2 Р Е Ш Е Н И Е № 487 гр. София, 16 ноември 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА АНАДОЛСКА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 489 по описа за 2010 г Производството е образувано по жалба на подсъдимия Е. П. И., лично и чрез защитата му, както и по жалба на частните обвинители Д. И. Д., Т. Д. Н. и Н. И. Н., чрез повереника им, срещу решение на Варненски апелативен съд № 92 от 25.06.2010 г, по ВНОХД № 132/10, с което е изменена присъда № 37 от 12.06.2009 г на Търговищки окръжен съд, по НОХД № 29/09, като подсъдимият е оправдан за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДП, наказанието „лишаване от свобода” е увеличено на две години, като е приложен чл. 54 НК, срокът на наказанието по чл. 343 г НК също е увеличен на две години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 19.07.2003 г, в гр. П., при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 1 и чл. 36, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Н. И. и средна телесна повреда на Д. И. Д., като след Д.ието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, с оглед на което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. „г”, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 3, б.”б”, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година и два месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година и два месеца. С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания. Излагат се следните съображения: Съдът е констатирал нарушение по чл. 16, ал. 1 ЗДП, за което няма повдигнато обвинение, и го е отчел при определяне на наказанието. Не е допусната поискана от защитата А., не са коментирани представените от подсъдимия скица и изчисления към нея, неправилно е кредитирана Тройната А., а е отхвърлена единичната А. от досъдебното производство, не е отговорено на всички възражения на защитата. В диспозитива на решението неправилно е посочено, че наказанието „лишаване от свобода” се „индивидуализира”. Приложен е чл. 54 НК, без да е отменен чл. 55 НК. Осъждането е незаконосъобразно, тъй като липсва съставомерно Д.ие. Наложеното наказание е завишено, което не съответства на извода за съпричиняване, а продължителният период от извършване на Д.ието не е преценен като смекчаващо обстоятелство. С жалбата се правят алтернативни искания: оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложените наказания до законовия минимум. С жалбата на частните обвинители се релевират трите касационни основания. Излагат се следните доводи: Съдът е процедирал незаконосъобразно, като е приел, че св. Д. е съпричинил престъпния резултат, макар и да е налице влязла в сила оправдателна присъда, съгласно която Д. Д. не е виновен за настъпването на престъпния резултат. Гласните доказателства са ценени избирателно, кредитирани са показанията на св. Т. и св. Я., за сметка на тези, депозирани от св. Й.. Наложеното на подсъдимия наказание е занижено, независимо че е било увеличено от въззивната инстанция. Неправилно е приложен чл. 66 НК, тъй като се налага ефективно изтърпяване на наказанието. С жалбата се иска да бъде влошено положението на подсъдимия чрез отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед по-нататъшно увеличаване на наказанието и отмяна на условното осъждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция подсъдимият или негов представител не се явяват и не вземат становище по жалбите. Повереникът на частните обвинители счита за основателна жалбата на своите доверители, а жалбата на подсъдимия, за неоснователна. Частните обвинители не участват лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а жалбата на частните обвинители за основателна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение № 172 от 12.04.2010 г, касационният съд е отменил решение № 175 от 30.11.2009 г, по ВНОХД № 251/09 на Варненски апелативен съд, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, на основание допуснато съществено процесуално нарушение. То е отстранено при новото разглеждане на делото, приключило с решението, предмет на настоящата касационна проверка. ВКС намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд не е опорочил вътрешното си убеждение по релевантните факти, тъй като анализът на доказателствената съвкупност е направен в съответствие с процесуалните изисквания и правилата на формалната логика. Посочени са убедителни съображения, които се възприемат от настоящата инстанция, защо е кредитирано заключението на Тройната А., изслушана в хода на съдебното производство, за изработването на което са послужили данните от следствения експеримент, проведен от първата инстанция, при съобразяване на събраните свидетелски показания. Правилно е становището, че А. от досъдебното производство не следва да бъде кредитирана, с оглед на констатацията, че вещите лица са боравили с неточни изходни данни. Въззивният съд не е нарушил принципа на чл. 13 НПК, като е отказал до допусне нова А., тъй като обстоятелствата, за които е поискана, са били изяснени от приложените доказателствени източници. Представената скица и изчисления към нея нямат характера на писмени доказателствени средства, нито на писмени доказателства. Те са съставени от подсъдимия и съдържат неговите разсъждения за изхода на делото, но нямат доказателствено значение. Не е допуснато процесуално нарушение при анализа на гласните доказателства, тъй като същите са обсъдени обстойно и прецизно, като е посочено на кои от тях се дава вяра и защо. Правилно е поставен акцент на обстоятелството, че част от свидетелите са очевидци на удара, а друга част са възприели събитията след този момент. С въззивното решение е даден отговор на наведените от защитата възражения срещу правилността на първоинстанционната присъда. Не е допуснато процесуално нарушение, като в диспозитива е посочено, че наказанието „лишаване от свобода” се индивидуализира, при хипотезата на чл. 54 НК. Липсва съществено нарушение и относно липса на изрична отмяна на чл. 55 НК, доколкото приложението на чл. 54 НК от въззивната инстанция имплицитно включва отмяна на чл. 55 НК. Процесуално неиздържано е обаче в диспозитива да заляга произнасяне по въпроса за съпричиняването, тъй като се касае за правен извод, който следва да фигурира в обстоятелствената част на решението, а не в неговия диспозитив. Въззивният съд не е нарушил правото на защита, като е посочил, че е налице и друго нарушение по ЗДП, допуснато от подсъдимия, за което не е повдигнато обвинение, наличието на което се отразява на степента на обществена опасност на Д.ието, а оттам, има значение при определяне на наказанието. Този извод е В. и се споделя от настоящата инстанция. Не е имало пречка да се направи констатацията за съпричиняване на резултата от действията на св. Д., тъй като това обстоятелство е от значение за правилното решаване на делото. Следва да се има предвид, че органите на досъдебното производство погрешно са водили отделни наказателни производства по повод на едно и също транспортно произшествие. В случая, е следвало да се води едно наказателно производство срещу двамата водачи, причинили престъпния резултат, при хипотезата на независимо съпричинителство. Доколкото обаче това не е направено, а св. Д. е признат за невинен за същото транспортно престъпление и оправдателната присъда спрямо него е влязла в сила, от това следва, че за в бъдеще от него не може да се търси наказателна отговорност за посоченото престъпление. При решаване на настоящето дело обаче не може да се игнорира обстоятелството, че св. Д. е допринесъл за настъпване на престъпния резултат, тъй като това е от значение за отговорността на подсъдимия, който не може да търпи негативни последици от незаконосъобразното водене на паралелни наказателни производства. В. е изводът, че св. Д. е нарушил правилата за движение и така е допринесъл за настъпване на престъпните последици, като дори неговият принос е значително по-голям от този на подсъдимия. Липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевантните факти сочат на транспортно престъпление, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимия, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като това би било възможно само при осъждане за несъставомерно Д.ие, а настоящият случай не е такъв. Налице е обаче нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложените от въззивния съд наказания са явно несправедливи. Не е отдадено дължимото правно значение на значителното съпричиняване, което обстоятелство представлява изключително смекчаващо такова по чл. 55 НК. При това положение, наказанието не следва да се индивидуализира при условията на чл. 54 НК, тъй като са налице предпоставките на чл. 55 НК. В настоящия случай, при съвкупната преценка на обстоятелствата, значими за наказателната отговорност, и при съобразяване на целите по чл. 36 НК, справедливо се явява наказанието, определено от първоинстанционния съд, а именно: една година и два месеца „лишаване от свобода”, и „лишаване от право да се управлява МПС”, за същия срок. Сред тази съвкупност от релевантни обстоятелства фигурира и продължителният период, изминал от Д.ието, което е отчетено и при преценката по чл. 66 НК. Недопустимо е искането на частните обвинители за бъдеща отмяна на чл. 66 НК, тъй като такова искане не се съдържа във въззивната им жалба / отделен е въпросът, че подобно искане би било и неоснователно /. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата на подсъдимия е частично основателна, а жалбата на частните обвинители е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2 и ал. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 92 от 25.06.2010 г на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 132/10, както следва: ОТМЕНЯ решението в частта относно приложението на чл. 54 НК, и, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, НАМАЛЯВА наложеното наказание „лишаване от свобода” на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА. НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС” на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: