6 РЕШЕНИЕ № 303 гр.София, 16 януари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова к. д. № 1046/ 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от адвокат Кр. Д., защитник на подсъдимия Ю. А. К. срещу решение № 326, постановено на 22.07.2016 год. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Правят се няколко алтернативни искания- оправдаване на подсъдимия, налагане на по-леко наказание, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК или отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред ВКС адвокат Н.-упълномощен от подсъдимия К. да го представлява пред касационната инстанция, поддържа жалбата и пледира за намаляване размера на наложеното общо наказание лишаване от свобода. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Подсъдимият К. в предоставената му последна дума моли да бъде намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, поради тежкото му здравословно състояние. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 5240, постановена на 16.11.2015 год. по НОХД № 189/2015 год., Окръжен съд – гр. Благоевград е признал подсъдимия Ю. А. К. за виновен в това, че в периода от 14.07.2004 год. до 09.02.2011 год. в [населено място], обл. Благоевград, при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „б“ от НК- „Началник на Пощенска станция, той и пощальон“, в Пощенска станция [населено място], към ТП „Български пощи“-гр. Б., съгласно трудови договори и допълнителни споразумения към тях, присвоил чужди пари-сумата от 343 456,38 лева, собственост на [фирма], връчени му в това му качество да ги пази и управлява, като за улесняване на присвояването е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно по чл. 309 от НК, като съставил неистински частни документи-разписки от клиенти /депозанти на банката/ и ги употребил пред нея, за да докаже съществуването на правото им да изтеглят от депозитите си суми в общ размер 343 456,38 лева, като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай-престъпление по чл. 203, ал.1, вр. с чл. 202, ал.1, т.1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал.2 от НПК вр. с чл. 58а, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем години, като е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяването му в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. За същото престъпление на подс. К. е наложено и наказание конфискация на имущество- л.а. „М.“ с рег. [рег.номер на МПС] и л.а. „Г. Ч.“ с рег. [рег.номер на МПС] , както и лишаване от право да заема материалноотговорна и отчетническа дейност за срок от осем години. Със същата присъда подс. К. е признат за виновен и в това, че в периода 01.04.2004 год. до 14.02.2011 год. в [населено място], общ. С., при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „б“ от НК- „Началник на Пощенска станция, той и пощальон“, в Пощенска станция [населено място], към ТП „Български пощи“-гр. Б., съгласно трудови договори и допълнителни споразумения към тях, присвоил чужди пари – сумата от 37 418,13 лева, собственост на ТД „Български пощи“- Благоевград, връчени му в това му качество да ги пази и управлява, като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай- престъпление по чл. 203, ал.1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал.2 от НПК вр. с чл. 58а, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца, като е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяването му в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. За същото престъпление с присъдата на подс. К. е наложено и наказание лишаване от право да заема материалноотговорна и отчетническа дейност за срок от осем години. На основание чл. 23 от НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия К. най-тежкото наказание – лишаване от свобода за срок от осем години, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като към него е присъединено наказанието лишаване от право да заема материалноотговорна и отчетническа дейност за срок от осем години и конфискация на посочените превозни средства. По повод постъпила жалба срещу първоинстанционната присъда, в Софийски апелативен съд било образувано ВНОХД №78/2016 год. С решение №326, постановено на 22.07.2016 год. по същото дело, присъдата е била потвърдена изцяло. С касационната жалба се претендират допуснати нарушения на процесуалните правила, без да се конкретизира в какво се изразяват те. В кръга на своите правомощия, касационният съд служебно следи единствено за т.нар. абсолютни процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.2-4 от НПК и за нарушения на материалния закон, които засягат съществено правата и интересите на подсъдимия, каквито не бяха констатирани при извършената проверка и тъй като в жалбата не се сочат допуснати от съдилищата по фактите нарушения, които да могат да бъдат обсъдени от касационния съдебен състав, касационната претенция в тази част следва да бъде оставена без коментар. По отношение на твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НК, следва да се отбележи, че в жалбата се твърди, че съдилищата неправилно са приложили материалния закон приемайки, че деянията са съставомерни. Претендират се и допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 54,чл. 58а и чл. 66 от НК, което по същество се отнася до наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. При обсъждане на твърдението за несъставомерност на деянието, поради това, че подсъдимият не бил длъжностно лице и извършеното от него не представлява особено тежък случай, следва на първо място да се посочи, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК-подсъдимият К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Според ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, при съкратеното съдебно следствие подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно търпи известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това да участва непосредствено и лично в събирането на доказателства и проверката на доказателствените средства. При това допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения. Признанието на подсъдимия обхваща всички факти, описани в обвинителния акт – и обективни, и субективни, като той може да осъществи защитата си само в рамките на фактическите положения по обвинителния акт, въз основа на които и при условие, че е съвместимо с тях и не се внасят съществени изменения в очертаната фактология, той и защитникът му могат да установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон и с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. При това положение, защитата не може да оспорва признатите от подсъдимия факти пред въззивния и касационния съд и да твърди несъставомерност на деянието, тъй като това е в разрез с разпоредбата на чл. 371, т.2 от НПК. Отделен е въпросът дали фактите, които са признати, покриват признаците на състава на престъплението. Пренесено към настоящия случай това означава, че подсъдимият К., давайки съгласието си за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК е признал фактите, така както са очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези факти включват всички обстоятелства свързани със заеманата от него длъжност като началник на пощенската станция в с Г., обл. Благоевград и произтичащите от длъжностната му характеристика служебни задължения, обосноваващи качеството му на длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. 93, ал.1, б. „б“ от НК. Подсъдимият е признал и факта, посочен в обвинителния акт, че по силата на споразумение [фирма] и [фирма] / правоприемник на „Българска пощенска банка“/, на пощенски служители е възложено да извършват банкови операции от името и за сметка на банката и че служителят на когото е било възложено да извършва посочените банкови операции в Пощенска станция [населено място] е бил именно К.. Въпреки признанието на посочените факти от подсъдимия, въззивният съдебен състав, изпълнявайки стриктно задълженията си, визирани в чл. 339, ал.2 от НПК, професионално и в пълно съответствие със закона и със съдебната практика, писмено изразена в ППВС №3 от 1970 год., ТР № 73/1974 г. на ОСНК на ВС, ТР № 3/1977 год. на ОСНК на ВС и ТР № 73/1994 год. на ОСНК, отговаряйки на направеното от защитата възражение, законосъобразно е приел, въз основа на събраната на досъдебното производство доказателствена съвкупност, че на подсъдимия, в качеството му на „Началник Пощенска станция“, са му били връчени и поверени да пази и управлява парични средства, собственост на [фирма] и на [фирма]. Подсъдимият К. е извършвал срещу съответното заплащане работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество, поради което и двете престъпления са осъществени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „б“ от НК. Достигайки до този извод, съдилищата по фактите правилно са приложили материалния закон, поради което възражението за нарушение на същия е неоснователно. Законосъобразно и правилно двете съдебни инстанции са преценили, че деянията следва да се квалифицират като „особено тежък случай“. Съобразено е обстоятелството, че общият размер на присвоените суми значително /няколко пъти/ надхвърля критерия за „особено големи размери“. Престъпленията са осъществени в период от седем години, чрез осъществяване на повече от 760 отделни деяния в рамките на двете продължавани престъпления, като подсъдимият е проявил изключителна комбинативност, системност и упоритост в престъпното посегателство, разкривайки пълно пренебрежение към чуждата собственост, движен единствено и само от стремеж към собствено облагодетелстване. С поведението си е уронил авторитета на двете институции, които е представлявал пред гражданите. При това положение законосъобразно двете съдебни инстанции са преценили, че престъпната дейност, осъществена от подсъдимия К. отговаря на визираните в чл. 93, т.8 от НК признаци. Касационният съдебен състав не намери за основателна и претенцията на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание. В изпълнение на разпоредбите на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказания лишаване от свобода за първото престъпление в размер на дванадесет години, редуцирано на осем години и за второто деяние - десет години, редуцирано на шест години и осем месеца, като към определеното на основание чл. 23 от НК общо наказание в размер на осем години лишаване от свобода е присъединил наказанията конфискация и лишаване от право на подсъдимия да заема материалноотговорна и отчетническа длъжност за същия срок. Първостепенният съд е наложил санкции в минималния и малко над минималния размер на наказанието лишаване от свобода, предвидено в нормата на чл. 203, ал.1 от НК, приемайки, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства като чистото съдебно минало, добрите характеристични данни за подсъдимия, трудовата му ангажираност, недоброто му здравословно състояние, както и наличието на тежко заболяване на съпругата му. Защитата не сочи други обстоятелства извън така отчетените, които да бъдат предмет на обсъждане от касационния съд, а възприетите от първоинстанционния и въззивния съдебен състав като смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат оценени като многобройни или изключителни, за да обосноват приложението на чл. 55 от НК. В тази връзка основателно въззивният съд е отбелязал, че първостепенният съд не е съобразил наличието и на отегчаващи вината обстоятелства като дългия период на осъществяване на престъпната дейност, общата стойност на присвоените суми значително надхвърляща критерия за „особено големи размери“ и отражението върху засегнатите от деянията граждани. Не е отчетено в посока утежняване на отговорността и обстоятелството, че с престъпното си поведение подсъдимият сериозно е подронил авторитета на банковата институция, която е представлявал при осъществяване на банковата дейност, както и този на своя работодател- [фирма]. Независимо от изложеното, както законосъобразно е преценил и въззивният съдебен състав, поради това, че производството и пред въззивната и пред касационната инстанция е инициирано единствено по жалба на подсъдимия, присъдата в санкционната й част не може да бъде коригирана в посока увеличаване на наказанията. От друга страна, изложеното мотивира настоящия съдебен състав да отхвърли като неоснователна претенцията на защитата и на подсъдимия за намаляване на определените наказания, тъй като е проявена достатъчна снизходителност. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 326 от 22.07.2016 год., постановено по ВНОХД № 78/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.