Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр.София,09.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 1077/2010 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, образувано по молбата на И. В. И. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 193/14.05.2009 год. по гр.дело № 38/2009 год. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 13.11.2008 год. по гр.дело № 47/2008 год. на Б. районен съд и установителният иск за собственост по чл.14, ал.8 ЗВСГЗГФ, касаещ процесните имоти е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, по отношение на ответниците. Молителят счита, че въззивното решение е неправилно, защото не кореспондира с писмените доказателства и картен материал, от които се установяват обстоятелства, сочещи на други правни изводи. Поддържат се твърдения, че представеното от Д.-гр.В. копие на Лесоустройствения проект/ЛУП/ за землището на[населено място] е от 1964-1966 год., а не от 1956 год., а новото обстоятелство от съществено значение за делото, на което се позовава молителят е представеното от него копие от условните знаци на ПУП от 1956 год., моментът на обобществяване на земите от ТКЗС. Молбата за отмяна съдържа подробни оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, поради неупражнения от съда косвен съдебен контрол върху административния акт – решение № 00033/2000 год. на ПК гр.Б.С., с което е отказано възстановяване на собствеността върху процесните залесени земеделски земи, имащ преюдициално значение за гражданскоправния спор. Молителят се позовава и на протокола от 17.04.1962 год., одобрен с РМС № 70/26.01.1963 год., представен като ново обстоятелство и установяващ според молителя факта, че от ГФ са изключени ниви за засяване с фуражни култури гори на ТКЗС[населено място] в местността „Х.”, с обща площ – 80 дка. Ответниците по молбата за отмяна Г. С. Г., Ц. С. Г. от[населено място] и Д. г. с.,[населено място] не изразяват становище по нея. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: въззивният съд е постановил съдебния си акт № 193/14.05.2009 год. по гр.дело № 38/2009 год., с който е приел, че е сезиран с обективно съединени искове срещу Д. г. с.[населено място] и С. Г. Ц. за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследниците на И. К. И./В. К./,бивш жител на[населено място], и В. И. К., бивш жител на с.село, са собственици на неурегулирано дворно място, с площ 7 дка в м.”К. с.” кв.71, сега преименувана на м.”Б.”, в землището на[населено място], а наследниците на И. К. И./В. К./ са собственици и на пустеещи земи от 2 дка в м.”З.” и 2 дка в м.”Г. и.”-землището на[населено място], с конкретни граници, които неправилно са възстановени на Д.[населено място], като имоти № 1717009 в м.”Б.”, с площ 14.541 дка и № 170002 в м.”З.” с площ 1.976 дка, а на ответника С. Г. Ц.- имот № 162070 в м.”Г. и.”, с площ 5.681 дка в землището на[населено място]. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което обективно съединените искове са отхвърлени въззивният съд е приел, че собствеността върху процесните три имота вече е възстановена, като част от горския фонд и че по отношение на тях между страните съществува спор за собствеността им към минал момент – моментът на национализацията. Обсъдена е преписка № 11-10/1999 год., според която имот № 162070 е възстановен в нови реални граници на наследниците на Г. Д., а имот № 170002 е възстановен в реални граници на Д.,[населено място], както и преписка № 80-10/1999 год. на ОСЗГ Б. С., постановила отказ на гори на И. К., поради обстоятелството, че на негово име вече има подадено заявление за възстановяване, коригирано с последващо решение № 10079/15.08.2000 год., с което на наследниците на И. К. са възстановени общо 45.9 дка гори, които отговарят на имотите, притежавани от него по емлячен регистър от 1949 год. Съдът не е споделил доводите на ищеца, че върху дворното място неговият баща В. К. е установил владение за себе си, поради отсъствие на убедителни доказателства. По отношение на останалите два имота – представляващи 2 дка в м.”З.” и 2 дка в м.”Г. и.” съдът е приел отново отсъствие на категорични доказателства, че са придобити от бащата на ищца по силата на давностно владение, а не както са възстановени на наследниците на бившия им собственик И. К./К./, с решение от 15.08.2000 год. Касационният съд обсъди доводите за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които намира за неоснователни, по следните съображения: процесуалната възможност за отмяна на влязъл в сила съдебен акт в чл.303, ал.1, т.1 ГПК регламентира изисквания, изразяващи се в откриване на нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Не е достатъчно новите обстоятелства за отмяна да са „нови”, но и да са от съществено значение за делото, т.е. да доведат до промяна на съдебния акт, ако бъдат взети предвид. Обстоятелствата следва да имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически, или доказателствени факти. Нито едно от представените като „нови” писмени доказателства, или „нови” обстоятелства не притежава изискуемите се от процесуалната норма на чл.303, ал.1, т.1 ГПК качества, които биха променили вече обоснования краен резултат за неоснователност и недоказаност на установителния иск за собственост към минал момент, който се основава на отсъствие на доказателства за изтекла в полза на наследодателя на молителя и негов баща придобивна давност, създаваща му изключителното право на собственост, върху имотите, отричайки наследствения им характер, произтичащ след смъртта на общия наследодател И. К. И.. Затова именно въззивния съд, както и първоинстанционния съд не са обсъждали представените писмени доказателства – копие от условните знаци/легенда/ на Лесоустройствен проект от 1956 год. за землището на[населено място], каквото заверено цветно копие е изискано от Д.,[населено място], съгласно удостоверение № 38/30.03.2009 год., но е без значение за установяване на твърдяното от молителя право на собственост. Отсъстват данни за правото на собственост на наследодателя на молителя и в приложения от него протокол № 70/1963 год., съдържащ информация за изключване от горския фонд за ниви за засяване с фуражни култури описани площи, който протокол дори не представлява индиция за твърдяното от молителя право на собственост. Останалите доводи, основаващи се на неправилност на съдебния акт са касационни отменителни основания и тяхното разглеждане в настоящото производство е недопустимо. По изложените съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не е налице отменителното основание, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, затова молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение следва да се остави без уважение, ето защо Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. В. И. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 193/14.05.2009 год. по гр.дело № 38/2009 год. на В. окръжен съд, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: