Р Е Ш Е Н И Е № 314 гр.София, 15.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора………………. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4301 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от управителя И. С., чрез адв.Е. П., срещу въззивно решение №176/20.03.2014 г., постановено по възз. т.д. №1415/2013 г. на Апелативен съд - П., с което след отмяна на решение № 276/04.07.2013 г. по т.д. № 737/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора в обжалваните му части, са отхвърлени исковете на жалбоподателя по чл.189, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 44 015 лева, представляваща направени от евинцирания купувач необходими и полезни разноски за закупените имоти и за присъждане на обезщетение за забава в размер на сумата 7 458.34 лева. В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Ответната по касационната жалба – [община], представлявана от Кмета Ж.Т., чрез адв. Д. Г., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение. Третото лице – [фирма] – [населено място], изразява становище за основателност на жалбата. С определение №1349/28.11.2014г. на ВКС, IV г.о., е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по правния въпрос за обективните предели на силата на пресъдено нещо като правна последица от влязло в сила решение в случаите, когато между едни и същи страни има няколко спора, основани на един и същ правопораждащ фактически състав; респ. длъжен ли е съдът по висящото дело да зачете формираната сила на пресъдено нещо относно елементите от основния фактически състав на правоотношението, когато те са общи правопораждащи факти, относими към възникването и съществуването на спорното право. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86 от 2017 г./, поради констатирано противоречие на въззивното решение с възприетото в задължителната съдебна практика - т.18 от ТР№1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, решение №49/14.04.2011г. по т.д.№561/ 2010 г., I т.о. и решение №115/10.01.2012г. по т.д.№883/2010г., I т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. По поставения правен въпрос в цитираната практика е прието, че източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение като следва да се има предвид, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните. Забраната за пререшаемост / чл. 299 ГПК / е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл.299, ал.1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В решение №115/10.01.2012г. по т.д.№883/2010г., I т.о. на ВКС е посочено още, че преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. Следва да се имат предвид и разясненията в мотивите по т.5 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които идентичност в предмета на делата, е налице и не само при пълно субективно и обективно тъждество, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В този случай, предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело и въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. По съществото на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Договорите за продажба на процесните имоти между [община] и [фирма] са сключени на 19.01.2006 г., след проведена и приключена на 10.10.2005 г. тръжна процедура по ЗОС, издадена на 19.10.2005 г. заповед на Кмета на [община] за обявяване на ищеца за спечелил търга купувач и извършено от последния на 03.11.2005 г. плащане на продажната цена. По делото е установено, че тъй като имотите били в лошо състояние и не можели да се използват по предназначението си, купувачът извършил разходи по ремонт и реконструкция на обектите /СМР/, за да ги приведе в състояние, позволяващо експлоатацията им и да ги подобри. Тези дейности са осъществени в периода от м.11.2005 г., когато фактически му е предадено владението, до 31.01.2006 г. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на двете технически експертизи, се установява, че състоянието на обектите е налагало извършването на основен ремонт, за да могат да се ползват. За възстановяването и подобряването на недвижимите имоти ищецът е извършил СМР, изразяващи се в полагане на хидроизолация, изграждане на зидове, ремонт на стени, подове, тавани, поставяне на врати, поставяне на П. дограма, изграждане на електрическа инсталация и др. В съставения приемо - предавателен протокол от 11.10.2011 г. ищецът е оценил разходите си на сумата 49 999.11 лв. Според приетото и неоспорено заключение на повторната съдебно - техническата експертиза, общата стойност на извършените от ищеца в двата обекта необходими и полезни разноски е в размер на 44 015 лв. След сключването на договорите за продажба, по образуваното гр.д.№ 1674/2005г. на РС – Стара Загора, с решение № 97/25.02.2010 г., постановено по гр.д. № 99/2009 г., І г.о. на ВКС, е прието за установено по отношение на [община], че процесните имоти са собственост на третото лице [фирма]. При това положение, купувачът - [фирма] предявил срещу продавача си – [община] - искове по чл.189, ал.1 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договорите за продажба, за връщане на платената по тях цена и за режийните разноски, които са били предмет на образуваното и приключило по-рано т.д. №172/ 2010г. на ОС – Стара Загора. С влязло в сила решение № 87/08.04.2011 г. по цитираното дело съдът е уважил претенциите, като е приел, че купувачът е добросъвестен /отхвърлено е поддържаното от ответника – продавач възражение за недобросъвестност на контрахента му/ и е възникнало правото му по чл.189, ал.1 ЗЗД вр. с чл.87, ал.3 ЗЗД да иска разваляне на договорите, заедно с връщане на платената цена и режийните разноски по сключването им. С решението договорите за продажба са развалени, а ответната община е осъдена да заплати на ищеца продажната цена и режийните разноски. По настоящото дело въззивната инстанция е посочила, че е сезирана с искове по чл.189, ал.1 ЗЗД – за присъждане в полза на купувача по развалените договори на стойността на направените необходими и полезни разноски за вещите; и по чл.86 ал.1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава. Прието е, че основателността на главния иск се предпоставя от добросъвестността на купувача, като в тази насока съдът е счел, че установеното по предходното дело между страните и конкретно възприетото, че ищецът е добросъвестен, не го обвързва. Като е изложил мотиви защо счита, че купувачът е недобросъвестен и не може да претендира направените разноски за запазване и подобряване на имотите, съдът е отхвърлил като неоснователни главния иск за стойността на необходимите и полезни разноски и на акцесорния за присъждане на обезщетение за забава. При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя и несъобразяването му с материалния закон. Константно е разбирането в съдебната практика на ВКС /напр. - решение по гр. д. № 1317/2012 г., ІІІ г. о.; решение по гр. д. № 1515/2010 г., ІІІ г. о.; решение по гр. д. № 390/2012 г., ІІ г. о.; решение по гр. д. № 1872/2010 г., ІV г. о./, че при евикция - реална или евентуална е налице пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, което дава право на добросъвестния купувач да развали договора, поради противопоставими права на трето лице. Добросъвестността предполага, че по време на сключването на договора купувачът не е знаел, че веща принадлежи изцяло /или отчасти/ на трето лице или е обременена с ограничени вещни права на трето лице. Добросъвестността на купувача е елемент от фактическия състав на правото му да развали договора и има правно значение за обхвата на отговорността на продавача за вреди. Съгласно чл.189, ал.1 ЗЗД, добросъвестният купувач може да претендира освен връщане на платената цена, още и обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението на продавача - всички разноски, които е направил по договора, необходимите и полезни разноски за веща, както и пропуснатите ползи. Според изричната норма на чл.192, ал. 1 ЗЗД, отговорността на продавача на чужда вещ се ограничава само до връщането на цената, когато при продажбата купувачът е знаел за правата на третите лица, т.е. когато е бил недобросъвестен. От това следва, че добросъвестността на купувача има правно значение за отговорността за разноските по договора, както и за необходимите и полезни разноски за запазване на вещта. След като с влязло в сила съдебно решение №87/08.04.2011 г. по т.д. №172/ 2010 г. на ОС – Стара Загора са уважени претенциите на ищеца по чл.87, ал.3 ЗЗД и по чл.189, ал.1 ЗЗД за разваляне на сключените договори с общината, предвид установеното / по гр.д.№ 1674/2005г. на РС – Стара Загора/, че продадените имоти изцяло принадлежат на [фирма], както и за заплащане на режийните разноски за сделките, като е прието, че купувачът е бил добросъвестен и не е знаел за правата на третото лице, следва да се приеме, че въпросът за добросъвестността и произтичащите от този общ за двата спора между страните правопораждащ факт е разрешен със сила на пресъдено нещо. Въззивният съд, разглеждащ втората във времево отношение претенция на купувача по чл.189, ал.1 ЗЗД - за стойността на направените необходими и полезни разноски в имотите, след въвеждането му във владение, е следвало да съобрази силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение досежно установените права на ищеца като добросъвестен купувач да развали договорите, поради пълно неизпълнение от страна на продавача на задължението му да прехвърли собствеността и присъдените с това решение режийни разноски, като част от обхвата на отговорността на продавача пред добросъвестния купувач. Доколкото въззивният съд е приел противното, отказвайки да зачете формираната сила на пресъдено нещо на съдебното решение по т.д. №172/ 2010 г. на ОС – Стара Загора, съдебният му акт се явява неправилен като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, регламентиращи зачитането на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, което от своя страна обуславя нарушаване и на приложимия материален закон. Поради това, обжалваното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество от касационната инстанция. С оглед изложеното, следва да се приеме, че предявеният от [фирма] иск за стойността на необходимите и полезни разноски в имотите е основателен. Претенцията е доказана за сумата от 44 015 лв., който размер на извършените в имотите СМР е установен с повторната съдебно-техническа експертиза. Видно от представената по делото нотариална покана от 18.03.2010 г. ищцовото дружество е поканило общината да му заплати направените за възстановяването и подобряването на обектите разходи, които в поканата са посочени в размер на 55 000 лв. С оглед на това, обусловеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е също основателен, като предвид приетия за установен размер на претенцията по главния иск по чл.189, ал.1 ЗЗД, дължимото обезщетение за забава за периода от 19.03.2010 г. до 07.11.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ възлиза на сумата 7 458.34 лв. При така приетото от касационната инстанция, въззивното решение като неправилно следва да се отмени и да се уважат предявените от ищеца искове. На касатора следва да се присъдят разноските за трите инстанции, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за направени разходи възлизат общо на сумата 11979.82 лева. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №176 от 20.03.2014 г., постановено по възз. т.д. №1415/2013 г. на Апелативен съд – П.. Вместо това постановява: ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма], с ЕИК –[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], вх.”Б”,ап.2, представлявано от управителя И. С., както следва: - на основание чл.189, ал.1 ЗЗД сумата 44 015 лева – стойност на необходими и полезни разноски за запазване и поддържане на недвижими имоти, представляващи: 1/ дял 2, находящ се на [улица] [улица] със застроена площ от 122, 40 кв.м., съставляващ част от едноетажна масивна сграда с пл. № 2487, изградена в УПИ I - жилищно строителство и магазини в кв.19 по плана на града, съставляващ съгласно схема № 2827/30.03.2010 г. на С. Стара З., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.106.2.2, находящ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.106 с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност на едно ниво; и 2/ дял 3, находящ се на [улица] [улица] със застроена площ от 12,56 кв. м. съставляващ част от едноетажна масивна сграда с пл. № 2487, изградена в УПИ I - жилищно строителство и магазини в кв. 19 по плана на града, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.106.2.3, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.106, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност на едно ниво; ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11. 2011г. до окончателното й изплащане; - на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 7 458. 34 лева обезщетение за забава за периода от 19.03.2010 г. до 07.11.2011 г. ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма], с ЕИК –[ЕИК], на основание чл.78, ал.1 ГПК направените за трите инстанции разноски общо в размер на сумата 11979.82 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.