Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 180

гр. София, 23 март 2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3944 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото А. С. Г. срещу решение № 335/16.07.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 191/2019 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 42/11.01.2019 г. по гр. дело № 2055/2018 г. на Великотърновския районен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу Г. Н. К., Н. И. К. и М. Д. К., конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2016 г., сключен във формата на нотариален акт № 2082, том 11, рег. № 13247, дело № 1467/2016 г. на нотариус с рег. № *, в частта, с която жалбоподателят е продал на ответника Г. К. своята ½ идеална част от едноетажна жилищна масивна сграда и гараж, построени в УПИ ** в кв. 116а по ПУП на [населено място], общ. В. Т., заедно с правото на строеж върху същия УПИ и всички подобрения и трайни насаждения, и е учредил на ответниците Н. и М. К. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същия недвижим имот; поради това, че касаторът-ищец към момента на сключване на договора не е могъл да разбира или да ръководи действията си.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на ищеца А. Г. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният (уточнени и конкретизиран от настоящия съдебен състав, съгласно т. 1 изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 5/13.02.1980 г. и решение № 186/23.01.2019 г. по гр. дело № 1149/2018 г. на І-во гр. отд. на ВКС.
Ответниците Г., Н. и М. К. в отговора на касационната жалба излагат съображения, че не са налице основания за допускане касационното обжалване.
Съгласно задължителни указания, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено и следното: Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата ѝ на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.
В случая във въззивната жалба на касатора-ищец се съдържат оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в недопускане на допълнителна съдебно-психологична експертиза, с оглед изясняване на обективната истина и установяване на твърдените от ищеца факти по делото, както и в недопускане на тричленна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица – психиатър, невролог и клиничен психолог, с оглед направеното от страна на касатора, оспорване на приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, като непълно и некомпетентно, за което в жалбата се излагат подробни съображения; в тази връзка е изтъкнато и заявеното от вещото лице – психиатър, при разпита му от първоинстанционния съд, че за психологичното състояние на ищеца към 14.11.2016 г. (датата на сключването на процесния договор за продажба), по-точно може да отговори вещо лице – психолог. С въззивната жалба е направено и оплакване, че е погрешен решаващият извод на първоинстанционния съд, че касаторът-ищец, въпреки заболяването си – съдова деменция и психичното си състояние на реактивна депресия, в което се е намирал, след смъртта на близките си (брат и съпруга) в началото на месец ноември 2016 г., е бил в състояние да разбира и ръководи действията си при сключването на процесния договор за продажба. Също с въззивната жалба е направено и изрично искане, въззивният съд да допусне посочените експертизи.
В откритото съдебно заседание от 07.05.2019 г. въззивният съд е оставил без уважение тези доказателствени искания на ищеца, като е намерил, че не са налице предвидените в чл. 266, ал. 3 от ГПК предпоставки за допускане на исканите експертизи; че първоинстанционният съд надлежно се произнесъл по тези искания и не допуснал процесуални нарушения при произнасянето си по доказателствата; както и че не са налице предпоставките на закона, въз основа на които може да бъде допусната нова повторна или допълнителна съдебна експертиза – в случая съдебно-медицинска или съдебно-психологическа. В следващото открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2019 г. въззивният съд е приел нови писмени доказателства – медицинска документация относно здравословното състояние на ищеца. В мотивите към обжалваното въззивно решение, след обсъждане на събраните по делото доказателства, окръжният съд е споделил изводите на първата инстанция, като е приел, че писмените и гласни доказателства по делото категорично и несъмнено водят до извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
При така установеното, касационната инстанция намира, че поставеният по делото процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по този процесуалноправен въпрос, а именно: длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 28.59 лв., както и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 335/16.07.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 191/2019 г. на Великотърновския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя А. С. Г. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 28.59 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представяне на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: