Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр.София, 28 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФАНИ ПЕНЕВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието на прокурор от ВКП ЯВОР ГЕБОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 689/2010 г. Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия К. С. С. срещу въззивно решение №253/23.07.2010 г. по внохд№388/10 г. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД с което присъда №149/21.04.10 г. по нохд№98/10 г. на СГС е отменена само в частта по приложението на чл.59, ал.1 НПК за приспадане срока на задържането под стража при приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода от шест месеца наложено на К. С. С. с присъдата по нохд№7620/05г. на СРС, както и присъдата е изменена само в частта й относно мястото на изтърпяването на това наказание – което следва да е затвор. В останалата й част присъдата е потвърдена. С присъда №149/21.04.10 г. по нохд№98/10 г. на СГС подсъдимият К. С. С. е признат за виновен в това , че на 09.02.2009 г. в около 16.00 ч. в София, на [улица], е направил опит умишлено да умъртви Е. Б. И.-чрез нанасяне на два удара с нож от които е причинил прободно-порезни рани съответно в лявата гръдна област с проникване в гръдната кухина и втората , в областта на епигаструма, проникваща в коремната кухина, като същите са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, а деянието е останало във фазата на опита, по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.115 НК,вр. с чл.18, ал.1 НК и вр. с чл.58б.”а” и вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК е осъден на осем години лишаване от свобода, при първоначален режим на изтърпяване наказанието „строг”. Признат е за невиновен и е оправдан по обвинението да е извършил горното деянието и с нанасянето на прободно-порезна рана на пострадалия в поясната му област, довела до разстройство на здравето, неопасно за живота. Приложен е чл.59НК.Приложен е чл.68, ал.1 НК като е постановено подсъдимият да изтърпи и наказанието по влязлата в сила присъда по нохд№7620/05 г..Присъдени са разноските и съдът се е разпоредил с веществените доказателства. В подадената от подсъдимият К. С. С., саморъчно изготвена касационна жалба и допълнение към нея се развиват касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 НПК - нарушение на материалния закон, предвид неправилно квалифициране на деянието като умишлено убийство, във фазата на опита. Липсват данни за съставомерно деяние по чл.115 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Няма данни за интелектуалния и волевия момент на това престъпление. Изтъква се още, че няма причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и смъртта на пострадалия. Съдържа се и твърдение за съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като инстанционните съдилища не са оценили правилно събраните по делото доказателства, че нанесените прободни рани в гръдната кухина на пострадалия не са причинили смъртта му, а заболяването впоследствие от двойна бронхопневмония. Прави се искане: „ за преразглеждане на делото и за точно отчитане на посочените в СМЕ данни” за причината за смъртта на пострадалия. Основанието по чл.348, ал.1,т.3 НПК е отбелязано с оплакването , че наказанието е завишено с искане за „намаляване на присъдата”. Пред касационната инстанция подсъдимият С. се явява лично и с адвокат И. В. А. от САК – служебен защитник, назначен по реда на чл.94, ал.1,т.6 НПК. Защитникът поддържа жалбата и допълнението към нея като излага съображения, че причинната връзка между деянието и инкриминираните обществеоопасни последици – смъртта на пострадалия е прекъсната и той не следва да отговаря за умишлено умъртвяване на пострадалия. Алтернативно се поставя искане за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание.Подсъдимият заявява, че признава вината си, но моли да му се намали размера на наказанието.В същия смисъл е неговата последна дума. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като двете съдебни инстанции са изяснили механизма на престъплението.Отчетени са всички смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и наказанието е справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения: По същество това твърдение в жалбата се свежда до довод, че при оценката и анализа на доказателствените източници, изясняващи механизма на деянието, двете предходни съдебни инстанции не са оценили правилно, а превратно, събраните по делото доказателства за деянието и причинените от него увреждания. Неправилно е прието от фактическа страна, че те са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт от пострадалия. Твърди се, че нанесените прободни рани в гръдната кухина на пострадалия не са причинили смъртта му, а смъртта е причинена от заболяване от двойна бронхопневмония. Тези доводи са напълно голословни, защото се основават на фактически данни, проявили се във времето независимо с инкриминираните от обвинението фактически данни. Фактите за заболяването на И. от бронхопневмония през месец август 2009 г. и настъпилата смърт на същия на 30.08.09 г. - шест месеца по-късно от деянието, което е на 09.02.09 г., неправилно са интерпретирани от защитата като съпоставими с деянието, авторството му от подсъдимия и с настъпването на съставомерните последици за пострадалия. Съдържанието на чл.246 НПК и тълкуването му в утвърдената съдебна практика в ТР№2/02 г. на ОСНК, очертава обвинителния акт като лимитиращ предмета на доказване в съдебната фаза. Подсъдимият С. е обвинен ,според обстоятелствата на обвинението, не за довършено умишлено убийство, както се сочи от защитата, а за останало във фазата на опита деяние на 09.02.09 г. за умишлено умъртвяване на пострадалия Е. И.. Съгласно внесеният срещу подсъдимия С. обвинителен акт в съда, той е привлечен да отговаря по обвинение за деяние, осъществяващо признаците на опит за умишлено убийство на пострадалия Е.И., по чл.115 НК,вр. с чл.18, ал.1 НК, който е останал недовършен по независещи от дееца причини. А те са навременната лекарска намеса за спасяване живота на пострадалия. Последващият факт на настъпилата смърт на пострадалия, шест месеца по-късно, не стои в причинна връзка с данните за деянието и е извън обсега на обвинението, както е установено по делото. Следователно е факт, ирелевантен за инкриминираното деяние и отговорността на подсъдимия. И двете съдебни инстанции са изложили в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК, съответно по чл.339, ал.2 НПК, подробни съображения относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателствени източници. Вътрешното им убеждение е изцяло основано на пълен и всестранен анализ на всички обстоятелства по делото. Дадената вяра на единственият очевидец - свид.Л., който е описал видяното от него как подсъдимият нанася удари с нож в тялото на пострадалия, е на базата на проверените му за достоверност показания, наред с установеното от останалите гласни и писмени доказателствени средства. Свидетелите Д.Л. и А.П., които са възприели състоянието на пострадалия веднага след инцидента са възпроизвели установеното от Л.. Техните показания са проверени с данните от протокола за оглед и със заключенията на СМЕ-зи. Установено е от обективните находки по тялото на пострадалия и от параметрите на ножа,принадлежащ на подсъдимия, иззет като веществено доказателство, че именно с него са нанесени процесните три проникващи наранявания в гръдната кухина и в поясната област на пострадалия. Анализ и оценка, според действителния им смисъл и съдържание, са получили и данните от изготвените заключения на първоначалната и допълнителна СМЕ-зи. Същите са изяснили механизма на деянието, вида, броя и характера на уврежданията ,както и средството с което те са причинени.И трите увреждания са прободно-порезни рани и се дължат на предмет с остър режещ ръб. Изяснено е, че и двете от проникващите наранявания : едното в областта на гръдния кош вляво, е с проникване на въздух в гръдната кухина; а второто- е в областта на епигаструма-предна коремна стена, непосредствено под гръдната кост, са с медикобиологичните признаци на разстройство на здравето , временно опасно за живота. Застрашаването на живота на пострадалия е обективирано от установената по делото непосредствена опасност от смъртен изход при този тип наранявания. Данните по делото, че шест месеца по-късно, на 30.08.09 г. пострадалият е починал от двустранна бронхопневмония, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност са интерпретирани във връзка с получените преди шест месеца от пострадалия инкриминирани наранявания и съдилищата са възприели еднозначно заключението на допълнителната СМЕ, че последвалата смърт на И. не е в причинна връзка с деянието на подсъдимия. В тази връзка съдилищата по фактите са изложили подробни мотиви , които ВКС напълно споделя, а доводите на защитата за липсата на причинна връзка между фактически данни, които обективно не стоят в система на взаимна зависимост, са напълно неотносими към просеното деяние и неговото авторство. Няма нарушение на материалния закон: При правилно установените фактически данни съдилищата са направили законосъобразни изводи, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115 НК,вр. с чл.18, ал.1 НК. Изпълнителното деяние на престъплението има фактическо изражение в нанасянето от подсъдимият на два удара с нож, с които е причинил проникващи прободно-порезни рани в коремната и гръдна кухина в тялото на пострадалия. Споделен е и изводът, че ненастъпването на общественоопасните последици – смъртта на пострадалия от инкриминираното поведение се дължи на причини извън волята на дееца. Нараняванията са нанесени в жизненоважни области на тялото на И., от които за кратко време е могла да настъпи неговата смърт.Следователно правилен е изводът на съдилищата , че действията на подсъдимия са от естество да доведат до летален изход пострадалия. Изводът, че е налице пряка причинна връзка между причинените увреждания и поставянето живота на пострадалия в реална опасност, е съответен на данните по делото. Навременната медицинска помощ за спасяване живота на пострадалия, както е известно от правната теория и съдебната практика, не прекъсва причинната връзка между деянието и предвижданите и исканите от дееца общественоопасни последици, в случая –причиняване смъртта на пострадалия. Прекият умисъл на дееца е изразен в неговите действия, като в тази насока напълно се споделят аргументите на съдилищата по фактите. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й нито за оправдаване на подсъдимия, нито за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление. Следва да се споделят изводите на предходните инстанции, че деянието не може да се квалифицира нито като извършено при неизбежна отбрана, нито по привилегирования състав по чл.118 НК.Тези изводи кореспондират на установените фактически данни по делото , че подсъдимият е инициирал пръв нападението над пострадалия. Действията на пострадалия, изразени в словестно предизвикателство спрямо подсъдимия, предхождащи нападението над пострадалия са интерпретирани съгласно изводите на СПЕ, която изключва наличие на медицинските признаци за физиологичен афект в психическото състояние на подсъдимия по време на деянието, както и съгласно данните, че от тези реплики до деянието са изминали повече от петнадесет минути. Наред с това обаче, правилно съдилищата са възприели фактите относно гневното състояние на подсъдимия, предизвикано от словесните нападки от пострадалия като са дали оценката му на смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанието По отношение на довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Не се констатира несъответствие на размера на наказанието лишаване от свобода за срок от осем години с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 от НК. Съдебните инстанции са отчели всички смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства – демонстрирано съжаление от извършеното, гневното състояние предизвикано от пострадалия, поведението му на неконфликтен човек в обществото.Правилно при индивидуализацията на наказанието е намерил приложение чл.58, б.”а”, вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК и наказанието е определено по размер под предвиденият от закона минимум. При данните по делото, обуславящи индивидуализацията на наказанието на подсъдимия са отчетени справедливо и отегчаващи вината обстоятелства като данните за предишното му осъждане за кражба, за което е наложено наказание лишаване от свобода, отложено за изпълнение, в срока на което е извършено процесното деяние. ВКС споделя мотивите на въззивната инстанция, че предходното му осъждане не е оказало целеният превантивен ефект на поправяне и превъзпитание, което е още един аргумент в полза на извода, че няма допълнителни или необсъдени от съдилищата данни за последващо смекчаване правното положение на подсъдимия. Предвид изложените съображения не се констатират сочените касационни основания, поради което жалбата на подс. С. следва да бъде оставена без уважение. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №253/23.07.2010 г. по внохд№388/10 г. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :