Р Е Ш Е Н И Е № 260 гр. София, 16.01.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Калин Софиянски, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 1055/18г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпили жалби от подсъдимия Д. В. Д. и защитника му срещу решение № 13 от 14.08.2018г., постановено по ВНОХД № 272/2017г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е изменена присъда № 18 от 23.05.2017г. по НОХД № 30/16г. на Габровския окръжен съд. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че през периода от м.март 2008г. до м. декември 2009г. в [населено място], без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като отпускал кредити на различни лица срещу задължение да върнат сумите с договорена лихва, както следва: - през пролетта на 2008г. в [населено място] предоставил на О. Б. кредит в размер на 2000лв., със срок за връщане един месец, при лихва в размер на 1000лв. и по 100лв. за всеки месец просрочие; - в края на месец декември 2009г. в [населено място] предоставил на О. Б. кредит в размер на 1000лв. при лихва 1000 лв. и по 100лв. на месец до връщането на заема; - на 06.03.2008г. в [населено място] предоставил на С. К. кредит в размер на 5000лв. при лихва 15000лв. със срок за връщане до 06.06.2008 г.; - на 02.12.2008г. в [населено място] предоставил на Н. В. кредит в размер на 9700лв. при лихва в размер на 5000 лв. със срок за връщане 4 години, и с описаната дейност получил значителни неправомерни доходи в размер на 12100лв., поради което и на основание чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на пет хиляди лева. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за предоставен на 13.03.2009г. кредит в размер на 2000лв. на И. Д. при лихва от 1000лв. Въззивната инстанция е изменила присъдата в частта за наказанието, като на основание чл.55 от НК е намалила срока на лишаването от свобода на три години, отменила е глобата и е постановила отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от пет години. С касационните жалби и направеното в срока по чл.351, ал.4 от НПК допълнение се иска отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Релевирани са и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се сочи постановяването на присъда, която почива на предположения, отказа на въззивния съд да изложи самостоятелно възприета фактическа обстановка и да отговори на възраженията на страните, неправилната интерпретация и игнорирането на някои свидетелски показания. В резултат на неспазването на чл.13, чл.14, чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, както и поради погрешното квалифициране на отпускането на заеми като „банкова дейност“, според жалбоподателите се е достигнало до осъждането на невинно лице. Явната несправедливост на наказанието се извежда от недооценяването на смекчаващите обстоятелства. В съдебно защитниците поддържат доводите в жалбата. Становището на представителя на ВКП е, че решението следва да бъде оставено в сила. Самият подсъдим моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е основателно. Въззивният съд не се е постарал да очертае обстоятелствата, свързани с всеки от елементите на престъплението, които приема за установени, не е изложил ясно и конкретно фактическите си изводи, не е отговорил на аргументирани възражения на страните. Неяснотите, противоречията и непълнотите в атакуваното решение са дотолкова съществени, че практически е налице отменителното основание „липса на мотиви“. Последователно изложение на изяснените факти, относими към предмета на доказване по делото, ВтАС е направил единствено във връзка с получаването на средства от св.К.. В останалите три случая предимно е пресъздавал съдържанието на доказателствените средства, като при констатирани противоречия е декларирал кои показания се ползват с доверението му. Така избраният подход поражда съществена неяснота по отношение на кредитите, получени от св.Б.. В решението е посоченоно, че с доверие се ползват показанията на св.П. от досъдебното производство /стр.4, абз.2 и стр.7, абз.1/, както и показанията на св.Б.. При справка с протоколите за разпит, обаче, се установява, че кредитираните от съда показания на двамата свидетели съдържат съществени различия, които не са преодолени и след провеждането на очна ставка между тях. При това положение е невъзможно да се установи, защо съдът приема, че вторият заем е бил в размер на 1000лв., след като според показанията на св.П. от досъдебното производство той лично е дал на Б. в заем 2000лв., в допълнение на неизвестна сума, дадена от от подсъдимия Д.. Независимо от заявеното в съдебния акт, че съдът дава вяра на тези показания, твърдението за прехвърляне на вземането от 2000лв. от св.П. на подсъдимия е напълно игнорирано. От мотивите на въззивния акт е невъзможно да се разбере на какво се дължи съществената разлика във времето на основните сделки със св.Б. и на съпътстващите ги – издаването на запис на заповед. Първият запис на заповед е подписан едва на 18.01.2009г., а сумата е получена през пролетта на 2008г., вторият на 22.10.2009г., а сумата е получена през м.декември 2008г. Според лаконичното изложение на фактите, подсъдимият е получил определени средства от свидетелите Б. и В., но липсва извод за начина на плащане и най-вече за основанието. Не е направено разграничение каква част от сумите са платени за връщане на заем, каква част представляват лихви по заем и кои са събрани принудително в заповедно производство. За правилното приложение на материалния закон, инстанциите по фактите е следвало подробно да изяснят въпросите, свързани с т.нар. обезпечения, предоставени от Б., П. и В.. В тази връзка в още в обвинителния акт се съдържат твърдения за обстоятелства, възприети по-късно и от съда, които са налагали с особено внимание да бъдат проследени действията на подсъдимия по повод на ценните книжа и нотариалния акт, с които се е снабдил. Съдът е сезиран с обвинение за престъпление срещу паричната и кредитната система на страната, чиято обществена опасност не се състои в това, че изпълнително деяние представлява извършване на банкови сделки, а че те се осъществяват по занятие в нарушение на установен разрешителен режим. Сами по себе си банковите сделки представляват договори между страните, като облагата за заемодателя, визирана в по-тежко квалифицирания състав, произтича от получаването на лихви, а не от неспазването на клаузите на договора. Ако интересът и намеренията на извършителя не са били насочени /или поне не изключително/ към осигуряване на доходи от занятието, което упражнява без разрешение, а към снабдяването с документ, позволяващ му да поиска принудително изпълнение на вземания, каквито няма, или прехвърлящ му право на собственост, то субективната страна на деянието сочи на осъществено престъпление срещу собствеността, а не /или не само/ срещу банковата система. Кредитирани са показанията на св.Б., според които със записите на заповед е поета гаранция за връщане на суми, много по-малки от предявените в съда. Твърди се, че св.Б. и П. са се подписали на празни бланки, мислейки, че гарантират заеми, които с договорените лихви възлизат съответно на суми около 3100лв. и 2400лв., и не са знаели, че се задължават за вписаните по-късно от Д. суми от 10000лв. и 6000лв. Този извод на съда, наред с обстоятелството, че имотната облага в размер на 4400лв., която е получил за сметка на св.Б. е пряка последица от предявяването на записите на заповед, а не от плащане на лихви по кредитите, внася сериозно съмнение в точността на правната квалификация на инкриминираните деяния. За преодоляването му е наложително да се изследват и елементите от субективния състав на престъплението. Същият проблем, но в значително по-голяма степен съществува и във връзка с прехвърлянето на имота на св.В.. В съдебното решение е записано, че тя не е знаела какво подписва, че не е разбрала дали сумата 9700лв. представлява заем или продажна цена. За да бъде възможно този фактически извод да получи надлежна правна оценка и да бъде съобразен при решаване на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия, е необходимо да бъдат изяснени редица обстоятелства, като това, в кой момент е настъпила вреда за св.В. и облага за подсъдимия – дали при прехвърлянето на имота между двамата или при последващата му продажба на св.Д.; Какви са били субективните представи на св.В., когато се е явила пред нотариуса – че продава имота, или че учредява ипотека; Ако представите й са били неверни, кой и по какъв начин я е въвел в заблуждение; Имало ли е уговорка за обратно изкупуване на имота от св.В.; Ако е съществувала такава уговорка, защо подсъдимият е пристъпил към продажбата му на св.Д. преди изтичане на четиригодишния срок. Тъй като не е дал отговор на поставените въпроси, ВтАС е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка. Основателно е недоволството на касатора и от липсата на изразено становище от страна на съда относно характера на инкриминираната дейност на Д.. В решението е следвало да бъдат посочени белезите на четирите сделки, определящи ги като банкови, и отличаващи ги от заема, уреден в ЗЗД. Не е обсъден и елемента „по занятие“, като съдът се е задоволил единствено да посочи, че е налице системност, тъй като деянията са повече от три. Водим от горното, ВКС, второ наказателно отделение, прецени, че за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения, и на основание чл.354, ал.3, т. от НПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради което Р Е Ш И : Отменя решение № 13 от 14.08.2018г., постановено по ВНОХД № 272/2017г. по описа на Великотърновския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.