3 3 Р Е Ш Е Н И Е № 423 София, 16 февруари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..седемнадесети ноември. две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря….КРИСТИНА ПАВЛОВА.......…и на прокурора....ПЕНКА МАРИНОВА.......изслуша докладваното от съдия Чочева касационно дело № 1494 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.420 ал.2, вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. С. С. за възобновяване на внохд № 1554/ 2014 г. на Софийския градски съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 16.05.2014 г., с което е потвърдена присъда от 09.10.2013 г. по нохд № 18717/ 2011 г. на Софийския районен съд. С тази присъда подсъдимият С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.143 ал.1 от НК за това, че на 07.08.2011 г. принудил М. К. да извърши нещо противно на волята си като употребил за това сила и заплашване, поради което и във връзка с чл. 55 ал.1 т.2 от НК му е наложено наказание „пробация” за срок от шест месеца, като са определени пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. В искането, поддържано и в с.з. от защитника, адв. Я. се изтъкват доводи за неправилно приложение на материалния закон, относими към основанието за възобновяване съгласно чл. 422 ал.1 т.5, вр. 348 ал.1 т.1 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от ВПК намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл.421 ал.3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводът, че съдебните състави са направили неправилни изводи при тълкуването на събраните доказателства и в разрез с тях са приели, че С. е извършил престъплението, в което е обвинен, вместо да приемат наличие на основанията по чл.9 ал.2 от НК не се споделя от ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК едно деяние не е престъпно когато, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и укоримост на извършеното. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства трябва да очертава липсата или явна незначителност на обществената опасност на деянието, за да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. При проверката на атакуваната пред него присъда въззивният съд е обсъдил наведеното възражение за приложение на чл.9 ал.2 от НК, като на л.6 от решението е изложил убедителни аргументи защо го намира за неоснователно. В съответствие с установените по делото факти, разкриващи упоритостта на осъдения при осъществяване на физическото и психическо въздействие върху пострадалата с цел да я застави да извърши действие, което тя не желае, интензитета и характера на упражнената принуда и обстоятелството, че той е преустановил активността си след намесата на полицията Софийският градски съд законосъобразно е преценил наличие на обществена опасност на деянието, която не е явно незначителна. Материалният закон е приложен правилно и не са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. С. С. за отмяна по реда на възобновяването на решение от 16.05.2014 г. на Софийския градски съд, постановено по внохд № 1554/2014 г., с което е потвърдена присъда от 09.10.2013 г. по нохд № 18717/11 г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: