Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 13.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 2550 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на М. Ю. Б. и Е. М. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 1474/2008 г. от 09.01.2009 г. по гр.д.№ 6441/07 г. на ВКС, V г.о. С това касационно решение е оставено в сила въззивното решение на Благоевградския окръжен съд от 13.08.2007 г. по в.гр.д.№ 1303/06 г., с което е отменено първоинстанционното Решение № 68/ 11.02.2004 г. по гр.д.№ 161/03 г. на РС- Гоце Делчев и е уважен предявеният срещу молителите иск по чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца М. А. Х. и осъждане на ответниците да му предадат владението на недвижим имот, представляващ УПИ І- * в кв.* по плана на [населено място], [община], на площ от 1 200 кв.м., заедно с построената в имота масивна сграда със застроена площ от 146 кв.м. и пристройките към нея. В молбата за отмяна се твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно на молителите при неговото решаване, и за което са узнали при извършена справка в Главно управление по геодезия, картография и кадастър, а именно извадка от изработен през 1984 г. от КИПП- Г. план, от който е видно, че към 1970 г. процесният недвижим имот попада на второстепенен път, откъдето следва, че е изключителна държавна собственост и като такъв не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на бившия собственик- М. М. М., чиито частен правоприемник се явява ищеца. На това основание се моли влязлото в сила решение, с което искът за собственост срещу молителите е уважен, да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от надлежния съд. Ответникът по молбата за отмяна- М. А. Х. не е депозирал писмен отговор по реда на чл.306, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. С влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е уважен предявеният от М. А. Х. срещу М. Ю. Б. и Е. М. Б. иск за собственост на недвижим имот, недвижим имот, представляващ УПИ І- * в кв.* по плана на [населено място], [община], на площ от 1 200 кв.м., заедно с построената в имота масивна сграда със застроена площ от 146 кв.м. и пристройките към нея. Съдът е приел, че ищецът се легитимира като собственик на имота по силата на договор за покупко-продажба от 26.06.2001 г., сключен с наследниците на М. М. М., в чиято полза е възстановена собствеността върху имота с решение на органа по поземлената собственост от 22.12.1992 г. По реда на косвения съдебен контрол е констатирано, че така издаденият административен акт е съобразен с материалния закон, като не е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като към 01.03.1991 г. не е започнало реализирането на отстъпеното в полза на ответниците право на строеж върху имота, а строителното разрешение е издадено след тази дата- на 26.06.1991 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на така постановеното съдебно решение. По смисъла на посочената разпоредба основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл.3 ГПК /отм./, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай молителите не установяват извинителни причини, поради които не са ангажирали представеното ново доказателство преди приключване на въззивното производство. Справката, посредством която са се снабдили с извадка от изработен през 1984 г. от КИПП- Г. план, същите са могли да извършат своевременно, доколкото документите в Главно управление по геодезия, картография и кадастър са достъпни и на разположение на всеки, който желае да се ползва от тях. Независимо от това, този документ по същество не обусловя наличие на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е в състояние да установи релевантни за делото факти, различни от тези, които са били възприети от съда, постановил влязлото в сила решение. Обстоятелството, че към 1970 г. процесният имот е попадал на второстепенен път, е изцяло ирелевантно при извършване на преценка на законността на извършеното през 1992 г. възстановяване на собствеността, при което е от значение състоянието и статута на имота към този момент, а с оглед предвидената в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ отрицателна предпоставка- и към 01.03.1997 г. От друга страна, молителите нямат правен интерес да се позовават на наличието на изключителни права на държавата или общината, които са пречка за възстановяване на собствеността върху имота, тъй като евентуалното уважаване на такова възражение ползва не тях, а трето лице, а по смисъла чл.26, ал.2 ГПК това би представлявало недопустимо предявяване от тяхно име на чужди права пред съд. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК на М. Ю. Б. и Е. М. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 1474/2008 г. от 09.01.2009 г. по гр.д.№ 6441/07 г. на ВКС, V г.о. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.