О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 625 София, 19.11.2018 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2557/2018 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Б. срещу определение № 2226 от 17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3121/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 3004 от 05.06.2018 г. по т. д. № 1107/2018 г. на СГС, Търговско отделение, VI-2 състав. С първоинстанционния акт е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по предявените от Б. Б. обективно съединени искове: иск за отмяна на решение № 4.1. от заседание на Управителния съвет на С. „Българска федерация плувни спортове“ от 16.10.2017 г. за спиране /ограничаване/ на треньорските права на ищеца за срок от 2 г. в областта на всички дейности на „Българска федерация плувни спортове“ и за недопускане до организираните от федерацията мероприятия и иск за заплащане на сумата 4 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, лишения и психически дискомфорт, като в частта относно осъдителния иск делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. С определението на Софийски градски съд е оставено без уважение и искането на Б. Б. за допускане на обезпечение на предявения от него иск. Частният касатор моли за отмяна на въззивния акт като неправилен поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната пред предходните инстанции теза за допустимост на предявения от него иск за отмяна на оспореното решение на УС на „Българска федерация плувни спортове“ предвид обстоятелството, че е обжалвал същото пред Общото събрание на федерацията, но и двете депозирани възражения не са били включени в дневния ред за разглеждане. Изразява несъгласие и с извода за неоснователност на исканото обезпечение, както и с изпращането на обективно съединения осъдителен иск по подсъдност на Софийски районен съд. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени въпросите: „1. Имат ли право на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК физически лица, в случай, че некомпетентен орган на ЮЛ нарушава правото им на труд и/или други основни права; 2. Има ли физическо лице право на конститутивен иск срещу решение на управителен орган или друг ръководен орган на сдружение, в случай, когато общото събрание мълчаливо отказва да разгледа редовно подадена жалба срещу това решение“. По отношение на първия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение № 53 от 18.06.1970 г. по гр. дело № 28/1970 г. на ОСГК на ВС, а по отношение на втория въпрос – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, частният касатор моли за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Същата е допустима обаче само частично – по отношение прекратяването на производството по конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решението на УС на „Българска федерация плувни спортове“. В останалата й част жалбата е недопустима. По отношение изпращането на делото по осъдителния иск по подсъдност на Софийски районен съд: Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК такива са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за гражданските дела и до 20 000 лв. – за търговските дела. В конкретния случай цената на предявения осъдителен иск е 4000 лв., т. е. под установения в закона минимален размер както за гражданските, така и за търговските дела. Поради това, в посочената част въззивното определение не подлежи на касационен контрол. По отношение отказа за допускане на обезпечение: Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията на окръжния или апелативния съд, в случаите, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска, не попадат в нито една от двете законови хипотези. Ето защо, касационният контрол върху тях е недопустим. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Единствената хипотеза, при която касационният контрол върху въззивното определение по допускане на обезпечение е допустим, е посочената в разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК – когато въззивният съд отмени първоинстанционното определение, с което е отказано допускане на обезпечение и допусне същото. И тъй като в настоящия случай въззивният съд е потвърдил отказа за допускане на обезпечение, приложимо за него е разрешението, дадено в цитираното тълкувателно решение – подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество. По частната касационна жалба в допустимата й част: За да остави без уважение частната жалба на Б. П. Б. срещу определение № 3004 от 05.06.2018 г. по т.д. № 1107/2018 г. на СГС, въззивният съд е приел, че решенията на органи на С. „Българска федерация плувни спортове“, извън общото събрание, не подлежат на пряк съдебен контрол, доколкото в закона не е предвидена възможност за предявяване на конститутивен иск за отмяна на такива решения. Въззивният състав е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, жалбоподателят може да обжалва решението на УС пред ОС на сдружението, а в случай, че решението на ОС, взето по повод жалбата срещу решението на УС е незаконосъобразно – би могъл да предяви иск за отмяната му, съгласно чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Настоящият състав намира, че поставените от частния касатор въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили изхода на конкретното дело. По отношение на първия въпрос този извод произтича от обстоятелството, че въпросът е поставен във връзка с „иск по чл.124, ал. 1 ГПК“, какъвто нито е предявен (предявеният иск е по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ), нито съдът се е произнасял по допустимостта на такъв иск. Що се отнася до втория въпрос, отсъствието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване следва от липсата на произнасяне по него в мотивите на атакуваното определение. С оглед на това, не подлежи на обсъждане наличието на заявените от частния касатор основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. К. контрол следва обаче да бъде допуснат на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В случая очевидната неправилност на акта се дължи на факта, че въззивният съд изобщо не се е произнесъл по сезиралата го частна жалба в частта й, касаеща прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, съобразно конкретните оплаквания в нея. Частният жалбоподател е аргументирал становището си за неправилност на първоинстанционното определение единствено с това, че при преценката във връзка с допустимостта на иска не е взето предвид обстоятелството, че процедурата по обжалване на атакуваното решение на УС на С. „Българска федерация плувни спортове“ пред общото събрание на федерацията е изчерпана вече с депозираните от него две възражения, но че върховният орган мълчаливо отказва да разгледа същите, като не ги включва в дневния си ред. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е обсъдил тези конкретни доводи и оплаквания на жалбоподателя, а е потвърдил първоинстанционното определение по съображения за недопустимост на иска, позовавайки се на нормата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, като отново е акцентирал на произтичащото от закона право на ищеца да обжалва решението на УС на федерацията пред общото събрание на същата. От така изложените мотиви следва, че въззивният съд не се е произнесъл по съдържащите се в частната жалба оплаквания, което налага отмяна на постановеното от него определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 2226 от 17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3121/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 3004 от 05.06.2018 г. по т. д. № 1107/2018 г. на СГС, Търговско отделение, VI-2 състав за прекратяване на производството по делото, образувано по предявения от Б. П. Б. иск за отмяна на решение № 4.1. от заседание на Управителния съвет на С. „Българска федерация плувни спортове“ от 16.10.2017 г. за спиране /ограничаване/ на треньорските права на ищеца за срок от 2 г. в областта на всички дейности на „Българска федерация плувни спортове“ и за недопускане до организираните от федерацията мероприятия. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в посочената част. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Б. П. Б. частна касационна жалба в останалата й част. В частта, с която частната касационна жалба се оставя без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния касатор. В останалата му част същото не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: