Р Е Ш Е Н И Е № 179 София 04.06.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 665/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт К. П., срещу въззивно решение от 15.12.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №4580/2010 г., с което е потвърдено решение от 01.03.2010 г. по гр. дело №57410/2009 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Р. И. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението по чл.328, ал.2 КТ е незаконно, защото не е имало сключен договор за управление на предприятието. Има сключен такъв със Съвета на директорите на [фирма]. Последният е избрал за изпълнителен директор на дружеството В. Б. З., но не е сключил нов договор за управление с него. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че членовете на съвета на директорите, на които е възложено управлението с договор от 06.10.2009 г., е трябвало да сключат допълнителен договор с избрания измежду тях за изпълнителен директор и той би имал характер на договор за възлагане на управлението по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Ответницата по жалбата Р. И. С., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1598 от 19.12.2011 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №4580/2010 г. Обжалването е допуснато по материалноправни въпроси за това дали избраният за изпълнителен директор от съвета на директорите може да представлява работодателя /принципала/ и да прекратява трудово правоотношение със служител от ръководството на предприятието на основание чл.328, ал.2 КТ. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ основание за уволнение на служители от ръководството на предприятието е сключването на договор за управление на предприятието. Това е граждански договор със страни собственикът на предприятието/принципалът/ и лицето, което ще управлява предприятието. Според чл. 235, ал.1 и ал.2 от Търговския закон членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. С. на директорите може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. О. може да бъде оттеглено по всяко време. Оттук следва, че със сключването на договор за възлагане на управлението между принципала и съвета на директорите, последният поема задължението да управлява и представлява акционерното дружеството – работодател. Дали и кога впоследствие някои от членовете на съвета на директорите ще бъде избран за изпълнителен директор е без значение за фактическия състав на основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Това е така, защото избраният за изпълнителен директор ще действа като пълномощник на съвета на директорите. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че уволнението по чл.328, ал.2 КТ е незаконно, защото не е имало сключен договор за управление на предприятието. По делото е безспорно установено, че на 06.10.2009 год. е сключен договор за възлагане управлението на [фирма] между министъра на здравеопазването като упражняващ правата на държавата – принципал и М. И. А., Д. Г. Г. и В. Б. З. като съвет на директорите. На 07.10.2009 г. съветът на директорите е избрал В. Б. З. за изпълнителен директор на дружеството. Процесната заповед за уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ е подписана от изпълнителния директор на дружеството и връчена на 05.11.2009 г. на ищцата Р. И. С.. Тя е заемала длъжността „управител на болнична аптека” и е била от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение е станало в рамките срока от девет месеца след започване изпълнението по договора за управление. Ето защо при тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно. Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението трябва да се отхвърлят предявените искове за отмяна на заповед за уволнение №ЛС49/04.11.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], издадена на основание чл.328, ал.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „управител на болнична аптека” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1122.89 лв., като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 922.37 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 15.12.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №4580/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. С., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за уволнение №ЛС49/04.11.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], издадена на основание чл.328, ал.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „управител на болнична аптека” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1122.89 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА Р. И. С., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 922.37 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.