О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 814 С.,17.10.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 642/2010 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Гаранционен фонд [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. М. К., срещу определение № 744 от 28.05.2010 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 396/2010 г., с което се отменя определение № 12/09.02.2011 г. на Смолянски окръжен съд по гр. д. № 152/2009 г. за прекратяване на производството по делото и е изпращането му по подсъдност на СГС, като се връща делото на СмОС за разглеждане на предявения иск. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ОС [населено място], РС [населено място] и ОС [населено място]. Ответникът по частната касационна жалба – Векил Ш. Молахмедов от [населено място], [община] е депозирал становище в законоустановения срок. Изложил е доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Производството по гр. д. № 152/2009 г. пред Смолянски окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ предявен от Векил Ш. Молахмедов срещу Гаранционен фонд [населено място] за заплащане на сумата от 90 000 лв., представляваща неимуществени вреди от смъртта на С. В. Моллаахмедова, настъпила при ПТП на 20.12.2008 г. в участък между [населено място] и [населено място], при управление на МПС без сключена застраховка „гражданска отговорност” от водача Сафидин Ф. Д.. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение по чл. 119 ГПК за неподсъдност на спора. С определение № 12/09.02.2010 г. СмОС е прекратил производството по гр. д. № 152/2009 г. и изпраща същото по подсъдност на Софийски градски съд, в чийто район е седалището и адреса на управление на ответното дружество. По жалба на ищеца Пловдивският апелативен съд с определение № 744 /28.05.2010 по ч.гр. д. № 396/2010 г. (предмет на настоящото производство) го отменя и връща делото отново на СмОС за разглеждане на предявения иск. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Видно от съдържанието на частната касационна жалба процесуалноправният въпрос от съществено значение за изхода на делото е: приложима ли е разпоредбата на чл. 113 ГПК за избор на местна подсъдност в хипотезата, когато искът по чл. 226, ал. 1 КЗ е предявен срещу Гаранционен фонд [населено място]. Жалбоподателят е представил определения на ОС [населено място], РС [населено място] и ОС [населено място] в подкрепа на твърденията си за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото. С оглед данните по делото, налице е основание за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като даденият в обжалваното определение отговор по приложението на 113 ГПК в хипотезата на предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу Гаранционен фонд [населено място] е решен в противоречие с практиката на ВКС. Частната касационна жалба е основателна. По поставения от жалбоподателя въпрос е налице практика на Върховен касационен съд, обективирана в определение № 44 от 17.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 803/2010 г., ІІ ТО, постановено по реда на новия ГПК. Според същата разпоредбата на чл. 113 ГПК за избор на местна подсъдност е неприложима при пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу Гаранционен фонд. Отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение произтича от закона, а не от договор за застраховка, т. е. именно липсата на договор за застраховка е основанието да се ангажира неговата гаранционна отговорност. И тъй като водача, причинил ПТП няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”, лицата, претърпели вреди от неговото виновно поведение, не са „потребители на застрахователни услуги” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КЗ. Това налага и извода, че нормата на чл. 113 ГПК не се прилага в случаите на предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу Гаранционен фонд. В случая местната подсъдност на претенцията следва да се определи по общото правило на чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК – местно компетентен е Софийски районен съд, респ. СГС (в зависимост от цената на иска), тъй като седалището на Гаранционния фонд е [населено място]. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение на Апелативен съд [населено място] следва да бъде отменено, а делото да се разгледа от Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 744 от 28.05.2010 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 396/2010 г. и вместо това постановява: ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: