г. вкл., в общ размер 89 667.27лв., заедно с обезщетения за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка месечна вноска – 10-о число на месеца, за който се отнася, в общ размер 19 696.85лв., и част от цената за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи по чл.11, ал.2 от договора от 13.06.2011г. - неплатени изискуеми 20 месечни вноски от по 4 566.05лв.за периода от 10.08.2017г. до 10.03.2019г. вкл., в общ размер 91 321лв., заедно с обезщетения за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка месечна вноска – 10-о число на месеца, за който се отнася, в размер 20 060.25лв., и са присъдени разноски в тежест на „Интернешънъл Асет Банк“ АД в размер на 10 475лв. Обжалваното решение е постановено с участието на „Енемона“ АД/н/, [населено място], и „Ескона консулт“ ЕООД, като трети лица-помагачи на ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД. В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК- материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът намира за неправилни правните изводи на съда по отношение на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила между страните по делото решение по възз.т.д.№ 11/2019г. на ПАС. Релевира доводи и за други допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото доказателства за изпълнен гарантиран резултат, както и неизясняване на делото от фактическа страна по въпроса дали са извършени СМР. Оспорват се по същество направените изводи във връзка с договора от 13.06.2011г. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски. С молба от 08.01.2024г. се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. С подадения чрез адв.А. Ш. писмен отговор ответникът „МБАЛ-Пазарджик“ АД оспорва основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски. Не са постъпили становища от третите лица-помагачи на ищеца „Ескона Консулт“ ЕООД и „Енемона“ АД/н/. С постановеното по делото определение № 205/31.01.2024г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване на основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е съдът да зачете формираната сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение между същите страни, с което е присъдено вземане, произтичащо от същия договор? В откритото съдебно заседание касаторът „Интернешънъл Асет Банк“ АД, чрез процесуалния си представител адв.В. Д., поддържа касационната жалба, а ответникът „МБАЛ-Пазарджик“ АД, чрез процесуалния си представител адв. А. Ш., поддържа отговора и оспорва касационната жалба. И двете главни страни претендират за присъждане на разноски, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК. Подпомагащите страни не се представляват и не вземат становища. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване: По него е формирана съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в т.19 ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 49/14.04.2011г., по т.д.№ 561/2010г., I т.о., посоченото от ищеца решение № 115/10.01.2012г. по т.д.№ 883/2010г., I т.о. и мн.др., обобщена в служебно известното на съда решение № 314/15.01.2018г. по гр.д.№ 4301/2014г., IV г.о. Даденият правораздавателен отговор е, че източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, като следва да се има предвид, че тя се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези(правопораждащ факт, съдържание, носители). В т.см. със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила решение на съда, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните. Забраната за пререшаемост (чл.299 ГПК) е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едно и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл.299, ал.1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или на различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхваната от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.В решение № 115/10.01.2012г. по т.д.№ 883/2010г., I т.о., се приема, че преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. Следва да се има предвид и разясненото в мотивите по т.5 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, че идентичност в предмета на делото е налице, не само при пълно обективно и субективно тъждество, но и, когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. В случай, че предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело и, въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Предвид на това отговорът на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, е, че, когато в последващ процес е предявен иск за вземане, произтичащо от договор, чиято действителност е установена с влязло в сила решение между същите страни, с което е присъдено друго вземане, произтичащо от същия договор, от съдебната проверка е изключена както действителността на договора на изследваното от съда основание, така и съдебно установените общи правопораждащи факти на вземането. По същество и на въведените касационни основания: По делото е правилно установено, че с влязло в сила въззивно решение № 95/15.03.2019г. по възз.т.д.№ 11/2019г. на АС - Пловдив, след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове, е постановено друго, с което „МБАЛ - Пазарджик“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, [населено място], цедираните с договори за цесия от 26.06.2015г. и от 06.11.2015г., парични вземания, произтичащи от чл.11, ал.1 и чл.11, ал.2 от сключения между „МБАЛ - Пазарджик“ АД, като възложител, и „Енемона“ АД, като изпълнител, договор от 13.06.2011г. за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи от 13.06.2011г., а именно месечните вноски по чл.11, ал.1 и чл.11, ал.2 от договора от 13.06.2011г., чиито падежи са настъпили в периода 10.12.2014г.-10.07.2017г.вкл., ведно със законната лихва от подаване на ИМ на 20.07.2017г. до окончателното изплащане, както и заедно с обезщетения за забавеното им заплащане от падежа на всяка месечна вноска на 10-о число на съответния месец до подаване на ИМ. Решението е постановено с участието на „Енемона“ АД/н/ и „Ескона консулт“ ЕООД, като трети лица-помагачи на страната на ищеца. В мотивите на въззивното решение по възз.т.д.№ 11/2019г. на АС - Пловдив е прието, че на 13.06.2011г. в процедура по възлагане на обществена поръчка между ответника „МБАЛ-Пазарджик“ АД, като възложител, и „Енемона“ АД, като изпълнител, е сключен договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградите на болницата, описани в чл.1, и съпътстващи ремонтни работи, като дейностите по договора ще се осъществят на два етапа: първи етап, включващ анализ на енергоефективните мерки от докладите за обследване, изготвяне на технически проект за изпълнение на набелязаните енергоефективни мерки и необходимите за това съпътстващи ремонтни работи, които да гарантират експлоатационната годност на сградите, вкл. съгласуване на проектите и набавяне на необходимите разрешителни за изпълнение на СМР, осигуряване на финансиране и изпълнение на необходимите СМР по начин, че да гарантират бъдещото сертифициране на сградите със сертификат за енергийна ефективност, не по-нисък от категория „А“, и втори етап, включващ мониторинг на енергийното потребление на обектите с отчитане на гарантирания енергоефективен резултат и изплащане от възложителя на вложената от изпълнителя инвестиция. Прието е, че страните са постигнали съгласие изпълнителят да финансира дейностите и мероприятията, предмет на договора, като общият размер на инвестицията възлиза на 2 949 947.22 лева, без ДДС, а цената по договора, т.е. дължимата от възложителя сума, е образувана на базата на така определените инвестиционни разходи, плюс стойността на оскъпяване /7.5 % годишно/, заради уговореното разсрочено плащане на инвестицията от възложителя /за седем години на 84 равни месечни вноски, дължими по-късно от 10-о число на месеца, съгласно Приложения 4.1. и 4.2. - погасителни план-графици за цената на договорените енергоефективни мероприятия и за цената на договорените съпътстващи ремонтни работи/. В мотивите на влязлото в сила въззивно решение прието, че направената от изпълнителя инвестиция дори надхвърля заложения в чл.7, ал.1 от договора размер от 2 949 947.22 лева без ДДС, както и, че изпълнението на дейностите от първия етап е прието със съставения на осн. чл.26 от договора двустранен приемо-предавателен протокол от 01.12.2011г. В мотивите на влязлото в сила въззивно решение също така е прието, че по силата на договорите за цесия ищецът е придобил 20% от вземането на изпълнителя по договора от 13.06.2011г. Изрично е обсъдено и релевираното възражение за валидност на договора за инженеринг, в частност за нищожността на договорните клаузи относно начина и размера на дължимото възнаграждение на изпълнителя, поради противоречие с императивни правни норми. За неоснователно е прието възражението, че договорът противоречи на императивната разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗЕЕ / отм./ В тази връзка са изложени мотиви, че в чл.48, ал.1 ЗЕЕ / отм./ се съдържа определение на договорите с гарантиран резултат /ЕСКО договори/, които имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или промишлени системи, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия. Счетено е, че това определение на ЕСКО договорите не задължава равнопоставените субекти в търговския оборот, каквито са страните по настоящия договор, да сключват договори, с които да уговорят заплащането на пълния размер на инвестицията и на възнаграждението на изпълнителя да бъде извършвано само и единствено за сметка на реализираните икономии на енергия, като изводи за договорна свобода при определянето на начина и средствата за плащане следват от разпоредбите на чл.49, ал.3, т.3 и т.4 ЗЕЕ /отм./, в които е посочено, че страните уговарят начина на финансиране и начина на изплащане на възнаграждението на изпълнителя. Тълкувайки клаузите на договора, въззивният съд е приел, че волята на страните при сключването му е била да се възложи на изпълнителя да извърши дейностите по договора, включително тези, които не са пряко свързани с подобряването на енергийната ефективност /чл.7, ал.1, т.2/, като сам финансира инвестицията, след което инвестицията да му бъде заплатена от възложителя в седемгодишен период по уговорения с договора начин, със средства от бюджета на възложителя, които да включват и стойността на икономиите, при съблюдаване на правилата по чл.17 от договора /при положителната финансова стойност на разликата между паричната равностойност на гарантираното годишно потребление на енергия от обектите в пакет и паричната равностойност на достигнатото годишно потребление се разпределя по равно между възложителя и изпълнителя, а отрицателната финансова стойност е за сметка на изпълнителя/. Изложени са съображения, че, тъй като конкретните уговорки в договора съответстват на заложените параметри в процедурата по ЗОП, липсват императивна законова разпоредба, налагаща изплащането на инвестицията и на възнаграждението на изпълнителя да става единствено и само за сметка на реализираните икономии на енергия, а инвестицията е реално извършена и работата е приета, поради което претенциите са основателни. Изрично е посочено, че според клаузите на договора дължимото плащане на инвестицията от възложителя не е обвързано пряко с гарантираният резултат, а той осигурява енвентуално допълнителни суми- възнаграждение, което изпълнителят може да получи на основание чл.17 от договора, извън размера на инвестицията, но такава претенция не е предявена. Предмет на настоящото дело са осъдителни претенции на „Интернешънъл Асет Банк“ АД против „МБАЛ - Пазарджик“ АД с предмет цедирани в полза на „Интернешънъл Асет Банк“ АД със същите договори за цесия от 26.06.2015г. и от 06.11.2015г. парични вземания, произтичащи от договора за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи от 13.06.2011г., сключен между „МБАЛ - Пазарджик“ АД като възложител и „Енемона“ АД, [населено място], за месечните вноски по чл.11, ал.1 и чл.11, ал.2 от договора от 13.06.2011г., чиито падежи са в периода 10.08.2017г.-10.03.2019г., както и за обезщетения за забавеното им заплащане в размер на законните лихви от падежа на всяка месечна вноска до подаване на ИМ. За да постанови обжалваното решение, съставът на апелативния съд е приел, че влязлото в сила решение, съответно изложените съображения в мотивите му, не са доказателство в бъдещ съдебен процес между същите страни. Счел е, че е налице идентитет между страните по двете дела, но е различно искането, тъй като се претендират вземания за друг, последващ период. С позоваване на т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д.№ 1/2000г. на ОСГК и т.2 от ТР 3/22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г. ОСГТК на ВКС, са изложени съображения, че мотивите, въз основа на които е постановено влязлото в сила решение, не се ползват със сила на пресъдено нещо, с каквато се ползва само решението по уважен частичен иск за парично вземане относно правопораждащите факти на спорното субективно право. Съставът на апелативния съд е намерил, че, тъй като в случая влязлото в сила решение не е постановено по частичен иск, съответно - претендираните вземания не представляват непредявена част от вземане, остатък-разлика над предявения до пълен размер от присъдените вземания с влязлото в сила решение, а са нови, непадежирали към онзи момент, вземания, възникнали впоследствие, след предявяване на исковете в предходния процес, защитата на ответника не е ограничена и той има в пълен обем правото да оспорва фактите и обстоятелствата, пораждащи сега претендираното, спорно в настоящия процес материално право. Приел е, че ответникът има право да противопостави на ищеца всички възражения, които има спрямо изпълнителя по договора от 13.06.2011г. По всички тези съображения е разгледано по същество и е прието за основателно релевираното възражение за нищожност на договора от 13.06.2011г., поради противоречие с императивни норми на закона. При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е процесуално незаконосъобразно, тъй като с него е пререшен въпросът във връзка с основателността на възражението за недействителност на договора за инженеринг от 13.06.2011г., поради противоречие с императивни правни норми. Като постановено в нарушение на процесуалния закон, въззивното решение следва да бъде отменено и, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. В случая от съдебната проверка следва да бъде изключена недействителността на договора от 13.06.2011г., поради противоречие с императивни правни норми, съответно - недействителността на договорите за цесия 26.06.2015г. и от 06.11.2015г., поради липса на предмет. Формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение между страните задължава съда да приеме за установено, че въз основа на сключения в процедура по обществена поръчка договор от 13.06.2011г. между възложител МБАЛ „Пазарджик“ АД и изпълнител „Енемона“ АД, [населено място], е валидно възникнало облигационно отношение по повод договор за инженеринг, по силата на който е възникнало задължение за изпълнителя да направи инвестиция в договорения размер, както и, че това задължение е реално изпълнено и изпълнението на дейностите от първия етап от договора е прието с двустранен приемо-предавателен протокол, сключен на осн.чл.26 от договора.Също така съдът е обвързан от влязлото в сила решение да приеме, че е възникнало насрещното задължение за възложителя за заплащане на цената на договора за изпълнение на енергоефективните мероприятия на обектите в договорения размер по чл.11, ал.1 от договора, формирана от стойността на инвестиционните разходи и оскъпяване в резултат от разсроченото плащане, както и цената на договора за изпълнение на съпътстващите ремонтни работи в договорения размер по чл.11, ал.2 от договора, формирана от стойността на инвестиционните разходи и оскъпяване в резултат от разсроченото плащане.Съдът е също така задължен да приеме, че задълженията на възложителя по чл.11, ал.1 и чл.11, ал.2 от договора за инженеринг не е обвързано пряко с гарантираният резултат.С влязлото в сила решение също така е задължително установено, че тези задължения на изпълнителя са разсрочени /чл.12 от договора/ на 84 месечни вноски/ 7-годишен период/, на месечните вноски с размери, посочени в чл.12 от договора и с препращане към Приложения № 4.1. и 4.2. към договора- погасителни планове- графици.В чл.14 от договора е уговорено, че падежът на вноските е 10 число на сътоветния месец, а в чл.15 е уговорен 3-месечен гратисен период след завършване на дейностите от етап първи. Също така влязлото в сила решение задължава съда да приеме, че с договорите за цесия 26.06.2015г. и от 06.11.2015г. в полза на ищеца са валидно прехвърлени 20% от произтичащите от договора за инженеринг вземания на изпълнителя по чл.11, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Така, с влязлото в сила въззивно решение, с което възложителят е осъден да заплати на ищеца месечните вноски по чл.11, ал.1 и ал.2 от договора от 13.06.2011г. за периода от 10.12.2014г.-10.07.2017г., е задължително установено възникването, прехвърлянето в полза на ищеца и съществуването към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд/ предвид обективните предели на СПН/ на всички вземания, представляващи 20% от произтичащите от чл.11, ал.1 и ал. 2 от договора от 13.06.2011г. месечни вноски, вкл. - процесните вземания, чиито падежи настъпват в периода след 10.07.2017г. до края на 7-годишния перид на разсрочване на вноските. По отношение на процесните вземания не са въведени правопогасяващи възражения, основани на факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в предходното въззивно производство /19.02.2019г./ и такива не се установяват от приетите по делото в производството пред първоинстанционния и въззивния съд заключения на СТЕ. Размерът на цедираните на ищеца вземания с процесните договори за цесия /20% от дължимите месечни вноски по чл.11, ал.2 и чл.11, ал.2 от договора/ за исковия период и на обезщетенията за забавеното им заплащане от уговорения падеж на всяка вноска/ 10-о число на съответния месец до подаване на ИМ/ е определяем въз основа на заключението на СИЕ по делото с вещо лице Л. Т., съответно месечните вноски по чл.11, ал.1 от договора са в размер на 89 667.40лв., а месечните вноски по чл.11, ал.2 от договора са в размер на 91 321лв., а обезщетенията за забава - съответно 19 696.85лв. и 20 060.25лв. Поради всички изложено, предявените осъдителни претенции са основателни за посочените размери и следва да бъдат уважени. С оглед на този изход в полза на ищеца се присъждат направените разноски пред трите инстанции, съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК, доказани с представените договори за правна помощ и платежни документи: разноски в първоинстанционното производство в общ размер 18 287.82лв., разноски във въззивното производство в общ размер 14 815.91лв. и разноски в касационното производство в общ размер 17 925лв. или общо разноски пред трите инстанции в размер на 51 029лв. Тъй като ответникът няма право на разноски, първоинстанционното и въззивното решение следва да се отменят в частите, с които са присъдени разноски в тежест на „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: Р Е Ш И: Отменя изцяло решение № 453/02.11.2022г. по възз.т.д.№ 129/2022г. на АС - Пловдив, включително в частта, с която са присъдени разноски в тежест на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, [населено място], и вместо него постановява: Осъжда „МБАЛ - Пазарджик“ АД, [населено място], да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, [населено място], придобити въз основа на договор за цесия от 26.06.2015г. и договор за цесия от 06.11.2015г., парични вземания, произтичащи от сключения между „МБАЛ - Пазарджик“ АД, като възложител, и „Енемона“ АД, като изпълнител, договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи от 13.06.2011г., както следва: част от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия по чл.11, ал.1 от договора от 13.06.2011г. - неплатени изискуеми 20 месечни вноски от по 4 483.37лв. за периода от 10.08.2017г. до 10.03.2019г. вкл., в общ размер 89 667.27лв., заедно с обезщетения за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка месечна вноска – 10-о число на месеца, за който се отнася, в общ размер 19 696.85лв., и част от цената за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи по чл.11, ал.2 от договора от 13.06.2011г. - неплатени изискуеми 20 месечни вноски от по 4 566.05лв.за периода от 10.08.2017г. до 10.03.2019г. вкл., в общ размер 91 321лв., заедно с обезщетения за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка месечна вноска – 10-о число на месеца, за който се отнася, както и разноски пред трите инстанции в общ размер 51 029лв. Отменя решение № 260156/19.12.2021г. по т.д.№ 120/2020г. на ОС - Пазарджик, в частта, с която са присъдени разноски в тежест на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, [населено място]. Решението е постановено с участието на „Ескона консулт“ ЕООД и „Енемона“ АД/н/, [населено място], като трети лица-помагачи на „Интернешънъл Асет Банк“ АД и е окончателно. Председател: Членове: