1 2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 339 гр.София, 12.05.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: БОЙКА СТОИЛОВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 171 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.288 ГПК, вр. §74 ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр.86 от 2017 г.). Образувано по касационна жалба на „Рапид КБ“ ООД, чрез адвокат С. П. и адвокат В. П. от АК-София, срещу решение № 381 от 06.08.2019 г. по в.гр.д. № 897/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 125 от 09.08.2018 г. по гр.д. № 904/2016 г. по описа на Районен съд Павликени за отхвърляне на предявените искове от „Рапид КБ“ ООД против И. Д. И., на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД, за сумата от 11 584,95 лева, представляваща разходи за обучение в чужбина, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата. Касационната жалба съдържа доводи за незаконосъобразност на решението, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК по въпросите: 1. Дали при сключен трудов договор и допълнителен договор за обучение по чл.234, ал.1 КТ, работникът или служителят дължи връщане на дадената за обучение сума, ако не изпълни поетото задължение да остане на длъжността за срока на договора? 2. Следва ли да намерят приложение разпоредбите на КТ, уреждащи прекратяването на трудовото правоотношение по отношение на облигационните договори по чл.234, ал.1 от КТ за повишаване квалификацията на работника и по-конкретно, относими ли са същите разпоредби при отговора на въпроса кога и при какви условия се носи имуществена отговорност по чл.79, ал.1 ЗЗД? 3. При иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за неизпълнение на задълженията на работника или служителя по сключен договор по чл.234, ал.1 от КТ за повишаване на квалификацията кои разпоредби следва да намерят приложение – тези на общото гражданско право и ЗЗД, уреждащи облигационните правоотношения или и тези на КТ относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение? 4. Оказва ли влияние върху дължимостта на имуществена отговорност за неизпълнение на договор по чл.234, ал.1 от КТ начина по който и на какво основание е прекратено трудовото правоотношение като не са изпълнени задълженията по договора за квалификация или по отношение на въпросите свързани с неговото изпълнение и последиците от това, са приложими общите правила за неизпълнение на облигационните правоотношения? 5. Дали се дължи отговорност по чл.79, ал.1 ЗЗД за неизпълнение на договор по договор по чл.234, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1 КТ по взаимно съгласие, след като прекратяването и напускането на работа е по изрично искане на работника. 6. Заповедта за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.325, ал.1 от КТ представлява ли „изричен писмен“ договор, с който кредиторът по договор сключен по реда на чл.234, ал.1 от КТ опрощава задължението и се отказва от вземането си на основание чл.108 т ЗЗД? Изложени са съображения, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и въпросът се решава противоречиво от съдилищата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и че е налице очевидна неправилност на решението поради нарушаване на императивната норма на чл.108 от ЗЗД. За да постанови решението, въззивната инстанция е възприела крайните изводи на първоинстанционния съд, че претенцията за обезщетение, във връзка с неизпълнение на задължението по чл.9, б“а“ от сключения между страните трудов договор, в частта за разходите за обучение на служителя, е неоснователна, с оглед посоченото основание за прекратяването му по чл.325, ал.1, т.1 КТ. Според мотивите на съда, трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, поради което не се прилага клаузата за възстановяване на разходите за обучение на служителя, тъй като не е налице основание за прекратяване на трудовия договор по искане на работника с или без предизвестие. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения, при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос: При сключен трудов договор и договор за обучение по чл.234, ал.1 КТ, работникът или служителят дължи ли връщане на направените за сметка на работодателя разходи за обучение, ако не изпълни поетото задължение да остане на работа при този работодател за уговорения срок по договора? Поставеният материалноправен въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на въззивния съд, но е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 168 от 12.04.2010 г. по гр.д. № 896/2009 г. на ІV г.о. и решение № 160 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 617/2010 г. на ІV г.о. Останалите въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, поради което ще бъдат преценявани като доводи за неправилност при решаването на спора по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 381 от 06.08.2019 г. по в.гр.д. № 897/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново. УКАЗВА на „Рапид КБ“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез адвокат С. П. и адвокат В. П. от АК-С., в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 231,70 (двеста тридесет и един лева, седемдесет стотинки) лева. След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.