Р Е Ш Е Н И Е № 220 гр. София, 25.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 785/2017 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подсъдимия С. М. А. и защитника му адв. С.-В. срещу решение № 245 от 31.05.2017 г. на Софийския апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 260/2017 г. по описа на същия съд. В саморъчната жалба на подсъдимия е заявено наличието на допуснати от разследващите органи и първоинстанционния съд процесуални нарушения: недопускане на свидетели – очевидци за изясняване целта на посещението на А. в дома на сем. И., изопачаване на дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство, както и кредитиране на свидетелски показания, противоречащи на приетата по делото балистична експертиза, които пороци ограничили процесуалните му права. Касаторът оспорва изводите на предходните инстанции деянието да е било извършено умишлено и изразява несъгласие с размера на наложеното му наказание, като счита, че не било съобразено със смекчаващите вината обстоятелства. Като такива сочи оказването на първа помощ на пострадалия, съдействието при разследването, както и доброволното предаване на оръжието, с което е било извършено престъплението. Направените от него при условията на алтернативност искания са за връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на процесуалните нарушения или намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода. В подадената от защитника жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, като към настоящата инстанция е отправено искане за преквалификация на престъплението по чл. 119 от НК и намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. Изложените са доводи са за наличие на деяние, извършено при условията на неизбежна отбрана, респективно за погрешен правен извод, направен от въззивния съд във връзка с формата на вината и приложимия материален закон. Явната несправедливост на наложеното на подсъдимия А. наказание се мотивира с липсата на оценка на смекчаващите вината обстоятелства. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият С. А. и защитникът му адв. С. - В. поддържат подадените касационни жалби по изложените в тях съображения. Гражданските ищци и частни обвинители С. К. Г., Г. П. И. и Е. П. И. не се явяват, редовно призовани. Повереникът им адв. Д. изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Гражданският ищец и частен обвинител А. С. Г. и повереникът му адв. Д. не се явяват, редовно призовани. По делото е постъпило възражение от адв. Д., която оспорва подадените касационни жалби и моли да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакувания съдебен акт поради отсъствие на заявените касационни основания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното въззивно решение в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 1 от 06.01.2017 г., постановена по НОХД № 67/2016 г., Окръжен съд Враца, НО, е признал подсъдимия С. М. А. за виновен в това, че на 29.05.2015 г., около 23:00 часа, в [населено място], обл. В., на [улица]срещу № **, като прострелял с едноцевна ловна пушка „H.” 12-ти калибър с номер „**” П. С. И., на 42 г., от [населено място], в областта на главата, шията, предната повърхност на гръдния кош и рамената на площ 58/70 см със засягания на меки тъкани, мозъчно вещество и белодробен паренхим; кръвоизлив в двете гръдни кухини; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; мозъчна контузия; белодробна контузия, умишлено е причинил смъртта му, настъпила на 06.06.2015 г. в МБАЛ „Х. Б.” – [населено място], като деянието представлява опасен рецидив – извършено е, след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 20 /двадесет/ години. С присъдата подсъдимият А. е признат за виновен и в това, че 29.05.2015 г., в [населено място], до около 23:30 часа държал огнестрелно оръжие – 1 /един/ бр. едноцевна ловна пушка „H.” с номер „**”, 12-ти калибър, годно да произвежда изстрели и да се ползва по предназначение, както и 8 /осем/ бр. ловни патрони 12-ти калибър, годни да произвеждат изстрели, без да е имал за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК е осъден на 3 /три/ години лишаване от свобода, а на основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначалното обвинение за държане на общо 9 /девет/ бр. ловни патрони 12-ти калибър. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най – тежко наказание измежду наложените за двете деяния, а именно 20 /двадесет/ години лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е постановено определеното общо най – тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 30.05.2015 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият С. М. А. е осъден да заплати на гражданските ищци С. К. Г., Е. П. И. и А. С. Г. обезщетение в размер на по 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ за всеки от тях за неимуществени вреди, причинени от деянието, предмет на обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта на П. И. – 06.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Исковете на тримата граждански ищци до пълния им предявен размер от по 100 000 лева е отхвърлен като неоснователен. С. М. А. е осъден да заплати на гражданския ищец Г. П. И. сумата от 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието, предмет на обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта на П. И. – 06.06.2015 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния му предявен размер от 80 000 лева е отхвърлен като неоснователен. С присъдата си Окръжен съд – Враца се е произнесъл по веществените доказателства и направените в хода на производството разноски, последните от които е възложил в тежест на подсъдимия ведно със заплащането на държавните такси върху уважените граждански искове в размер на 10 400 лева /десет хиляди и четиристотин лева/, 5 лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист и е осъдил подсъдимия да заплати направените от гражданските ищци и частни обвинители разноски за повереник в размер на 300 лева /триста лева/. Производството пред въззивната инстанция е инициирано по жалба на защитника на подсъдимия А. и жалба от частните обвинители и гражданските ищци срещу постановената от Окръжен съд – Враца присъда. С атакуваното пред настоящата инстанция решение № 245 от 31.05.2017 г. на Софийския апелативен съд, НО, 8-ми състав по ВНОХД № 260/2017 г. първоинстанционният съдебен акт е изменен, като с оглед настъпилата законодателна промяна е отменено изтърпяването в затвор на определеното общо наказание на подсъдимия. В останалата й част присъдата е потвърдена. Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледани по същество, жалбите са частично основателни. Възраженията на подсъдимия за допуснати процесуални нарушения от разследващите органи, от Окръжна прокуратура – Враца и от Окръжен съд - Враца не са съобразени с правомощията на касационната инстанция. Извършените в хода на досъдебното производство действия попадат извън обхвата на редовния триинстанционен контрол. Претенцията на подсъдимия за неправилна интерпретация на установените факти от с по същество съставлява довод за необоснованост, който не е самостоятелно касационно основание от кръга на изброените в нормата на чл. 348, ал. 1 от НПК и не може да ангажира произнасяне от страна на ВКС. Настоящата инстанция не разполага с възможността да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, а упражнява контрол за спазването на процесуалните правила от проверяваната инстанция, респективно за начина на формиране на вътрешното й убеждение. В тази връзка настоящият състав не установи допуснати от въззивния съд нарушения от процесуално естество, обуславящи отмяната на обжалваното решение. Мотивите на съдебния акт са изготвени в съответствие с изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като съдържат самостоятелен анализ на гласните доказателствени източници и отговор по направените от защитата възражения, идентични с развитите и пред настоящата инстанция (стр. 6 и 7 от решението). Показанията на свидетелите С. и Е. И., както и на св. А. Г. са преценени поотделно и в тяхната съвкупност с останалите свидетелски показания и с обясненията на подсъдимия, като са съпоставени с наличните писмени, веществени доказателства и приетите по делото експертни заключения. По отношение на основанията за кредитирането им са изложени в достатъчен обем убедителни аргументи, с които настоящият състав не намира основание да не се съгласи. Оплакването на касатора за ограничаване на процесуалните му права в хода на производството е неоснователно. На първо място, с оглед тежестта на повдигнатото му обвинение, подсъдимият се е ползвал от задължителна и квалифицирана адвокатска защита, като нищо не е препятствало упражняването на правата му по чл. 55 от НПК. Противно на заявеното в касационната му жалба, по негова и на защитника му инициатива с протоколно определение, постановено от първоинстанционния съд в проведеното съдебно заседание на 07.04.2016 г., са били допуснати четирима свидетели – В. К. Г., С. Б. С., д-р Г. С. П. и К. И.. Първите трима от тях са били разпитани в следващото съдебно заседание на Окръжен съд–Враца, проведено на 07.06.2016 г., а по отношение на св. К. И. защитникът адв. Д. е направила искане за заличаването й. В същото съдебното заседание, отново по искане на подсъдимия и защитника му, съдът е допуснал нови двама свидетели – Г. П. К. и Й. С. Д.. В третото по ред съдебно заседание на първата инстанция, на 12.07.2016 г., е бил разпитан свидетелят Г. К., а свидетелят Й. Д. е бил заличен с протоколно определение от 06.01.2017 г., след като положените от съда усилия за издирването и призоваването му останали без резултат. От изложеното дотук е видно, че направените от подсъдимия в съдебната фаза на процеса доказателствени искания са били уважавани, поради което твърдението му за „недопускане на свидетели – очевидци” не отговаря на истината. След образуване на производството пред Софийски апелативен съд, подсъдимият и защитата не са проявили процесуална активност за провеждане на въззивно съдебно следствие. Към апелативния съд не са били отправяни искания за призоваване на нови свидетели или за повторен разпит на изслушаните такива от първоинстанционния съд. Поради това настоящият състав не намира допуснати пороци в доказателствената дейност на Софийския апелативен съд по смисъла на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, които да са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Доводът в такъв смисъл, развит с касационната жалба на защитника на подсъдимия, не може да бъде приет. Обективният прочит на постановените от предходните инстанции съдебни актове разкрива детайлно и задълбочено изследване на въпроса за формата на вината на извършеното деяние по чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115 НК. За да установи наличието на пряк умисъл, въззивната инстанция е оценила всички факти и обстоятелства от значение за инкриминираното деяние, а именно: използването на огнестрелно оръжие, неговите технически характеристики, възможността на подсъдимия да борави с него, броят на изстрелите, тяхната насоченост, разстоянието, от което са били произведени, както и знанието му относно поразителната способност на конкретно използвания вид патрони. За разкриване на мотива за извършеното деяние е било внимателно обсъдено и предходното поведение на подсъдимия, от което са били направени изводи относно намеренията на касатора А. при посещението на дома на И.. Констатациите на Софийския апелативен съд напълно кореспондират с константната практика на ВКС /т. 3 от ППВС № 2 от 16.12.1957 г., изм. и доп. с ТП № 7 от 6.07.1987 г./, съгласно която за умисъла следва да се съди от средствата, с които е извършено деянието и поразяващата им сила, насочеността на изстрелите, мястото на нараняването, разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие и др. Неоснователна е и претенцията на защитника за преквалификация на извършеното деяние от чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 НК в такова по чл. 119 от НК. Развитите пред въззивния съд идентични възражения са били обсъдени внимателно и в контекста на доказателствената съвкупност по делото, като за отхвърлянето им са изложени подробни аргументи на стр. 8 и 9 от обжалваното решение. Разкритата от предходните инстанции фактическа обстановка сочи на предприето от страна на подсъдимия общественоопасно и противоправно нападение. Установените обстоятелства, че през нощта (около 23 часа), въоръжен с ловна пушка, касаторът е отишъл до дома на св. И. и близките й, събудил ги, чукайки по прозореца, отправял закани срещу тях и насочил оръжието срещу св. С. Г., обуславят извод, че именно той е осъществил провокацията, в отговор на която пострадалият и св. Г. са предприели действия по активна защита. В такава ситуация подсъдимият не може да се позовава на неизбежна отбрана срещу отбраняващите се, респ. безпредметно е да се обсъжда и хипотезата на чл. 119 от НК. Направените в същия смисъл от Софийския апелативен съд изводи са напълно законосъобразни и съобразени с указанията на Постановление № 12 от 29.11.1973 г. на Пленума на ВС. В рамките на извършената проверка, настоящият състав констатира наличието на релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Подадените касационни жалби са основателни в тази им част и налагат преоценка на наказателноправното положение на подсъдимия с намаляване на наложеното му наказание за извършеното деяние по чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115 НК поради неговата явна несправедливост. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. за извършеното убийство, съдилищата са обсъдили смекчаващите вината обстоятелства, без да отчетат в достатъчна степен значението на мотивите на подсъдимия за извършване на деянието. По делото безспорно е установен личностен конфликт между подсъдимия А. и Г. И., майка на детето му, с която са живеели на съпружески начала до около два месеца преди извършеното деяние. Неразбирателството помежду им не е било инцидентно и по конкретно възникнал повод, а резултат от трайно наслагване на отрицателни емоции и пререкания, в това число и с родителите на И.. Поведението на подсъдимия на инкриминираната дата е следвало да бъде оценено като резултат от ескалацията на негативните чувства, натрупани следствие на изострените му взаимоотношения с майката на детето му и родителите й, нагнетени допълнително от недопускането на подсъдимия до новороденото му дете и от лишаването му от право да го припознае в деня на раждането му. Тези факти сочат, че деянието не е било извършено хладнокръвно и безчувствено, а подбудите на подсъдимия са били емоционално детерминирани, което обстоятелство смекчава отговорността му. Предходните инстанции са отчели като смекчаващи обстоятелства още младата възраст на дееца, оказаното от негова страна съдействие за разкриване на извършеното престъпление, безупречното му поведение и изразеното нееднократно искрено съжаление, които факти също подкрепят извода за прекомерност на наложеното му наказание в размер от двадесет години лишаване от свобода. Според настоящата инстанция относителната тежест и значението на поведението на подсъдимия след деянието са подценени. От установената фактология на деянието става ясно, че той сам е подал сигнал на тел. 112 за стореното от него, изчакал е полицейските органи и се е предал, посочил е мястото, където е изхвърлил оръжието, направил е пълни самопризнания за деянието. С оглед на тези данни оказаното от него съдействие за установяване на обективната истина може да бъде оценено като пълно и всестранно. При направената преценка за съотношението между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства (предходното осъждане на подсъдимия, извън квалификацията на деянието като осъществено при опасен рецидив, използваното средство – ловна пушка – с широк обсег на действие, причиняването на леки телесни увреждания и на св. А. Г.), ВКС намира, че целите на индивидуалната и генералната превенция спрямо касатора могат да бъдат постигнати и с наказание лишаване от свобода в по-нисък размер, а именно – шестнадесет години. Тази корекция налага редукция и на наложеното на подсъдимия А. на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най – тежко наказание лишаване от свобода до посочения размер от шестнадесет години. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 245 от 31.05.2017 г., постановено по ВНОХД № 260/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 8 състав, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. М. А. наказание за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115 от НК на шестнадесет години лишаване от свобода. НАМАЛЯВА определеното на С. М. А. на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание лишаване от свобода на шестнадесет години. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.