О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 357   София, 28.04.2010 година       Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 08.04. две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                                                                         МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело № 173/2010 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ,т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от „Обединена българска Б. /ОББ/ АД, гр. С., чрез адвокат П, с вх. № 3060/20.08.2009 год. на Разградския окръжен съд, срещу определение №664 от 02.07.2009 год. по ч.гр.д. №208/2009 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено Р. от 10.04.2009 год. по ч.гр.д. №103/2009 год. на И. районен съд, с което е отхвърлена молбата на настоящия частен жалбоподател за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.418 ал.2 във вр. с чл.417 т.2 ГПК срещу длъжниците Т. С. Д. и В. И. Д. за заплащане солидарно в полза на заявителя на следните парични задължения, произтичащи от неизпълнение на Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 09.05.2008 год.: главница от 19 534.71 лв., договорна лихва в размер на 1085.51 лв., наказателна лихва за просрочената главница- 4.88 лв., както и законната лихва върху главницата. Районният съд е приел, че представените пред него Договор за предоставяне на ипотечен кредит и извлечение от счетоводната книга на „ОББ” АД И. №03-0292/07.04.2009 год. не установяват подлежащо на изпълнение вземане на заявителя-няма данни за минималния размер на месечните вноски, нито за падежа им, неизплащането на които е довело до предсрочната изискуемост на кредита, съгласно в чл.18 от Договора. С него е договорено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. С обжалваното О. №664 от 02.07.2009 год. по ч.гр.д. №208/2009 год. Разградския окръжен съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че представените от частния жалбоподател документи, включително и тези пред въззивната инстанция, не доказват подлежащо на изпълнение вземане. Счел е, че те не установяват основанието за настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит, съобразно чл.18 от кредитния договор. Окръжният съд е приел, че в представеното пред окръжния съд друго извлечение от счетоводната книга на банката- жалбоподател с допълнение, имащо характер и на погасителен план на задължението по договора за кредит, липсват данни за непогасените вноски, поради което и то не доказва основанието за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Частният жалбоподател „ОББ” АД твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-чл.417, ал.1, т.2 ГПК, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Подържа, че от представеното извлечение от счетоводните книги на банката се установяват падежът на главницата и датата, до която не е платена, както и падежът на договорната лихва и датата, до която не е издължена. Твърди, че проверката, която извършва съдът в производството по издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в хипотезата на чл.417 т.2 ГПК е само за редовността от външна страна на представения писмен акт. За изпълнение на задължението си по чл.418, ал.2 ГПК заявителят следва да удостовери само неудовлетворените притезания, а не и кога, как и защо кредитът е станал предсрочно изискуем и дали длъжникът е изпаднал в забава. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК подържа основанията за селектиране на частната касационна жалба по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Като значим правен въпрос, обусловил крайните изводи на съда по конкретното дело, сочи следните въпроси: дали само договорът за банков кредит или и извлечението от счетоводните книги на банката удостоверяват подлежащото на изпълнение вземане, проверката, която извършва съдът в производството по чл.417, ал.1, т.2 ГПК не следва ли да обхваща само наличието на редовен от външна страна акт, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а проверката за съществуване на изпълняемото право да се извършва в спорното производство. Твърди, че тези правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно определение в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на становището си представя Р. №1145 от 29.09.2008 год. по ч.гр.д. №1682/2008 год. на Районен съд гр. Х. и Решение №656 от 10.05.1999 год. по гр.д. №1680/98 год. на ВКС, V Г. О. Ответникът по частната жалба не взема становище. Частната жалба е подадена след изтичане на срока по чл.275, ал.1 ГПК, но преди изтичане на неправилно определения от съда месечен срок за обжалване, поради което на основание чл.62, ал.3 ГПК, следва да се приеме, че не е просрочена. Изхожда от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Поставените от ОББ-АД въпроси дали извлечението от сметката на банката представлява изпълнително основание, за обхвата на проверката, която извършва съдът по отношение на представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги/чл.418, ал.2 във вр. с чл.417, ал.1,т.2 ГПК/, както и какви данни трябва да съдържа това извлечение, за да удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, са разрешавани противоречиво от съдилищата /освен посочената от жалбоподателя практика, на съда служебно е известна и друга, като такава материализирана в О. №426 от 16.07.2009 год. по ч.т.д. №332/2009 год. на ВКС, І Т. О., О. №118 от 24.02.2009 год. по ч.т.д. №252/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О. и др./. Поради сравнително новия институт на заповедното производство, разрешаването им ще е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото , поради което обжалваното определение на Разградския окръжен съд следва да се допусне до касационен контрол. Частната жалба е неоснователна. Настоящият състав на ВКС- ТК, счита, че подлежащото на изпълнение вземане се удостоверява както от договора за банков кредит, така и от извлечението от счетоводните книги на банката. В случая договорът съдържа условията за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита-пълно или частично неплащане на две или повече месечни вноски, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, а тяхното конкретно проявление се установява чрез извлеченията от счетоводните книги. Техният удостоверителен обхват се извежда от двете, дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК, както и той да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане/чл.418, ал.2 ГПК/.словията за изискуемост на целия кредит се съдържат в договора, а извлечението от счетоводните книги удостоверява тяхното настъпване. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател „ОББ” АД, че Разградският окръжен съд е приел за изпълнително основание само договорът за ипотечен кредит. Съдът е обсъждал и представеното пред него извлечение от счетоводната книга на банката, като редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417,т.2 ГПК. Той правилно е отхвърлил молбата за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, защото това извлечение от счетоводната книга на банката не удостоверява подлежащото на изпълнение вземане. В него не се съдържат данни откога длъжникът е изпаднал в забава при условието на чл.18 от договора за предоставяне на ипотечен кредит- т.е кога е настъпил падежът на всяка една от вноските, кои месечни вноски и в какъв размер не е платил длъжникът в посочените от договора срокове. Неотразяването на тези обстоятелства прави невъзможна проверката на съда дали е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит, т.е дали вземането, посочено в заявлението, подлежи на изпълнение. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл.417, ал.1, т.2 ГПК не изключва задължението на съда по чл.418 ал.2 ГПК да провери дали то удостоверява недвусмислено подлежащо на изпълнение вземане, без да се налага тълкуване съдържанието на документа. Проверката за изискуемостта на вземането не представлява проверка за съществуване на изпълняемото право, която може да се осъществи само по исков път. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд   О П Р Е Д Е Л И:     ОСТАВЯ В СИЛА определение №664 от 02.07.2009 год. по гр.д. №208/ 2009 год. на Разградския окръжен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: