2 гр. д. № 5598/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 63 София, 20.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 18 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5598/2013 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Н. Д. К. за отмяна на влязло в сила решение № 1515 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 1972/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. Поддържа, че той и повереникът му адв. Д. от Пловдивска АК са били възпрепятствани да се явят в съдебното заседание, насрочено за 28.09.2012 г. поради внезапно заболяване. Тези обстоятелства са съставлявали основание по чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото. Въззивният съдът не е уважил искането за отлагане на делото, дал е ход на същото по същество и го е обявил за решаване, с което е възпрепятствал страната да упражни процесуалните си права. Ответникът по молбата [фирма] не взема становище по основателността й. Третото лице помагач Т. Д. намира молбата за отмяна за неоснователна. Поддържа, че страната и повереникът й не са представили медицинско удостоверение, изготвено по утвърден от министерството на здравеопазването образец, с което да са установили невъзможността им за явяване в съдебно заседание, поради което не е нарушено правото на страната на участие в производството и не е ограничена възможността й да организира защитата си. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирана страна срещу влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което е допустима. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: Молителят е бил ответник по предявен от [фирма] срещу него и други физически и юридически лица установителен иск за собственост на недвижим имот. Въззивното производство по иска по гр. д. № 1972/2012 г. на Пловдивски окръжен съд е било насрочено за 28.09.2012 г. Пълномощникът на молителя адв. Д. е подал молба с искане за отлагане на делото, поради това че на 27.09.1921 г. е бил на преглед поради влошаване на здравословното му състояние и му е предписан домашен режим. Заявил е в молбата, че повереникът му също е на преглед в болнично заведение и не може да се яви в съда. Съдът е намерил искането за неоснователно като е съобразил, че от представения амбулаторен лист № 28 от 27.09.2012 г. и болничен лист № 117614 от същата дата не се установява адв. Д. да не е в състояние да се явява пред съд. Приел е, че липсва медицински документ по чл. 18 ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, който да установява, че адвокатът и представляваната от него страна по делото са в невъзможност поради внезапно заболяване да се яви пред съда и е оставил искането за отлагане на делото без уважение. Съдебното заседание е приключило с обявяване на делото за решаване. С молба от 1.10.2013 г. адв. Д. е поискал да се отмени определението за даване ход на делото по същество и обявяването му за решаване, като е представил болничен лист № 117325 от 28.09.2012 г. издаден на молителя с поставена диагноза „вирусна инфекция”, поради общо заболяване и предписан домашен режим, както и два броя медицински удостоверения относно възможността той и представлявания от него ответник да се явяват пред съд, които са издадени на 28.09.2012 г. С определение от 5.10.2012 г. съдът отново е намерил искането за неоснователно по съображение, че към представената молба преди провеждане на съдебното заседание на 28.09.2012 г. не са били представени медицински удостоверение по чл. 18 от Наредбата за медицинските експертизи. Съобразил е и това, че въззивното производство е образувано по жалба на ответника Н. К., като в нея са обосновани доводи за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, но не са направени доказателствени искания, поради което във въззивното производство не се е налагало извършване на процесуални действия по събиране на нови доказателства или проверка на вече събраните. От това е направил извод, че провеждането на съдебното заседание без участието на страната не е довело до създаване препятствие за упражняване на процесуалните й права. При така установените факти настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна. Повереникът на молителя е бил на преглед на 27.09.2012 г. Удостоверение по образец по чл. 18 от цитираната Наредба, установяващо не възможността му да се явява пред съд, е издадено на 28.09.2012 г. На същата дата е издадено удостоверение и за представлявана от него страна. Тези данни са постъпили в съда след обявяване на делото за решаване, но преди произнасяне на съда и предвид постъпилите следения за здравословното състояние на страната и пълномощника й на датата на проведеното съдебно заседание, са били достатъчно основание за съдът да отмени определението за даване хода на делото по същество. Като не е уважил искането съдът формално е нарушил правото на участие на страната. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5, предложение последно установява като основание за отмяна единствено невъзможността на страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Влошаването на здравословното състояние до степен страната и пълномощникът й да не могат да се явят в съда са такива обстоятелства, които съдът е следвало да зачете. Налице е основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 1515 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 1972/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: