1 Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр. София, 19.07. 2012 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря С. Толева . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 902/2011 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение” срещу решение от 27.07.2010г по гр.дело № 2644/2009г. на Софийски градски съд , с което е след отмяна на решение 02.12.2008г по гр.д №28114/2004г на Софийски районен съд е присъдено уговорено в колективен трудов договор обезщетение ,като е тълкувана клауза в К. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон с оглед тълкуването , дадено от въззивния съд по спорния въпрос за коя категория служители се отнасят претендираните обезщетения по чл. 64 от К. ,при предпоставката брой години трудов стаж в Р. след 01.01.1969г Съображения относно действителната воля на страните и съответното на нея тълкуване са развити в писмена защита, ,изтъква се спецификата на работата в нарочно обособената във връзка дейността по ръководство на въздушното движение сруктура . Претендират се разноски , по закон . Ответникът Л. Ц. С. оспорва жалбата в отговор и писмена защита. Трудовият стаж по смисъла спорния текст за периода след 1969г е придобитият в различни структури на общия тогава работодател СО (Д.) Б. Б. ,между които структури секцията Р. и АСУВД в Института по въздушен транспорт ,а не единствено съществувалата Дирекция Р. ,на базата на която структура е създадено юридическото лице на настоящия ответник . Претендира разноски, по списък . С определение №45 от 16.01.2012г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по въпроса за тълкуване съдържанието на клауза в договор съгласно правилата на чл. 20 от ЗЗД предвид спецификата ,свързана с целта и предмета на Колективния трудов договор ,с оглед на значението, което има привързването на специфичния трудов стаж , като основание за обезщетение , към организационно обособената единица , в която е полаган. По изведения въпрос , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , при основанието на чл. 291 т. 3 от ГПК и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд намира следното : Когато от уредбата в Колективен трудов договор(К.), сключен по предприятие , произтичат права за съответна категория работници и служители да получат обезщетения в по-голям размер при прекратяване на трудовото правоотношение на определени основания, за да бъде изключен конкретен служител от кръга правоимащи лица , работодетелят следва да се позове на клауза с ясно съдържание . Касае се за договорна уредба на обществени отношения (трудови или осигурителни) , когато с Колективен трудов договор се договарят обезщетения в по-висок размер , при основания за получаването им , уредени в Кодекса на труда. Поради това от значение при тълкуване на вложеното съдържание относно кръга правоимащи лица е утвърдената в трудовото право терминология и нейното нормативно съдържание, относно понятията „трудов стаж”, „предприятие” „поделение” , или „работодател”. Без да се позове на ясно договорена условност или на закона , работодателят не може да отказва обезщетение в полза на правоимащ по Колективен трудов договор , изтъквайки ограничения с оглед спецификата на работата или своята организация , които нямат изражение в съдържанието на К. . Изведеният по- горе принцип при тълкуване на уговорките в Колективен трудов договор е съобразен от въззивния съд при решаващата му дейност , а касационната жалба е по същество неоснователна От съдържанието на конкретната спорна клауза на чл. 64(1)К. на ДП Р. от 06.06.2004г ,съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение ,след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ,се изплаща обезщетение по чл. 222 ал.2 или ал. 3 КТ в размер на последното му брутно трудово възнаграждение за отработен пълен месец , умножено по броя на годините трудов стаж в Р. след 01.01.1969г ,при единствено условие съгл чл. 64(2) служителят да е депозирал писмено заявление в месеца на придобиване на правото на пенсия , следва и правилния извод на въззивния съд за дължимост на обезщетението спрямо всички служители, които след 01.01.1969г имат трудов стаж в структури, изпълнявали дейността по ръководство въздушно движение в рамките на СО (Д.) Б. Б. ,а не само в рамките на съществувалата от 1979г Дирекция „ Р.” , която заедно с други структури на гражданската авиация – упражняващи ръководство на въздушното движение в летищните комплекси и малките летища, включително част от числения състав на секцията с наиманование „Р. и У.” към Института по въздушен транспорт (ИВТ) в която ищецът С. е работел, през 1985г е била обединена в образуваното юридическо лице „Р.” . Обезщетителният характер на вземането по К. в случая е регламентирано при общ за всички изпълнявали дейността Р. служители признак , който с оглед началната дата 01.01.1969г не може да бъде свързан само с една структура в организацията на бившия работодател СО Б. Б.. Неоснователно касаторът се позовава на списъка към ПМС № 27/23.05.1985г.Предметът на дейност на новообразуваните юридически лица в системата на гражданската авиация, включително ИВТ(т.7) и Р. (т.9) е бил определен занапред . При редакцията на приложимия в случая К. от 2004г , работодателят не разполага с правна възможност да изтъкне договорено условие ,свързано с обективен критерии, предвид на което при безспорно установените по делото факти , ищецът С. да бъде изключен от кръга лица с право на обезщетение в увеличен размер . С оглед на гореизложеното , касационната жалба на ДП Р. е неоснователна в единствения си довод , че от съдържането на чл. 64(1)К. следва поддържаното от защитата на касатора стеснително тълкуване . Следва да се изтъкне ,че няма и основания за извод „дейността” Р. да не била изпълнявана от ищеца поради това ,че за исковия период същият се е получавал заплатата си като служител на Института , а не чрез бившата Дирекция Р. , по ведомост. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила На ответника по касация се следват разноски на настоящата инстанция ,съгласно приложения списък, съответно на приложения договор за правна помощ с един адвокат , същите са в размер на 3350 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.07.2010г по гр.дело № 2644/2009г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение” [населено място] да заплати на Л. Ц. С. от [населено място] , [улица] сумата 3350 лева разноски за настоящата инстанция . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2