Р Е Ш Е Н И Е № 303 София, 13.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 828 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по протест на Варненската окръжна прокуратура против присъда № 30 от 18.05.2017 г. по в.н.о.х.д. № 321/ 2017 г. на Варненския окръжен съдq с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В протеста се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Нарушението на материалния закон е изведено от неправилното оправдаване на подсъдимия Г. по повдигнатото му обвинение за престъпление от общ характер. Прокуратурата счита, че по делото са събрани достатъчно косвени доказателства, които да обосноват извод за участието на подсъдимия в кражба при условията на опасен рецидив. В допълнение към протеста, но извън срока за обжалване, се навежда и довод за неправилен анализ на доказателствата, който представлява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и непосочен изрично в първоначалния протест. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият Р. Е. Г. не взема становище в касационното производство. Неговият служебен защитник адвокат И. В. излага съображения, с които оспорва протеста, поради липса на посочените в него касационни основания, и след анализ на събраните доказателства, направен и в писмено възражение, предлага въззивната оправдателна присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на протеста, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 45 от 09.02.2017 г. по н.о.х.д. № 3095/ 2016 г. Варненският районен съд, ІІІ-ти наказателен състав признал подсъдимия Р. Е. Г., руски гражданин, за виновен в това, че на 16.02.2016 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от магазин за бельо „Л.“, находящ се в Централен подлез на [населено място], чужди движими вещи, на обща стойност 508 лева, от владението на А. Х. Г. и Д. Д. З., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. С присъда № 30 от 18.05.2017 г. по в.н.о.х.д. № 321/ 2017 г. Варненският окръжен съд отменил първоинстанционната присъда изцяло и оправдал подсъдимия Г. по повдигнатото му обвинение. Касационният протест е неоснователен. Варненският окръжен съд правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е подробно и задълбочено събраните по делото доказателства и като не намерил убедителни такива за авторството на извършената кражба, оправдал подсъдимия Г.. Не е допуснал посоченото в протеста касационно основание по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК. Въпреки наведеното извън срока за протестиране касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК (в писменото допълнение към протеста) настоящият съдебен състав счете за необходимо да разгледа и това възражение, предвид характера на постановената присъда. Протестираща страна твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършения от въззивната инстанция доказателствен анализ, а не при събирането и проверката на доказателствата. Изложените от съдебната инстанция доказателствени изводи са правилни. Постановени са след детайлно обсъждане на всички доказателствени средства и които грижливо са съпоставени едни на други. Събрани са всички възможни източници, необходими за правилното установяване на кражбата, но не е намерена подкрепа на обвинителната теза. По ясен и последователен начин е изложен пътят на съдебните разсъждения, извел категорично и убедително вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав. С необходимото старание и усърдие са преценени показанията на разпитаните свидетели, макар никой от тях да не е очевидец на извършеното деяние. Правилно окръжният съд е отхвърлил процесуалната възможност надлежно да ползва намерените при огледа на магазинното помещение следи от престъплението, предвид опорочеността на следственото действие. Изводът да не кредитира доказателства, отразени в съответния протокол, е законосъобразен. Когато огледът е проведен в нарушение на законовите изисквания, като например не е осигурена възможност на поемните лица да наблюдават действията на разследващия, процесуално-следственото действие се отъждествява на извършено без поемни лица, защото не е спазена разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от НПК. В този случай, участието на привлечените за поемни лица в огледа е формално, не гарантира правилността на извършеното действие по разследване и се приравнява на пълното отсъствие на поемните лица. Проведеното следствено действие на разследващия орган е незаконно и препятства възможността събраните чрез него доказателства да се ползват в наказателното производство. Въззивната инстанция е отстранила и допуснатото от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение с разпита на специалиста-технически помощник, участвал в изземването на дактилоскопните следи на местопрестъплението. От доказателствената съвкупност с основание са изключени показанията на свид. М. М., тъй като е участвал в наказателното производство в друго процесуално качество. Забраната на чл. 118 от НПК препятства възможността специалистите-технически помощници да бъдат разпитвани като свидетели за факти и обстоятелства, свързани с тяхната професионална дейност в помощ на разследващия орган. Районният съд незаконосъобразно е допуснал до разпит като свидетел М. М., а обсъждайки показанията му с останалите доказателства по делото и извеждайки решаващите изводи от съдържащите се в тези показания факти и обстоятелства, е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, защото е накърнил процесуалните права на подсъдимия – постановил е осъждане въз основа на негодни доказателства. Неправилно в мотивите въззивната инстанция се е позовала на текста на чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК като аргумент в подкрепа на иначе правилното съждение. Надлежно обсъдените годни доказателствени източници логично мотивирали въззивният съд да изведе правилни изводи за липса на доказателства за участието на подсъд. Р. Е. Г. в извършената на 16.02.2016 г. в магазин в Централен подлез на [населено място] взломна кражба. Несъстоятелно е твърдението в протеста, че събраните косвени доказателства сочат на извод за авторството на деянието, защото те не подкрепят обвинителната теза като единствено възможна. Атакуваната въззивна присъда е законосъобразна. С изложения в нея доказателствен анализ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а въз основа на коректно обоснованите изводи е приложен правилно материалният закон. Протестираният съдебен акт подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 30 от 18.05.2017 г. по в.н.о.х.д. № 321/ 2017 г., по описа на Варненски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.