Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр. София, 02.12.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 830 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частния тъжител и граждански ищец В. И. С. против въззивна присъда № 2132/15.04.2016 г. на Благоевградския окръжен съд, НО, постановена по ВНОХД № 82/2016 г. в частта относно отмяната на първоинстанционната осъдителна присъда и оправдаването на подсъдимите А. Т. М. и Е. Б. М. по обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК (за това, на 31.08.2012 г., около 19.30 ч., на ливада в м. „Ш.” в [населено място], всеки един от тях да е казал унизителни за честта и достойнството на тъжителя думи) и отхвърляне на предявените срещу тях граждански искове за сумата от по 2000 лв. В касационната жалба и две допълнения към нея, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Оспорва се оценката на доказателствените източници, като се твърди, че въззивният съд неправилно се предоверил и кредитирал показанията на св. Д., а отхвърлил тези на близките родственици на тъжителя, което довело до незаконосъобразно оправдаване на двамата подсъдими. Претендира се отмяна на въззивната присъда в обжалваната част и осъждане на подсъдимите, както и уважаване на гражданските претенции. В с. з. пред ВКС, редовно призовани, не се явяват тъжителят и неговия повереник, както и подсъдимите и техния защитник. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за неправилна оценка на доказателствените източници и пороци във връзка с обсъждането им в съдебните мотиви, които да са довели до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимите, не се споделят от ВКС. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически положения, с изключение на това, че двамата подсъдими са употребили обидни думи спрямо тъжителя. В тази оспорвана част изводите му са основани на съвкупна оценка на доказателствените материали, без да е допуснато селективното им или превратно тълкуване. Следва да бъде припомнено, че преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. В конкретния случай няма основание да се счита, че произволно е била игнорирана доказателствената информация, изведена от една група доказателствени средства, и е бил отдаден приоритет на друга. Ясни и изчерпателни са съображенията на въззивния съд поради какви причини е отдадено доверие на показанията на св. Л. Д.. Като полицейски служител той е бил ангажиран с проверката по жалбата на тъжителя и пред него същият двукратно е потвърдил, че по време на упражненото срещу него насилие (за което е бил осъден подсъдимия М.), когато се сочи и че са употребени обидни думи от двамата подсъдими, не е имало свидетели. Показанията на св. Д. са били съпоставени и с данните, съобщени от св. В. и К. С. (брат и майка на тъжителя), че по време на инцидента те са отстояли на около 100 м. и са чували шума от работеща косачка. На база съвкупната оценка на доказателствата въззивният съд ясно е заявил убеждението си, че не може да се довери на показанията им, в които на един по-късен етап от производството те са възпроизвеждали казаното им от тъжителя. Причините да стори това не са били свързани единствено и само със съмнения за пристрастност поради с близката им родствена връзка с тъжителя, както се сочи в касационната жалба. Всъщност с решаващо значение е отчетен характера им на производни доказателства, които са останали неподкрепени от други убедителни, в какъвто смисъл е действителното съдържание на мотивите на въззивната инстанция. С оглед на изложеното ВКС намира, че оценката на доказателствените източници е проведена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивния съд е било опорочено. На основата на приетите фактически положения, материалният закон е бил приложен правилно с оправдаването на подсъдимите по обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. По тази въпрос в касационната жалба не са изложени никакви възражения, които да изискват подробен касационен отговор. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 2132/15.04.2016 г. на Благоевградския окръжен съд, НО, постановена по ВНОХД № 82/2016 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.