Ключови фрази
Изнасилване чрез употреба на сила и заплашване * екстрадиция * съучастническа дейност * разумен срок на наказателния процес * задържане под стража

Р Е Ш Е Н И Е

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№381

 

гр.София,14  юли 2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

         Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ

                      ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ

       КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

 

 

 

при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА

и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ

изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ

наказателно дело № 251/2010 година

 

Производството е по глава ХХХІІІ НПК.

Образувано по искане на осъдения О. И. Х. за отмяна, по реда на възобновяването на наказателното производство, на влязлата в сила присъда № 436/14.07.2006г. по нохд № 73/2004г. по описа на Великопреславския районен съд (ВПРС), потвърдена с решение от 16.05.2008г. по внохд № 103/2008г. по описа на Шуменския окръжен съд (ШОС).

В искането се поддържат доводи за наличие на основания за възобновяване по чл.423 НПК. Молителят твърди, че не е знаел за проведеното след отменително решение на Върховния касационен съд повторно въззивно производство, както и че е узнал за постановеното ново решение на ШОС, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, едва след като е бил екстрадиран от Република А. Претендира се възобновяване на наказателното производство.

В съдебно заседание осъденият О. Х. и адв. Д, негов з. , поддържат искането с молба да бъде уважено.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането, тъй като осъденият не е знаел и не е участвал в съдебната фаза на наказателното производство.

Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и провери присъдата, за да се произнесе в пределите на правомощията си по чл.426 вр.чл.347 вр.чл.348 НПК, взе предвид следното:

С присъда № 436/14.06.2006г., постановена по нохд № 73/2004г., Великопреславският районен съд е признал подсъдимите И. Мехмедеминов Мусов, Х. Мехмедеминов Е. и О. И. Х. за виновни в това, че на 27.07.2003г., край с. М., област Шумен, в съучастие като съизвършители се съвкупили с Г. Б. П. , като я принудили към това със сила и заплашване и деянието е извършено от три лица, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.1 вр. чл.152, ал.1, т. 2 НК и чл.54 НК ги е осъдил на по 5 /пет/ години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на Г. Б. П. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, със законните последици.

Със същата присъда съдът се е произнесъл по въпросите за приложението на чл.59, ал.1 НК, чл.11, ал.1 НК, размера на разноските и държавната такса.

С решение от 27.12.2006г. по внохд № 702/2006г. Шуменският окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наложените наказания от пет на по три години лишаване от свобода и на основание чл.66 НК отложил изпълнението на наказанията за срок от по пет години за всеки от подсъдимите. В останалата част присъдата е потвърдена.

По искане на главния прокурор за възобновяване на внохд № 702/2006г. по описа на ШОС е образувано н.д. № 505/2007г. на ВКС. С постановеното по посоченото дело решение № 828/31.01.2008г. състав на ІІ н.о. на Върховният касационен съд, след констатация за допуснато процесуално нарушение във връзка с анализа и оценката на обстоятелствата, относими към наказателната отговорност на тримата подсъдими, довело до явна несправедливост на наложените наказания по отношение на размера и начина на изтърпяване, възобновил производството по внохд № 702/2006г., отменил решението от 27.12.2006г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото, с решение от 16.05.2008г. по внохд № 103/2008г. Шуменският окръжен съд, съблюдавайки указанията на ВКС, е потвърдил първоинстанционната присъда.

След влизане на присъдата в сила, по молба на двама от осъдените – Х. Мехмедеминов Е. и И. Мехмедеминов Мусов, е образувано н.д. № 347/2008г. по описа на Върховния касационен съд. С решение № 349 от 02.10.2008г. ВКС, състав на ІІІ н.о. е оставил без уважение искането на двамата осъдени за изменение по реда на възобновяването на присъда № 436/14.07.2006г. по нохд № 73/2004г. на ВПРС, потвърдена с въззивно решение от 16.05.2008г. по внохд № 103/2008г. на ШОС.

Настоящият състав приема, че искането на третия осъден О. Х. за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от страна, имаща право на такова искане и е подадено в предвидения от закона – чл.423, ал.1 НПК, шестмесечен срок. То е и основателно, по следните съображения:

Видно от данните по делото, производството по образуваното след отменителното решение № 828/31.01.2008г. на Върховния касационен съд внохд № 103/2008г. по описа на Шуменския окръжен съд е проведено в отсъствието на подсъдимия Х.

В хода на предприетите действия по призоваването на подсъдимите за съдебно заседание Шуменският окръжен съд е разпоредил същите да бъдат призовани от известните по делото адреси и чрез договорния з. , изискал е и съответните справки за постоянни и настоящи адреси, както и за задгранични пътувания.становено е от представената по делото справка от ОДП – Шумен за регистрирани задгранични пътувания в периода 01.01.2007 – 31.03.2008г., че подсъдимият О е напуснал Република България на 02.03.2007г. По този ред в отсъствието на молителя е даден ход на делото на 14.04.2008г. и е постановено решението от 16.05.2008г. по внохд № 103/2008г., с което е потвърдена присъда № 436/14.06.2006г. по нохд № 73/2004г. по описа на ВПРС.

При това положение, настоящият състав приема, че искането на осъдения Х. за възобновяване на наказателното дело, поради неучастието му в него е основателно и следва да се уважи. Въззивното производство пред Шуменския окръжен съд, образувано след отменителното решение на ВКС, е проведено по време, когато същият се е намирал извън страната, без неговото участие и това не се дължи на негово укоримо процесуално поведение. Ето защо, налице са процесуалните основания за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане от Шуменския окръжен съд с участието на молителя от стадия на съдебното заседание.

Предвид изхода от настоящото производство Върховният касационен съд на основание чл.423, ал.4 НПК следва да се произнесе по мярката за неотклонение, тъй като има данни, че задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. Настоящият съдебен състав намира, че за да се осигури явяването му по делото и с цел да му се попречи да се укрие, осуетявайки протичането на съдебната фаза на процеса в разумен срок, е необходимо той да остане задържан в местата за лишаване от свобода, като му бъде определена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

Р Е Ш И:

 

Възобновява производството по внохд № 103/2008г. по описа на Шуменския окръжен съд и отменява постановеното по него решение от 16.05.2008г., само по отношение на осъдения О. И. Х..

Връща делото на Шуменския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

На основание чл.423, ал.4 НПК определя на осъдения О. И. Х. мярка за неотклонение „задържане под стража”, за което да се уведоми РП – Велики Преслав и началника на Затвора - Ловеч.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.