Р Е Ш Е Н И Е № 301 Гр.София, 26 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 922/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение от 13.12.12 г.,постановено от РС-София /СРС/, НО, 107 състав по Н.О.Х.Д.13081/12 г.,е одобрено постигнато между Д. Д. С. и неговия защитник и прокурор от РП-София /СРП/ споразумение, съгласно което подсъдимият е осъден за извършено от него престъпление по чл.325, ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29,ал.1,б.А НК и вр. чл.55, ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като наказанието следва да се изтърпи в затвор при първоначален Строг режим. В предвидения от закона шестмесечен срок от влизане на определението на СРС в сила, на 11.03.13 г.е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство, с въздигнато оплакване за „неоснователност” на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС С. и назначеният му служебен защитник поддържат искането, като защитата въвежда и касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Представителят на ВКП намира същото за несъстоятелно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Първо, единственото основание, което е визирано в искането за възобновяване от самия осъден, е такова по чл.348, ал.1, т.3-явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка обаче на се ангажирани никакви аргументи, още повече че става дума за споразумение, за наказанието по което за извършено престъпление С. е изразил съгласие. В самото искане липсват възражения по наличие на съществено процесуално нарушение или нарушение на материалния закон, които заедно или поотделно да са довели до явна несправедливост на наложеното наказание. Последното впрочем е 6 месеца, много близко до минимума въобще на наказанието лишаване от свобода, предвидено в материалния закон. Второ, при липса на въздигнати основания в искането за възобновяване, различни от явна несправедливост на наложеното наказание, настоящата инстанция не следва да обсъжда възведено в съдебно заседание от страна на защитника нарушаване на правото на защита на осъдения, охарактеризирано като съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1,т.2 НПК. Само в сферата на пълнота на съдебното изследване е нужно да се подчертае, че същото касае бланкетно сочене на престълението, което от една страна не отговаря на процесуалната действителност. От друга, ако не е бил наясно с повдигнатото му с обвинителен акт обвинение, остава неясно за какво тогава осъденият се е съгласил да постигне споразумение, одобрено впоследствие от съда. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 13081/ 12 г.по описа на РС-София, НО,107 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/