6 Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 07.06.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева Светлана Калинова при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3577 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, постановено на 12.04.2016г. по в.гр.д.№132/2015г., с което е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отменен изцяло констативен нотариален акт №40, том 18, дело №3450/23.05.2013г. С определение №50/30.01.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса в хипотеза, при която съдът е уважил предявен отрицателен установителен иск и като последица от това служебно е отменил изцяло констативния нотариален акт, с който ответниците по иска се легитимират като собственици и на други недвижими имоти наред с процесните, може ли, ако съдът е формирал воля за принадлежността на правото на собственост само по отношение на част от обектите, посочени в съставения по реда на чл.537 ГПК констативен нотариален акт, така допуснатата грешка да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът е отменил изцяло констативен нотариален акт №40, том 18, дело №3450/23.05.2013г. на СВ при Русенския районен съд, без да е бил сезиран с такова искане, като мотивите му по това искане са общи /“ан блок“/ в смисъл, че след като касаторите не са собственици на апартамент №8 и офис, то процесният констативен нотариален акт следва да бъде отменен. Поради това считат, че е допусната очевидна фактическа грешка по отношение на диспозитива за отмяна на констативния нотариален акт. Молят обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. Д. П. и Д. Д. П. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Г. Д. П. и Д. Д. П. са предявили в хода на производството по делото инцидентен установителен иск за признаване за установено, че В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. не са собственици на офис в груб строеж, находящ се на първи етаж между строителни оси 5 и 6 на сграда с два входа, построена в ПИ с идентификатор 63427.2.5689, построена на [улица] [населено място] и на апартамент №8 в груб строеж, находящ се на пети етаж във вход Д на същата сграда, както и искане за отмяна на констативен нотариален акт №40, том 18, дело №3450/23.05.2013г. по описа на Службата по вписванията – [населено място]. С решение, постановено на 04.08.2015г. по в.гр.д.№132/2015г. Великотърновският апелативен съд е приел, че предявеният като инцидентен отрицателен установителен иск за процесните два имота е основателен. Посочено е, че В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. са се снабдили с констативен нотариален акт №161/17.05.2013г. на русенски нотариус или №40/23.05.2013г. на Службата по вписванията при Русенския районен съд, с който са признати за собственици на основание давностно владение на офиса и апартамент №8, намиращи се в сградата, изградена в груб строеж в [населено място], [улица], но не доказват да са осъществили в последните 10 години преди подаване на исковата молба в съда /11.03.2013г./ и както твърдят от 1997г. досега фактическа власт върху тези имоти, т.е. не се установява да са собственици на тези два имота. А след като не са собственици, то според въззивния съд констативният нотариален акт №40 от 23.05.2013г. на Службата по вписванията или №161 от 17.05.2013г. на нотариус от района на Русенския районен съд, с който са признати за собственици на основание давностно владение на офис и апартамент №8 в сградата, намираща се в [населено място], [улица] следва да бъде отменен служебно от съда. С обжалваното решение №78/12.04.2016г., постановено по в.гр.д.№132/2015г. по реда на чл.247 ГПК, Великотърновският апелативен съд е оставил без уважение молбата на В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №223/04.08.2015г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отмяна изцяло на констативния нотариален акт №40/23.05.2013г. Изложени са съображения, че за да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка е необходимо да има противоречие в изразената воля в мотивите на решението и в диспозитива на същото като е прието, че в случая такова противоречие няма – в мотивите апелативният съд е приел, че следва да се приеме за установено по отношение на Г. Д. П. и Д. Д. П., че В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. не са собственици на офис в груб строеж и на апартамент №8, също в груб строеж, изградени в сграда на [улица] [населено място], а след като не са собственици, то констативният нотариален акт №40 от 23.05.2013г. на Службата по вписванията или №161 от 17.05.2013г. на нотариус от района на Русенския районен съд, с който са признати за собственици, следва да бъде отменен служебно от съда на основание чл.537, ал.2 ГПК. Посочено е , че с диспозитива решението на първоинстанционния съд, с което констативният нотариален акт е отменен изцяло, е потвърдено, поради което е прието, че няма противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение – и в мотивите и в диспозитива е изразена воля констативният нотариален акт да бъде отменен. Въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае възможността да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК допусната от съда грешка в хипотеза, при която предявен отрицателен установителен иск е уважен само за някои от недвижимите имоти, посочени в констативния нотариален акт, с който ответниците по иска се легитимират като собственици, т.е. в решението е формирана воля за принадлежността на правото на собственост само за тези имоти, но като последица от това служебно е отменен изцяло този констативен нотариален акт, с който ответниците по иска се легитимират като собственици и на други недвижими имоти. По така поставения въпрос настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС приема, че в хипотеза, при която съдът е уважил предявен отрицателен установителен иск само за някои от имотите, посочени в констативния нотариален акт, с който ответниците по иска се легитимират като собственици и само тези имоти е посочил в диспозитива по предявения отрицателен установителен иск, но като последица от това служебно е отменил изцяло констативния нотариален акт, с който ответниците по иска се легитимират като собственици и на други недвижими имоти наред с процесните, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК. Съображенията за това са следните: С констативен нотариален акт се установява принадлежността на правото на собственост върху недвижими имоти и всяко трето лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, или оспорва правата на ползващото се с този акт лице, може по исков ред да установи съществуването на удостовереното с нотариалния акт право за всички или само за част от имотите, посочени в нотариалния акт и с постановяването на съдебното решение, което със сила на присъдено нещо отрича правата на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият констативен нотариален акт следва да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт следователно е винаги последица от постановяването на съдебното решение, с което се отричат правата на титуляра на акта и като такава последица може да засегне констативния нотариален акт само до онзи обем от права, който е отречен със сила на присъдено нещо с диспозитива на решението по предявения установителен иск. Излагайки съображения, че констативният нотариален акт следва да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 ГПК, съдът формира воля за неговата отмяна само в онази част и само за онези имоти, които са включени в спорния предмет по предявения установителен иск. След като съдът е формирал воля за принадлежността на правото на собственост само за част от имотите по акта и само за тези имоти се е произнесъл с диспозитив, отричайки правата на ползващите се от констативния нотариален акт лица, отмяната на акта над този обем права не съответства на действителната воля на съда. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно. При постановяването му неправилно е приложена разпоредбата на чл.247 ГПК. След като в мотивите на решението, касаещи предявения отрицателен установителен иск, съдът е изложил съображения за принадлежността на правото на собственост само по отношение на включените в спорния предмет офис в груб строеж, находящ се на първи етаж между строителни оси 5 и 6 на сграда с два входа, построена в ПИ с идентификатор 63427.2.5689, построена по [улица] [населено място] и на апартамент №8 в груб строеж, находящ се на пети етаж във вход Д на същата сграда, и само за тези два обекта е постановил диспозитив, с който е приел за установено, че В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. не притежават правото на собственост, следва да се приеме, че по ясен и категоричен начин е изразена действителна воля съдът да се произнесе по спора само за тези обекти. Излагайки съображения, че приложение следва да намери и предвидената в чл.537, ал.2 ГПК последица без да излага допълнителни съображения за необходимостта констативният нотариален акт да бъде отменен изцяло, съдът е изразил в достатъчна степен ясно и волята си за обема права, за които констативният нотариален акт следва да бъде отменен, а именно само за двата обекта, предмет на исковия процес, но не и за останалите обекти, за които са признати права със същия констативен нотариален акт. Неправилно въззивният съд е приел, че подобно несъответствие не може да бъде отстранено по реда на чл.247 ГПК. Както беше отбелязано по-горе, подобно несъответствие представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК и доколкото в процесуалния закон не е предвидено друго, то може и следва да бъде отстранена по този ред. Още повече, че такива доводи се съдържат и в подадената въззивна жалба, което е налагало детайлно възпроизвеждане в диспозитива на решение №223/04.08.2015г. на описанието на двата обекта, предмет на отрицателния установителен иск. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка досежно частта, в която съставеният на 17.05.2013г. констативен нотариален акт №161, вписан под №40 на 23.05.2013г. в Службата по вписванията към Русенския районен съд, е отменен по реда на чл.537, ал.2 ГПК. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №78, постановено от Великотърновския апелативен съд на 12.04.2016г. по в.гр.д.№132/2015г., с което е оставена без уважение молбата на В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №223/04.08.2015г. на Великотърновския апелативен съд по същото дело в частта, с която е потвърдено решението на Русенския окръжен съд за отмяна изцяло на констативен нотариален акт №40 от 23.05.2013г. на Службата по вписванията-гр.Русе и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА по реда на чл.247 ГПК в диспозитива на решение №223/04.08.2015г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№132/2015г., като на ред 16 отгоре надолу след „ПОТВЪРЖДАВА решение №635 от 27.11.2014г., постановено по гр.д.№960/2014г. на Русенския окръжен съд“ се чете „с което е признато за установено по отношение на Г. Д. П. и Д. Д. П., двамата от [населено място], че В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П., тримата от [населено място], не са собственици на офис в груб строеж, находящ се на първи етаж между строителни оси 5 и 6 на сграда с два входа, построена по [улица] на апартамент №8 в груб строеж, находящ се на пети етаж във вх.“Д“ на същата сграда и състоящ се от дневна, спалня, кухня-столова, баня, тоалетна и две тераси, със застроена площ 85.45 кв.м., с избено помещение №8 от 8.38 кв.м. и таванско помещение №1 от 28.56 кв.м., заедно с 4.124 % от общите части на сградата и толкова ид.части, равняващи се на 21.72 кв.м. от терена, отменен е констативен нотариален акт №40, том 18, дело №3450/23.05.2013г. по описа на Службата по вписванията – [населено място] за тези два обекта и е отхвърлен предявеният от В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. против [фирма], Г. Д. П. и Д. Д. П. иск за прогласяване нищожността на договорна ипотека, учредена с н.а.№140, том IV, дело №3544/2007г. на Службата по вписванията - Русе и на договорна ипотека, учредена с н.а.№69, т.XI, дело №9495/2007г. на Службата по вписванията-Русе поради противоречие със закона.“ Решението е окончателно. Председател: Членове: