Р Е Ш Е Н И Е № 74 Гр. София, 09 март 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Чобанова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 2016/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. Н. М. за възобновяване на н. ч. д. № 368/2014 год. по описа на Районен съд – Нови пазар и за отмяна на определение, с което на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложено най-тежкото наказание измежду определените по н. о. х. д. № 502/2011 год. на Районен съд – гр. Нови пазар и по н. о. х. д. № 80/2013 год. на Районен съд – гр. Нови пазар и е постановено да бъде изтърпяно отделно наказанието по н. о. х. д. № 363/2014 год. на Районен съд – гр. Нови пазар. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В искането се сочи, че макар съдът да е приложил правилно разпоредбите на чл. 25 вр. чл. 23 от НК по отношение на двете осъждания от 2011 год. и от 2013 год., в нарушение на закона е постановил наказанието по н. о. х. д. № 363/2014 год. на Районен съд – гр. Нови пазар да бъде изтърпяно отделно, тъй като то е в отношение на рецидив само с една от предходните присъди и същевременно е в условията на съвкупност с другата. Твърди се, че при извършване на кумулацията не е спазено изискването за най-благоприятно групиране на наказанията и се поддържа искане да бъде приложен чл. 27 от НК като към неизтърпяната част от общото най-тежко наказание, определено по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК бъде присъединено изцяло или отчасти наказанието по н. о. х. д. № 363/2014 год. на Районен съд – гр. Нови пазар. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането. Счита, че наказателното производство следва да бъде възобновено, като наказанието лишаване от свобода в размер на седем месеца бъде присъединено към наказанието лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца и така определеното общо наказание да бъде групирано с наказанието, наложено по н. о. х. д. № 502/2011 год. Осъденият М. М. не изразява лично становище относно законосъобразността на определението за кумулация. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е процесуално допустимо, но неоснователно, тъй като районният съд е спазил принципа за групиране на наказанията при най-благоприятно съотношение за осъдения. Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 27 от НК, тъй като престъплението по н. о. х. д. № 363/2014 год. е извършено преди влизане в сила на съдебния акт по н. о. х. д. № 80/2013 год. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 2 от НПК. Разгледано по същество искането е нeоснователно. С определение от 29. 07. 2014 год. по н. ч. д. № 368/2014 год. Районният съд – гр. Нови пазар е наложил на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК най- тежкото измежду наказанието пробация, включващо пробационните мерки по чл. 42 А, ал. 2, т.т. 1 и 2 за срок от две години и пробационната мярка по чл. 42 А, ал. 2, т. 5 от НК за срок от шест месеца, наложено с определение № 97/01. 09. 2011 год. по н. о. х. д. № 502/2011 год. на Районен съд – гр. Нови пазар и наказанието лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, определено с присъда № 64/24. 06. 2013 год. по н. о. х. д. № 80/2013 год. на Районен съд – гр. Нови пазар, а именно две години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 3 от НК съдът е приспаднал изцяло изтърпяното наказание пробация, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачел времето от 16. 10. 2012 год. до 13. 11. 2012 год., през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража по н. о. х. д. № 80/2013 год. и от 14. 11. 2012 год. до 29. 01. 2013 год., през което по отношение на осъдения е била изпълнявана мярка за неотклонение домашен арест по същото дело, както и времето, през което М. е бил задържан за срок от 24 часа по н. о. х. д. № 502/2011 год. Съдът е постановил да бъде изтърпяно отделно наказанието лишаване от свобода за срок от седем месеца, наложено с определение № 72/17. 07. 2014 год. по. о. х. д. № 363/2014 год. на Районен съд – гр. Нови пазар. Видно от справката за съдимост по отношение на осъдения М. М. са постановени няколко присъди, като последните три осъждания са както следва: 1. С определение № 97/01. 09. 2011 год. по н. о. х. д. № 502/2011 год. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар, в сила от същата дата, е одобрено споразумение, по силата на което за извършено престъпление по чл. 343 В, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на М. е наложено наказание пробация, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и поправителен труд за срок от шест месеца при 20 % удръжки от месечното възнаграждение. Деянието, за което осъденият се е признал за виновен, е извършено на 24. 08. 2011 год. 2. С присъда № 64/24. 06. 2013 год. по н. о. х. д. № 80/2013 год. Районният съд – гр. Нови пазар М. М. е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 23/24 08. 2011 год. На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду наказанието по тази присъда и наказанието, определено по н. о. х. д. № 502/2011 год. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар, а именно две години и четири месеца лишаване от свобода. Съдът е привел в изпълнение и наказанието една година лишаване от свобода, наложено по н. о. х. д. 300/2010 год. Присъда № 64/24. 06. 2013 год. по н. о. х. д. № 80/2013 год. е влязла в сила на 05. 11. 2013 год. 3. С определение от 17. 07. 2014 год. по н. о. х. д. № 363/2014 год., в сила от същата дата, Районният съд – гр. Нови пазар е одобрил споразумение, с което на осъдения М. е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, извършено на 28. 09. 2013 год. Както правилно е посочил районният съд, съпоставянето на датите на извършване на трите деяния с момента на влизане в сила на присъдите за тях показва, че разпоредбата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК е приложима по отношение на първата и втората присъда, както и досежно втората и третата. Недопустимо е обаче да се формира съвкупност между наказанията по н. о. х. д. № 502/2011 год. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар и по н. о. х. д. № 363/2014 год. Районният съд – гр. Нови пазар, тъй като деянието по последната присъда е осъществено повече от две години след влизане в сила на съдебния акт по н. о. х. д. № 502/2011 год. След като е избрала първата от двете възможности за групиране на наказанията контролираната инстанция е направила законосъобразна преценка, че при наличните данни за съдимостта на осъдения не са налице предпоставките на чл. 27, ал. 1 от НК независимо от обстоятелството, че деянието по последната присъда се явява извършено в условията на рецидив по отношение на съдебния акт по н. о. х. д. № 502/2011 год. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от НК, на която се позовават осъдения и защитникът му в искането за възобновяване, предвижда, че когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда. Анализът на правната норма показва, че задължително условие за приложението и е с предходната присъда да е наложено наказание лишаване от свобода. Санкцията по н. о. х. д. № 502/2011 год. е пробация, а това изключва възможността за присъединяване към нея на наказанието лишаване от свобода в размер на седем месеца, наложено с последната присъда. Този извод не се променя от обстоятелството, че при избрания от районния съд начин на групиране наказанието пробация е погълнато от лишаването от свобода, наложено със съдебния акт по н. о. х. д. № 80/2013 год., тъй като деянието – предмет на посоченото дело и това по последната присъда са извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях. Единственият упрек, който може да бъде отправен към районния съд, е свързан с разсъжденията му относно най-благоприятното за осъдения съотношение при формиране на съвкупностите. За да приеме, че най-благоприятно за М. е приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК по отношение наказанията по н. о. х. д. № 502/2011 год. и по н. о. х. д. № 80/2013 год., първата инстанция е изхождала единствено от обстоятелството, че осъденият е изтърпял изцяло наказанието пробация и при приспадането му от наказанието лишаване от свобода остатъкът за изтърпяване ще бъде значително по-малък, отколкото ако формира съвкупност между втората и третата присъда и постанови отделно изтърпяване на наказанието по първата. Преценката за това обаче се извършва предвид вида на санкциите и техния абсолютен размер, а не с оглед обстоятелството дали някое от наказанията е изтърпяно изцяло или отчасти. При избрания от районния съд вариант осъденият ще следва да търпи наказание лишаване от свобода в размер на две години и четири месеца, наложено след групирането на санкциите по н. о. х. д. № 502/2011 год. и по н. о. х. д. № 80/2013 год. и още седем месеца лишаване от свобода по последната присъда или общо три години и един месец лишаване от свобода. При втората възможност, ако извън съвкупността остане наказанието пробация по първата присъда и бъдат кумулирани на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК наказанията по втората и третата присъда, престоят на осъдения в местата за лишаване от свобода би бил само две години и четири месеца, т. е. именно тази алтернатива се явява най-благоприятна. Изложеното се отбелязва единствено за прецизност, доколкото и в производството по възобновяване проверката на съдебния акт е ограничена до релевираните от страните доводи и обхваща само и единствено атакуваната му част, а осъденият М. изразява несъгласие единствено с отказа на съда да приложи чл. 27 от НК. Предвид всички тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Н. М. за възобновяване на н. ч. д. № 368/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар и за отмяна на постановеното по него определение за кумулация. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.