4 Р Е Ш Е Н И Е № 308 София, 30.03.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 786/2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. С. Ч. и Е. С. К., чрез пълномощника им адв. Д. Й., и на Ц. С. П. и М. Н. Ц., чрез пълномощника им адв. Г. Д., против решението от 20.07.2009 г. по гр.д. № 352/2009 г. на Софийски апелативен съд, 4 гр. състав, в частта, с която е оставено в сила решението от 23.06.2008 г. по гр.д. № 2647/2007 г. на Софийски градски съд, І-4 гр. състав, в частта за уважаване на предявения от [фирма] против касаторите иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД за сумата 11000 евро, представляваща дадено капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.10.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2007 г. до окончателното й изплащане, както и 740 лв. разноски. Касаторите поддържат, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост- касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата не изразява становище. С определение № 702 от 06.06.2011 г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от касаторите част на основание чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса относно допустимостта на свидетелски показания с оглед ограниченията по чл. 133 ГПК /отм./ за установяване на уговорки между страните по предварителен договор за продажба на недвижим имот, които не са вписани в сключения между тях писмен предварителен договор, и задължението на въззивния съд да прецени допустимостта на събраните в първата инстанция гласни доказателства и да основе изводите си на допустими доказателства. За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че сключеният на 25.10.2006 г. между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот- земеделска земя е развален едностранно от ищеца- търговското дружество с изявление на 30.11.2006 г., направено в присъствието на обещателите- ответниците по иска и обективирано в констативен протокол на нотариус, и ответниците дължат връщане на полученото капаро на основание чл. 4 ал. 1 от договора, тъй като имотът не отговаря на договорените условия- градоустройствените предвиждания да позволяват застрояване. Преценката за тези условия е основана на свидетелски показания, събрани в първата инстанция. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в решение № 1290/05.01.1996 г. по гр.д. № 1054/1995 г. на ВС, ІІ г.о., което е в смисъл, че за установяване на уговорки, невписани в сключения писмен договор между страните, са недопустими свидетелски показания съгласно разпоредбата на чл. 133 ал. 1 б. „д” /отм./. Касационните жалби са основателни. В случая между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот- нива, по силата на който касаторите са обещали да продадат на ответника по касация имота, като в чл. 4 ал. 1 т. 2 на договора са уговорили, че продавачът се задължава да върне на купувача даденото при сключване на договора капаро в размер на 11000 евро съгласно чл. 2 ал. 2.2 на договора, само ако имота попада в зона за парк и/или за озеленяване. Установено е от събраните в първата инстанция писмени доказателства, че поземленият имот не попада в устройствена зона, предвидена за озеленяване, а е в земеделска зона без право на застрояване. Установено е, че купувачът по предварителния договор е отказал да сключи окончателен договор, като е мотивирал отказа с нарушение на чл. 4 ал. 1 т. 2 от предварителния договор. Въззивният съд в нарушение на забраната по чл. 133 ал. 1 б. „д” ГПК /отм./ и при липса на изискуемото съгласие съобразно чл. 133 ал. 2 ГПК /отм./ е приел въз основа на гласни доказателства, събрани в първата инстанция, наличие на договорено условие, различно от съдържащото се в предварителния договор, сключен в изискуемата се за неговата действителност писмена форма, и не е изпълнил задължението си като инстанция по същество да прецени допустимостта на свидетелските показания, събрани в първата инстанция, и да основе решението си на допустими доказателства. Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело до нарушение на материалния закон- чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго по същество от ВКС. Ищецът- ответник по касация няма основание да развали предварителния договор и да иска връщане на даденото капаро, щом като поземленият имот не попада в зона за парк и/или за озеленяване, съобразно уговореното в предварителния договор. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на делото ответникът по касация следва да заплати на касаторите заплатените за всички инстанции разноски- адвокатско възнаграждение и държавни такси в размер на 2735,80 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 20.07.2009 г. по гр.д. № 352/2009 г. на Софийски апелативен съд, 4 гр. състав, в частта, с която е оставено в сила решението от 23.06.2008 г. по гр.д. № 2647/2007 г. на Софийски градски съд, І-4 гр. състав, в осъдителната част за сумата 11000 евро, представляваща дадено капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.10.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2007 г. до окончателното й изплащане, както и 740 лв. разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против Ц. С. П. от [населено място], [улица]у вх. В, ет. 2, ап. 1, В. С. Ч. от [населено място], [улица], Е. С. К. от [населено място], [улица], и М. Н. Ц. от [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 11000 евро, представляваща дадено капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.10.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2007 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ц. С. П., В. С. Ч., Е. С. К. и М. Н. Ц. разноски общо в размер на 2735,80 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: