5 Р Е Ш Е Н И Е № 232 [населено място], 23.11.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 154 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 87 от14.10.2011г. по гр.д. № 204/2011г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 391 от 09.05.2011г. по гр.д. № 814/2009г. на Бургаски окръжен съд за осъждане на [община] да предаде на Държавата, чрез от министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Област Б. собствеността и владението върху поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], с площ * кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс. С определение № 227 от 09.04.2012г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС по въпроси, свързани с приложението на §7 ПЗР З. и §42 ПЗР З. и по-конкретно относно вложеното съдържание в понятието „обществени и благоустройствени мероприятия на общините”, употребено във втората разпоредба. Жалбоподателят [община] намира решението за неправилно. Счита, че възприетото от съда разбиране, че отреждането на имота за крайморски парк и за почивни станции го прави такъв с национално, а не с местно значение, не съответства на даденото в закона - §5, т.62 ЗУТ определение за обект с национално значение. Ответникът по касационната жалба Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на област Б. оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 108 ЗС предявен от страна на Държавата против [община] относно недвижим имот на територията на [населено място] с площ * * кв.м., който е отреден за „почивна станция и крайморски парк”. Не се спори, че до 1991г. имотът е бил държавна собственост, актуван е като общински на основание чл.2, ал.1,т.9 и §42 ПЗР ЗОС и се намира във владение на общината. Установено е, че по регулационния план от 1985г. спорният имот попада в по-голям парцел * в кв. *, целия от * дка, отреден за „почивни станции и крайморски парк” като в него има изградени почивни станции, актувани като държавна собственост през 1967г., които не са предмет на спора. С влизане в сила на кадастралната карта имотът е обособен като такъв с площ * кв.м. в урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс. Съдът е приел, че имотът не е имал самостоятелен статут към 1991г., когато следва да се преценяват предпоставките за трансформиране на собствеността от държавна в общинска. Изтъкнал е, че теренът не е предназначен за задоволяване на обществена потребност с местно значение и не попада в §7, т.4 ПЗР З.. Счел е, че не е налице и хипотезата на § 42 ПЗР ЗИД З., в сила от 8.11.1999г., тъй като към този момент е продължавал да действа регулационния план от 1985г., а неговото предвиждане не дава възможност за трансформация на собствеността от държавна в общинска. Съдът е обсъдил и хипотезата на чл.2, т.9 З., посочена в акта за общинска собственост и е намерил, че имотът не е за административно, здравно, образователно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на общината. Поради това е достигнал до извод, че собствеността не е трансформирана в общинска и е уважил предявения от Държавата иск. Решението на въззивния съд е подписано с особено мнение от председателя на състава. Според него са налице предпоставките на §7 ПЗР З. за актуване на имота като общинска собственост, тъй като отреждането на имота като част от кв. * според плана от 1985г. е за „почивни станции и крайморски парк”. Това отреждане се е запазило към 1991г. и към 1999г. Същото е за обществени нужди /обществено ползване/, а именно да задоволява трайно обществените потребности от отдих на населението чрез достъп на неограничен кръг от хора посредством разположените в квартала почивни станции. Тези обществени потребности са от общинско значение и няма данни да имат национална значимост. Отбелязано е, че за да са налице предпоставките на §42 не е нужно мероприятието да е изпълнено. Касационното обжалване е допуснато поради констатирано противоречие с практиката на ВКС по въпроса за предпоставките за трансформиране на държавната собственост в общинска въз основа на разпоредбите на §7, т.6 ПЗР З. и § 42 от ПЗР на З./в сила от 1999г./. Според представените решения, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, преценката следва да се извършва като се изхожда от целта на законодателната уредба, а тя е да станат общинска собственост имотите, които обслужват общинската инфраструктура в пряк план, както и отредените за обществени нужди, така че имотът да бъде стопанисван от прекия си ползвател - Решение № 375 от 05.07.2010г. по гр.д. № 1480/2009г. на І г.о.,Решение №205 от 08.07.1999г. по гр.д. № 64/99г. на 5-чл. състав на ВКС, Решение № 900 от 17.12.2009г. по гр.д. № 715/2009г. на ІІ г.о. Настоящият състав споделя посочените разрешения и счита, че целта на закона не би могла да бъде постигната, ако във всички курортни населени места зоните, предназначени за отдих на населението, каквито са парковете, останат държавна собственост по съображения, че обслужват не само населението на общината, но и идващите на почивка от други части на страната. Тук следва да се отчете тълкуването на термина „национално значение”, дадено в Решение № 1 от 25.09.1997г. на Конституционния съд на РБ, както и определението за „обект с национално значение”, дадено в §5, т.62 от ДР на ЗУТ, което изисква наличие на закон или акт на Министерски съвет за определянето на обекта като такъв. Наред с изложеното следва да се вземе предвид и представеното в съдебно заседание влязло в сила решение № 76 от 08.04.2011г. по гр.д. № 755/2010г. на Бургаски окръжен съд, което разглежда спор за собственост между същите страни върху друга част от бившия парцел * в кв. * по плана на Н., отреден „за почивни станции и крайморски парк”, която част сега представлява поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на града. С решението е прието, че собствеността върху целия квартал 55 е трансформирана в общинска на основание §42 ПЗР ЗИД З., тъй като отреждането за „почивни станции и крайморски парк” е за обществени потребности - отдих на населението, които потребности са такива от общинско значение и нямат национална значимост. При така посочената практика настоящият състав намира, че основен разграничителен критерий за преминаването на държавната собственост в общинска по силата на §7, т.6 ПЗР З. и §42 ПЗР на З. са потребностите, които задоволява съответния имот. Когато имотът е предназначен за задоволяване на обществени потребности на населението - здравни, образователни, културни, битови, спортни или комунални, съответно за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, то същият представлява общинска собственост. Само ако с оглед конкретните характеристики на имота обслужваните потребности имат национално значение, то имотът ще остане държавна собственост. По основателността на касационната жалба. Предвид възприетото по-горе разрешение обжалваното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че отреждането на парцел * от кв. * по регулационния план от 1985г. е за „почивни станции и крайморски парк” и това отреждане е останало непроменено до 2001г. когато от този парцел * са обособени няколко самостоятелни УПИ, като спорния в настоящето дело имот е УПИ *общ. в кв. *, който отново е отреден „за почивни станции и крайморски парк”. През 2007г. е извършена промяна в номерацията на урегулираните поземлени имоти като УПИ *-общ. е номериран УПИ *-общ, /сега ПИ с идентификатор * по кадастралната карта/, при запазване на отреждането. В съответствие с изложеното по-горе разбиране за приложението на §7, т.6 ПЗР З. и §42 ПЗР на З. следва да се приеме, че отреждането на имота за почивни станции и крайморски парк представлява обществено и благоустройствено мероприятие на общината и задоволява потребности с общинско значение, независимо че [населено място] е крайморски град и почивните станции, както и зелените площи около тях, се посещават от курортисти от цялата страна. Обратното разбиране, възприето от мнозинството от състава на въззивния съд, води до правно неприемливия извод, че в курортните градове всички имоти, обслужващи почиващите, са държавна собственост, което не съответства на целта на въведеното през 1991г. със З. разделение на собствеността на държавна и общинска. По изложените съображения Държавата не се легитимира като собственик на имота. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново за отхвърляне на предявения ревандикационен иск. Жалбоподателят [община] има право на сторените разноски за производството, които възлизат на 3591лв. Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 87 от14.10.2011г. по гр.д. № 204/2011г. на Бургаски апелативен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ДЪРЖАВАТА, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Област Б. с адрес: [населено място], [улица] против ОБЩИНА Н. с адрес: [населено място], [улица] правно основание чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], с площ * кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор *-общ. ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Област Б. да заплати на ОБЩИНА Н. сумата 3591 лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: