Р Е Ш Е Н И Е № 109 София, 16.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: Ж.АНИН СИЛДАРЕВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№599 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място], срещу решение №197/09.02.2011г. по гр.д.№1770/2010г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че решението е процесуално недопустимо, тъй като по основния спорен въпрос за правото на собственост върху спорните гори има формирана сила на пресъдено нещо в производство по чл.13, ал.6 ЗВСГЗДГФ и държавата е обвързана от постановеното в това производство решение. Освен това – държавно горско стопанство П. не е легитимирано да води иск за собственост на гори, за които счита, че са държавни. Поддържат се и оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Ответникът в производството – Държавно горско стопанство П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна, тъй като спорните гори са държавна собственост, както правилно е приел и въззивният съд. Регионално управление по горите [населено място] и Държавна агенция по горите [населено място] не вземат становище по жалбата. С определение №67 от 04.02.13г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали държавата е обвързана от влязло в сила съдебно решение, постановено в административно производство по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: С ТР №5/14.01.2013г. по т.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата е обвързана от съдебно решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Това разрешение следва да се приложи и по настоящото дело. По съществото на делото: С обжалваното в настоящото производство решение на Пловдивския окръжен съд е отменено решение №374 от 08.02.10г. по гр.д.№2368/07г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на [община], че държавата е собственик на гора с площ от 560 дка в землището на [населено място], област П., местността „Б.“ и гора с площ от 550 дка в землището на [населено място], местността „М. о.“. Въззивният съд е приел, че собствеността на [община] върху процесните гори е призната с влязло в сила решение №51/13.05.2002г. по а.х.д.№5601/2001г. на Пловдивския районен съд, постановено в производство по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ. Въпросът за собствеността обаче може да бъде пререшен в настоящото производство, съгласно задължителната практика на ВКС - определение №443/18.12.2008г. по гр.д.№2173/2008г. Прието е, че общината не е доказала собствеността върху процесните гори в административното производство по ЗВСГЗГФ, тъй като представената от нея декларация пред плановата комисия за притежаваните непокрити земеделски имоти не е годно доказателство за собствеността. Отразеното в кадастралния план на Водния синдикат е годно доказателство само в административното производство, но при иск за собственост следва да се докаже придобивното основание. Другите доказателства, на които се е позовала общината, сочат на извода, че процесните гори са балталъци, които не подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ. Ето защо процесните гори са държавна собственост, която следва да бъде призната в настоящото производство. Настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че решението е недопустимо, тъй като искът е предявен от ненадлежна страна. Държавно лесничейство П., сега – Държавно горско стопанство П., е било легитимирано да предяви иск за собственост на гори, за които счита, че са държавни, доколкото те са му били предоставени за управление със закон – чл.24, вр.чл.22, ал.1 от Закона за горите от 1997г. /отм./. Държавното лесничейство е процесуален субституент на държавата – чл.15, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.26, ал.4 ГПК, и в това му качество разполага с правото на иск за защита на собствеността на държавата върху спорните гори. Обстоятелството, че с чл.7, ал.6 /нова, ДВ бр.13/2007г./ от ЗГ/отм./ е определен законният представител на държавата по дела, които се отнасят за държавни гори, не влияе на допустимостта на съдебен процес, учреден по инициатива на процесуалния субституент. Освен това - характерно за процесуалната субституция е това, че съдебното решение обвързва носителя на спорното материално право, дори ако той не е участвал като страна в процеса. Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо, независимо от това, че държавата не е била конституирана като главна страна в процеса. Неоснователно е и другото оплакване за недопустимост на съдебното решение. Решението на съда, постановено в производство по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ, не представлява процесуална пречка за водене на последващ иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, тъй като двете дела имат различен предмет и са постановени в различни производства. Основателно е оплакването за неправилност на въззивното решение. В производство по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ, образувано по жалба на [община] срещу отказа на ПК „М.” да и възстанови собствеността върху процесните гори в землището на [населено място], област П. – гора площ от 560 дка местността „Б.“ и гора с площ от 550 дка, местността „М. о.“, правото на възстановяване на собствеността на общината е признато с влязло в сила решение №51 от 13.05.2002г. по а.х.д.№5601/01г. на Пловдивския районен съд. Това решение обвързва държавата и не може в последващ спор за собственост между държавата и общината да се приеме, че същите гори са държавни, а не общински. Този извод произтича от ТР №5/14.01.2013г. по т.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС, прието след постановяване на обжалваното въззивно решение. Това тълкувателно решение следва да се приложи и в настоящия случай. След като държавата е обвързана от решението по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ, не може гражданският съд да упражнява косвен съдебен контрол върху това решение и да преценява дали процесните гори са подлежали на възстановяване или не. Последица от влязлото в сила решение по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ е това, че държавата не е собственик на посочените гори и предявеният от Д. П. иск за собственост следва да бъде отхвърлен, след отмяна на обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на делото, на [община] следва да се присъдят разноските за всички инстанции, които възлизат на 4530лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №197/09.02.11г. по гр.д.№1770/10г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавно горско стопанство П. срещу [община], гр. П., иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за установяване правото на собственост на държавата върху следните гори, находящи се в землището на [населено място], област П. – гора площ от 560 дка местността „Б.“ и гора с площ от 550 дка, местността „М. о.“. ОСЪЖДА Държавно горско стопанство П. с адрес [населено място], [улица], да заплати на [община] с адрес [населено място], [улица], сумата от 4530лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: