О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 770 Гр. София, 15.12. 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 29.11.2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия Петя Х. Ч.т.д. № 2563/2017 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение “Съюз на математиците в България” [населено място], приподписана от процесуален пълномощник, срещу определение № 2344/18.07.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 1455/2017 г. на АС – София, ГК, 7 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на С. против определение № 530 от 30.01.2017 г. по т.д. № 2902/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав. С последното, на основание чл.248 ГПК, е изменено решение № 1851 от 28.10.2016 г. в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на С. И. Г. сумата 580 лв., вместо първоначално присъдените 586 лв. В частната жалба се правят оплаквания, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което определението на СГС в обжалваната част /относно присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв./, да бъде отменено, респективно – искането по чл.248 ГПК да бъде изцяло уважено. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, по следния въпрос: Необходимо ли е платежен документ за заплатени разноски /вкл. договор за правна защита и съдействие с характера на разписка относно посоченото в него плащане на възнаграждението в брой/ да се представи в оригинал пред съда, за да се присъдят те с решението, или е достатъчно заверено копие от документа да послужи като основание за доказването Въпросът е част от група, обобщено отнасящи се до това, дали чл.183 ГПК се прилага, освен за доказателствата по материалноправния спор, и по отношение на документа за платено адвокатско възнаграждение. В срока по чл.276 ал.1 ГПК, ответникът по частната касационна жалба – С. И. Г. от [населено място] не е представил писмен отговор против нея. За да се произнесе по жалбата, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК. При преценката по чл.280 ал.1 ГПК съдът констатира, че частната жалба следва да се допусне до касационна проверка, съобразно указанията в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради вероятна недопустимост на въззивното определение. Съображенията в тази връзка са следните: Видно от разпоредбите на чл.81 и чл.236 ал.1 т.6 ГПК, когато се произнася по разноските при приключване на делото в съответната инстанция, съдът не постановява отделен, самостоятелен съдебен акт. Щом спорът се разрешава и приключва с решение, произнасянето по разноските винаги представлява част от същото. Именно поради това страните могат да искат изменение или допълване на решението в частта относно разноските – чл.248 ГПК. Отговорността за разноските е изцяло обусловена от разрешаването на материалноправния спор, с който съдът е сезиран, респективно – от уважаването или отхвърлянето на иска. Макар че определението по чл.248 ГПК подлежи на обжалване, то това става по реда, предвиден за обжалване на решението. Когато срещу решението е подадена въззивна жалба, а срещу определението по чл.248 ГПК – частна жалба, двете жалби следва или да се разглеждат в общо производство, или производството по частната жалба да изчака резултата от производството по въззивната жалба, с оглед обусловения, несамостоятелен характер на определението по чл.248 ГПК. Въззивният съд може да разглежда частна жалба против определение по чл.248 ГПК, независимо от решението, само ако последното е влязло в законна сила. По аргумент от чл.81 ГПК, изискването за приключване на спора, във връзка с който се дължат разноски, е относимо и към производството по обжалване на определението по чл.248 ГПК относно разноските. В настоящия случай частният жалбоподател е подал въззивна жалба против решение № 1851 от 28.10.2016 г. по т.д. № 2902/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав, в която се е съдържало и оплакване против същото в частта за разноските. Първоинстанционният съд е квалифицирал искането по чл.248 ГПК, изпълнил е дължимата процедура и е постановил определение, срещу което е постъпила частна жалба. СГС е изпратил на по-горната инстанция двете жалби, ведно с цялото производство по т.д.№ 2902/2016 г. /писма изх.№ № 7633 и 7634 от 21.03.2017 г./. Въззивният съд обаче не е образувал производство по въззивната жалба, а само по частната жалба, по която е постановил обжалваното определение. Определението е постановено преждевременно, преди настъпване на условието за неговата допустимост, а именно - разглеждане на въззивната жалба против решението, с което първоначално са присъдени спорните разноски. При евентуална отмяна на цялото решение, ще се счита отменено и определението на СГС по чл.248 ГПК, т.к., както се посочи по-горе, то има характеристиката на част от същото решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, ІІ ТО намира, че обжалваното определение следва да бъде обезсилено, като недопустимо, а делото да се върне на друг състав на въззивния съд, който, след образуване на въззивно търговско дело по въззивната жалба на Сдружение “Съюз на математиците в България” и като съобрази неговия изход, да разгледа и се произнесе по частната жалба против определение № 530 от 30.01.2017 г. по т.д. № 2902/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2344/18.07.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 1455/2017 г. на АС – София, ГК, 7 състав. ОБЕЗСИЛВА определение № 2344/18.07.17 г. по ч.гр.д.№ 1455/2017 г. на АС – София, ГК, 7 състав. ВРЪЩА делото на друг състав на АС – София за ново разглеждане, съобразно указанията в мотивите по-горе. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: