Р Е Ш Е Н И Е №.73 София, 16.09.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 964/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. А. и М. Е. Ю. срещу решение № 850 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 778/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 2454/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях срещу ЗД [фирма] искове с правно основание чл.226 КЗ за разликата над 53 000 лв. до 119 000 лв. (за всеки от ищците), ведно със законната лихва, считано от 19.03.2009 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на общия им наследодател Е. Я. Д., настъпила при ПТП по вина на водач на МПС, застрахован при ответника по риска "Гражданска отговорност”. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация ЗД [фирма] не е взел становище по касационната жалба. С определение № 793 от 01.11.2012 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: За да постанови обжалвания резултат, Софийският апелативен съд е приел за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.226 КЗ, като при определяне размера на дължимото на ищците обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на съпруга, съответно на бащата на втория от тях, въззивната инстанция счела, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД е обезщетение в размер на по 80 000 лв., но поради отчетено съпричиняване на вредоносния резултат, същото е намалено с 1/3 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Касационната жалба е основателна. Обстоятелството, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на причиненото ПТП неимуществени вреди на ищците и настоящи касатори Софийският апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен и обсъдил конкретните обективно съществуващи факти – най-близката родствена връзка между тях и пострадалия, трудово активната възраст, на която е настъпила смъртта му, както и техните страдания, обосновава правен извод, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за справедливост като критерий, по който следва да бъде определено обезщетението в размер, достатъчен за възмездяване на причинените им морални вреди. Направеният освен това извод, че сума в размер на по 80 000 лв. е достатъчна да репарира моралните вреди на ищците не държи сметка за динамиката на икономическите процеси в страната, която изключва надеждността й като критерий за справедливост. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал.3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. Изложеното дава основание да се приеме, че при наличие на законовите предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", застрахователната сума по нея следва да се има предвид като един от критериите за решението на съда по приложението на чл.52 ЗЗД. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г., II т. о., към която настоящият състав изцяло се присъединява. В противоречие с нея при определяне на паричния еквивалент на търпените от ищците неимуществени вреди, въззивният съд не се е съобразил с установените в § 27, ал.2 от ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди до 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лв. при две или повече пострадали лица. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищците, определен към момента на увреждането да се завиши с още 25 000 лв. за съпругата и с 10 000 лв. за сина на пострадалия при процесното ПТП, като при отчитане на приетото съпричиняване от 1/3 следващите им се обезщетення са в размер съответно на 17 000 лв. за първата и 7 000 лв. за втория от тях. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, след частична отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия. На касаторката Е. М. А. – ищца по прекия иск по чл.226 КЗ следва да се присъдят допълнително още 17 000 лв., а на касатора М. Е. Н. – още 7 000 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.03.2009 г. до окончателното им изплащане. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ответникът по касация следва да заплати държавна такса в размер на 1 600 лв. по сметка на ВКС. Искането на касаторите за присъждане на разноски следва да се остави без уважение поради липса на доказателства такива да са били направени. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответника по касация следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 960 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 850 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 778/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която предявеният от Е. М. А. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 53 000 лв. до 70 000 лв., а искът на М. Е. Ю. за разликата над 53 000 лв. до 60 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на Е. М. А. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ още сумата 17 000 /седемнадесет хиляди/ лв., а на М. Е. Ю. още сумата 7 000 /седем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2009 г. до окончателното им изплащане. ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 960 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: