4 Р Е Ш Е Н И Е №61 София,13 април 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 180 по описа за 2016 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на Г. К. Ч. срещу присъда по внчхд № 86/15 г. на Окръжния съд-гр.Смолян. Претендира се наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и се правят алтернативни искания – осъждане на подсъдимия Б. или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят лично и процесуалния му представител поддържат жалбата. Подсъдимият лично и защитата му изразяват становище за неоснователност на оплакванията и липсата на основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура преценява жалбата на частния тъжител и граждански ищец за основателна. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нчхд № 589/14 г.. Районният съд-гр.Смолян осъдил подсъдимия Б. С. Б., за деяние, извършено на 10.06.2014 г., на основание чл.130, ал.1 и чл.54 от НК на пробация, включваща пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца при периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и на задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. По обвинението по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК подсъдимият е оправдан. На основание чл.45 от ЗЗД подс.Б. е осъден да заплати на Ч. сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, дължима ведно със законната лихва от 10.06.2014 г. до окончателното й изплащане. Със същата присъда СРС отхвърлил като неоснователни исковете по чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Ч. срещу подсъдимия за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лева, по повод деяние по чл.148, ал.1, т.1 от НК. СРС се произнесъл и по деловодните разноски. С решение по внчхд № 31/15 г., образувано по жалба на частния тъжител срещу оправдаването на подс.Б. по обвинението по чл.148 НК и жалба на подсъдимия срещу осъдителната част на присъдата на СРС, СОС изменил посочената присъда в частта на разноските, като намалил размера на разноските за адвокатско възнаграждение, което подсъдимият Б. е осъден да заплати на Ч., от 800 лева на 400 лева. В останалата част присъдата е потвърдена, а подсъдимият е осъден да заплати на Ч. направените от него разноски по въззивното производство. С решение № 333 от 08.10.2015 г. по кд № 887/15 г. ВКС, трето наказателно отделение, в производство по реда на глава тридесет и трета от НПК, възобновил внчхд № 31/15 г. на СОС, отменил постановеното по него решение и върнал делото на СОС за ново разглеждане от друг състав на съда. Производството пред ВКС е инициирано от подсъдимия Б. с искане за възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Видно от мотивите на решението ВКС констатирал съществено процесуално нарушение, ограничило процесуалните права на подсъдимия, в частност правото му на защита, допуснато от въззивния съд. По внчхд № 86/15 г., СОС отменил присъдата на СРС, постановена по внчхд № 589/14 г. в следните части по осъждането на подсъдимият Б.: на основание чл.130, ал.1 от НК; на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД; за деловодни разноски на Ч. в размер на 800 лева за адвокатство възнаграждение и 12 лева заплатени за държавна такса и 140 лева за възнаграждение на вещо лице и 98 лева държавна такса върху размера на уважения граждански иск, и вместо това на 25.01.2016 г. постановил нова присъда под № 1, с която оправдал подс.Б. по предявеното му обвинение по чл.130, ал.1 от НК и отхвърлил като неоснователен предявения срещу него от Ч. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва от 10.06.2014 г до окончателното му изплащане. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна и целения с нея резултат не може да бъде постигнат. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона. Добре е видно, че с частната тъжба Вх.№ 6338/29.07.2014 г.(л.1 от нчхд № 589/14 г.) тъжителят Г. Ч. е предявил срещу подсъдимия Б. две обвинения - по чл.130, ал.1 и чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК. На същото място ясно е заявено и фактическото обвинение срещу подсъдимия, а именно: обобщено - на 10.06.2014 г. в офиса на [фирма], находящ се в [населено място], кв.Р., [улица], в присъствието на С. К., А. М., Д. Ф. и Я. С., вътре в офиса подс.Б. „..дойде при мен хвана ме силно в областта на гърдите, започна да ме псува и силно да ме стиска, като на два пъти повтори „майка ти…”, като ме удари два пъти в областта на лицето. Отново ме хвана и насила ме изведе навън в коридора. Там продължи да ме псува – „майка ти..” (л.2 на същото място). Това фактическо обвинение не е променено от тъжителя по реда на чл.287, ал.6 от НПК и то е очертало рамките на наказателното производство, в които се осъществява доказателствената дейност и правото на защита на подсъдимия. Тези рамки не мога да бъдат надхвърляни от решаващия съд. От показанията на разпитаните по делото свидетели, част от които – К. (л.39 от нчхд), М. (л.53 от нчхд) и С. (л.54 от нхчд), са били вътре в офиса на О., а други – Ч. (л.34 от внчхд № 86/15 г.) и Г. (л.37 от внчхд № 86/15 г.) – извън него, не се установява положително нито едно от твърденията на тъжителя Ч., застъпени във фактическото му обвинение – а именно, че подсъдимият вътре в офиса му е нанесъл два удара в областта на лицето, и вътре в офиса и извън него на два пъти го е напсувал. Към доказателствената съвкупност са събрани надлежно медицински документи, на името на Ч. – амбулаторен лист и съдебно медицинско удостоверение (л.л.8 – 10 от нчхд), както и е прието заключение по съдебно медицинска експертиза (л.л.63-67 от нчхд). Всички те имат отношение към уврежданията, за които частният тъжител претендира да са му причинени от подсъдимия и достатъчно пълно изясняват броя и вида на уврежданията, механизма на причиняването им. Жалбоподателят и защитата му поставят акцент най-вече върху показанията на св.Ч., както и на тези на св.Г., като игнорират категоричните, вътрешно безпротиворечиви показания на останалата група свидетели, подробно посочена по-горе. Тъкмо последната е онази доказателствена основа, която предопределя извод, че вътре в офиса на подсъдимия, последният не е псувал частния тъжител, нито му е нанасял удари в областта на лицето. Показанията на св.Ч. не са изолирани от останалия доказателствен материал, произтичащ от показанията на групата свидетели, били вътре в офиса на подсъдимия, поради което и няма как да бъдат лишени от доверие относно това, че извън офиса подсъдимият не е псувал жалбоподателя. Показанията на св.Г. не допринасят съществено за изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК, респ. тези на фактическото обвинение, предявено срещу подсъдимия с тъжбата на пострадалия, доколкото при събраните доказателства от коментираните източници на такива, несъществено се явява дали св.Ч. е споделяла нещо с него, всъщност отречено от този свидетел. При тези съображения, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 1 от 25.01.2016 г., постановена по внчхд № 86/15 г. на Окръжния съд-гр.Смолян. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: