Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 98   София, 17.02.2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска  ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                                Здравка Първанова   при участието на секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3907 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС,и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молбата на Г. Д. П. от гр. Р. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС,ІІІ ГО от 12.05.2008г., постановено по гр.д. №1441/2007г.,подтвърждаващо решението на СГС,ІІ-в отделение,постановено на 15.01.2007г. по гр.д. №1787/2006г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от Г. Д. П. срещу Д. ф. “З” искове по чл.225,ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД. Поддържа се,че са налице основания за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.5 ГПК и чл.303, ал.1,т.1 ГПК. С молбата за отмяна са представени решение №146/23.12.2003г. на СРС,71 състав,постановено по гр.д. №17558/2002г.,с което уволнението на Г. Д. П. е отменено като незаконно и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “директор” на Областна дирекция на ДФ”З” в Област Русе; заявление за явяване на работа от 10.02.2004г.; акт за възстановяване №50/26.03.2004г. и заповед №51/26.03.2004г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.6 във вр. с чл.220,ал.1 и чл.224 КТ. Ответникът по молбата Д. ф. “З” не изразява становище. С определение №155/06.10.2009г. молбата на Г. Д. П. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС,ІІІ ГО от 12.05.2008г.,постановено по гр.д. №1441/2007г. е допусната до разглеждане,като е прието,че същата е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното: Влязло в сила съдебно решение,с което спорът между страните е решен по същество,може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство,имащо значение за изхода на спора,които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини,респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа,че такива нови доказателства представляват представените с молбата решение за отмяна на уволнението като незаконно и за възстановяване на работа,заявление за явяване на работа, акт за възстановяване и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,за които се твърди,че установяват извършено от страна на работодателя недопускане до работа. Молителят поддържа също така,че е налице основание за отмяна и по смисъла на чл.303,ал.1,т.5 ГПК,тъй като в решението,отмяна на което се иска,не са обсъдени наведените от него в касационната жалба доводи и оплаквания за неправилност на въззивното решение,което го е лишило от правото на участие в делото и в частност от възможност да прави възражения и искания. С решението,отмяна на което се иска,тричленен състав на ВКС,ІІІ ГО е подтвърил решението на въззивния съд,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявените от Г. Д. П. искове за заплащане на обезщетение за недопускане до работа и лихва за забава са отхвърлени като неоснователни. Прието е,че обезщетението по чл.225,ал.3 КТ предпоставя едно вредоносно правонарушение,но когато : има влязло в сила решение на съда за възстановяване на незаконно уволнен служител на предишната работа, явяване на последния да заеме работата в срока по чл.345,ал.1 КТ, недопускането му до работа,установена по несъмнен начин вреда,което в случая е прието,че не е налице по причина липсата на данни за спазване на чл.345,ал.1 КТ. Посочено е,че изводите на съда са основани на установената по делото фактическа обстановка. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства са приети в производството,поради което не може да бъде споделена тезата на молителя,че същите представляват нови доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Обстоятелството дали същите са били надлежно обсъдени при разглеждането на спора по същество и доколко правилно са били преценени правните последици на установените по делото факти не обуславят наличие на основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл.303 и сл. ГПК представлява извънреден извънистанционен способ за контрол,който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По този ред не се осъществява проверка за правилността на решението,чиято отмяна се иска. Оплаквания и искания,основани на доводи за допуснати при постановяване на решението нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила,които представляват основания за касационно обжалване,не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството за отмяна. По смисъла на чл.303,ал.1,т.5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание,вкл. и по чл.107 ГПК/отм./, вследствие на които страната е била лишена от възможността да участвува в делото,могат да обусловят наличие на основание за отмяна. Необсъждането на наведени доводи не съставлява такова нарушение. Не се установява да е налице основание за отмяна на постановеното от ВКС,ІІІ ГО решение по смисъла на чл.303,ал.1,т.5 ГПК,нито по чл.303,ал.1,т.1 ГПК доколкото представените с молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на тази разпоредба,поради което и подадената от Г. Д. П. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г. Д. П. молба за отмяна на влязлото в сила решение №455/12.05.2008г., постановено от състав на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. №1441/2007г.   Председател: Членове: