Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр. София, 21 юли 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република
България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и
шести май...............две хиляди и десета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА
ЧОЧЕВА
при секретаря Надя
Цекова.……………………………....…………в присъствието на
прокурора Искра
Чобанова..…..………………..…………....изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………..….......наказателно
дело № 192 по описа за 2010 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. Г. Ц. против въззивно решение № 13/17.02.2010 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 819/2009 г. с изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
В с. з. пред ВКС защитникът на подсъдимия – адв. И, поддържа изложените оплаквания и направени искания.
Прокурорът от ВКП изразяват становище за неоснователност на жалбата.
В последната си дума подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 15/09.10.2009 г., постановена по НОХД № 258/2009 г., Пернишкият окръжен съд е признал подсъдимия М. Г. Ц. за виновен в това, че на 01.09.2009 г. , в гр. Т., направил опит умишлено да умъртви М. К. Ц. , поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК му е наложил наказание 12 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо заведение, като е приспаднал задържането му, считано от 07.05.2009 г.
С атакуваното понастоящем въззивно решение Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, намалявайки наказанието на подсъдимия на 5 години лишаване от свобода при условията на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК и е потвърдил същата в останалата й част.
Касационната жалба е неоснователна.
Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата и пълнотата на въззивните мотиви по въпросите за това, с коя част от брадвата подсъдимият е замахнал към главата на пострадалия и какви са били субективните му намерения, които са довели до неправилно осъждане по повдигнатото му обвинение, са изцяло неоснователни.
При въззивното разглеждане апелативният съд добросъвестно е изпълнил процесуалните си задължения и правилно е приложил материалния закон. По повод възраженията на подсъдимия е констатирал нарушение по чл. 119 от НПК и е допуснал преразпит на св. М, чиито показания впоследствие е коментирал наред с останалите доказателствените източници. Именно въз основа на заявеното от нея и в различие от пъроинстанционният съд е приел, че липсва сигурност подсъдимият да е замахнал с острието на брадвата към главата на пострадалия. Аргументирал е подробно и ясно защо тази промяна не води до претендирания от защитата резултат, свързан с евентуална преоценка на умисъла на дееца в посока опит за причиняване на телесна повреда, а не смърт – реализирането на силен замах с брадвата от непосредствена близост и в посока главата на пострадалия. Противно на соченото в жалбата, въззивният съд е изложил конкретни и убедителни съображения по въпроса за мотива за извършване на престъплението в отговор на направените от защитата възражения – възникнал спор между подсъдимия и пострадалия, агресивното му поведение, провокирано и от употребата на алкохол.
На основата на приетите фактически положения, а именно, че след незначителен спор подсъдимият ударил своя братовчед първо с ръка, след което извадил носената обичайно брадва с къса дръжка и в изправено положение замахнал с голяма сила към главата му, но пострадалият успял да хване ръката му и да се предпази от удара, законосъобразно е било прието, че деянието му е съставомерно по текста на чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Неопределеността или алтернативността в представите на дееца дали в резултат на конкретните му целенасочени действия (силен замах към жизненоважен орган с опасно оръдие от близко разстояние) ще настъпи телесна повреда или смърт обуславя отговорност за опит към по-тежкия резултат в какъвто смисъл практиката на ВКС е последователна.
Предвид изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания и атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 13/17.02.2010 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 819/2009 г..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: