4 решение по гр.д.№ 4563 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 113 София, 15.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 4563 от 2017 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. В., И. Х. В., И. З. З., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., М. Д. Н., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. срещу решение № 3817 от 14.07.2017 г. по в.гр.д.№ 249 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което са обезсилени решение № 6628 от 11.11.2016 г. и допълнително решение № 286 от 16.01.2017 г. по гр.д.№ 84 от 2015 г. на Разложкия районен съд по предявен от касаторите срещу [фирма] иск по чл.54, ал.2 ЗКИР и е прекратено производството по делото, като на третите лица-помагачи на ответника – И. Д. В., К. Д. В., Л. Д. В. и Е. Д. Р. са присъдени разноски в размер на 1225 лв. С определение № 264 от 18.05.2018 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд по съмнение за неговата допустимост. В открито съдебно заседание касаторите поддържат жалбата и молят решението на Благоевградския окръжен съд да бъде обезсилено, евентуално отменено поради допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила. В открито съдебно заседание пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила. Третите лица- помагачи на страната на ответника- И. Д. В., К. Д. В., Л. Д. В. и Е. Д. Рошкова не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на обжалваното решение счита следното: За да постанови обжалваното решение за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от предявяването на такъв иск, тъй като в случая не била налице грешка или непълнота в кадастралната карта, която би могла да се поправи или допълни след постановяване на решението по този иск, а било налице само неправилно отразяване в кадастралните регистри на лицата, които са собственици на процесния имот: вместо като съсобственици да са вписани ищците и ответникът, като собственик е вписан само ответникът. Така постановеното решение на въззивния съд е недопустимо като постановено по нередовна искова молба: Видно от исковата молба, налице е нередовност на тази искова молба, изразяващо се в несъответствие между нейната обстоятелствена част и петитум. В обстоятелствената част на исковата молба ищците по същество твърдят, че е налице непълнота на кадастралната карта, изразяваща се в това, че в нея не е нанесен съсобствения между тях и ответника имот с № 013016 по плана на землището на [населено място] с площ от 5189 кв.м., който имот е нанесен в представената към исковата молба и намираща се на лист 10 от първоинстанционното дело скица- проект за изменение на кадастралната карта на [населено място] като имот проектен № 02676.13.35 /в границите на нанесения имот с идентификатор 02676.13.32 с площ 5713 кв.м./. Същевременно петитумът на исковата молба е да се признае за установено по отношение на ответника [фирма], че към датата на влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и към настоящия момент ищците и ответника са съсобственици на имот с идентификатор 02676.13.32 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 5 713 кв.м., който видно от представената към исковата молба скица- проект и намиращата се на лист 80 от първоинстанционното дело скица, не съвпада по граници с претендирания имот № 013016 /имот № 013016 е част от имот с идентификатор 02676.13.32/. Тоест, претендира се собственост върху целия имот с идентификатор 02676.12.32, въпреки че в обстоятелствената част не се твърди ищците и ответното дружество да са придобили останалата реална част от имот с идентификатор № 02676.13.32 /извън границите на ненанесения имот № 013016 по картата на землището на [населено място], с проектен № 02676.13.35/. Освен това, това искане на ищците /за установяване на съсобствеността върху целия имот с идентификатор № 02676.13.32 по кадастралната карта на [населено място]/ е в противоречие с посочения и обоснован от тях правен интерес за предявяване на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР- отказа на общинската администрация в [населено място] да измени кадастралната карта, така както е посочено в скица- проект, находяща се на лист 10 от първоинстанционното дело, тоест чрез нанасяне в кадастралната карта на имот с проектен идентификационен № 02676.12.35. Предвид тези противоречиви твърдения в исковата молба, същата се явява нередовна и е налице съмнение относно това какъв иск е предявен и за кой имот: иск по чл.124, ал.1 ГПК за имот с идентификатор № 02676.13.32 по кадастралната карта на [населено място], иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване собствеността и за нанасяне в кадастралната карта на [населено място] на имот № 013016 по картата на землището на [населено място] /с проектен № 02676.13.35/ или са предявени и двата иска. Съответно недопустимо е постановеното по тази нередовна искова молба решение. Поради гореизложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане след отстраняване нередовностите на исковата молба. При новото разглеждане на делото съдът следва да вземе предвид, че направеното от ответника [фирма] възражение за придобиване на спорния имот на основание давностно владение в продължение на повече от 5 години /от 29.12.2003 г., когато е закупил процесния имот от третите лица- помагачи с нотариален акт № 57 от 2003 г., до 29.12.2008 г./ е преклудирано, тъй като е направено след отговора на исковата молба, едва в първото по делото съдебно заседание, проведено на 22.03.2016 г., и поради това не следва да бъде разглеждано. Следва да се има предвид, че третите лица- помагачи, макар и да са направили това възражение за давност своевременно, нямат право да предявяват чужди права /в случая тези на ответника [фирма]/. При постановяването на решението си въззивният съд следва да има предвид и че на основание чл.78, ал.10 ГПК на третите лица- помагачи не се дължат разноски по делото, дори и когато въззивното производство е образувано по тяхна жалба. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 3817 от 14.07.2017 г. по в.гр.д.№ 249 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.