Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 04 юни 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Стоянова дело № 187 по описа за 2020 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета, образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура–София против решение № 421 от 04.11.2019 г., постановено по внохд № 692/19 г. на Апелативния съд-София. С протеста са ангажирани основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение. Пред ВКС протеста се поддържа от прокурора при Върховната касационна прокуратура. Подсъдимият Й. А. И. редовно призован, не се явява. Защитата му – адв.В. К., изразява становище за неоснователност на подадения протест. Частният обвинител и граждански ищец Г. З.-М., не се явява, редовно призована. Повереникът й – адв.Е. Й., счита протеста за основателен и представя писмена защита. Частният обвинител и граждански ищец П. И. не се явява, редовно призован. Повереникът му – адв.Ц. С., намира протеста за основателен. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 5541/18 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия И. за престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.1, във връзка с чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1, чл.128, ал.2, пр.2, алт.1 и чл.58а, ал.1 от НК на шест години лишаване от свобода, което наказание намалил с 1/3 на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като на основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. На основание чл.45 от ЗЗД подс.И. е осъден да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди, както следва: на Г. З.-М. – сумата от 80 000 лева, а на П. Г. И. – 2 000 лева, всички дължими ведно със законната лихва от момента на настъпване на увреждането до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски, в това число и държавна такса върху уважения размер на исковете. С оспореното решение, САС изменил присъдата на СГС, съответно: преквалифицирал престъпната дейност на подс.И. от престъпление по чл.131, ал.2 и сл. от НК (както бе посочено по-горе) в престъпления по чл.133, пр.1 и по чл.325, ал.1 от НК, като го оправдал по обвинението за причиняване на лека телесна повреда на пострадалия И.; на основание чл.133, пр.1, вр.с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца; на основание чл.325, ал.1, вр.с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК наложил на подсъдимия наказание осем месеца лишаване от свобода и обществено порицание чрез обявяване на осъждането за това престъпление в печата – в два национални всекидневника; на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален общ режим на изтърпяване; на основание чл.23, ал.2 от НК към така определеното общо наказание е присъединено наказанието обществено порицание чрез обявяване на осъждането за престъплението по чл.325, ал.1 от НК в печата - в два национални всекидневника. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът е неоснователен. Посочи се, че с него са ангажирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК прокурорът е заявил само, че съзира противоречие в мотивите на въззивното решение. Такова не се обективира. Мотивите на въззивния съдебен акт са пространни и детайлни. Изложените в тях съображения следват логиката на съжденията на съда, като разкъсването им, така, както е сторил прокурора, не налага извод за наличието на противоречие във волята му. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.1 от НПК в протеста е заявено несъгласие с извода на САС за липсата на евентуален умисъл у подсъдимия, в която насока, на вниманието на ВКС са поставени общи положения основани на теорията и практиката на съдилищата, с акцент само върху характеристиките на ползваното от подсъдимия средство и публичността на стореното от него. Последните обстоятелства не са останали вън от погледа на решаващия съд, и това добре е видно от съобразителната част на въззивното решение. По-важно е друго, в мотивите на последното се обективират редица съображения, предопределили коментирания извод на съда (виж л.17-18), а тъкмо срещу тях липсват каквито й да било доводи от страна на прокурора. На същото място добре е видно, че освен споменатите по-горе обстоятелства съдът правилно е анализирал и други такива, от значение за субективната страна на деянието – пространственото разположение между деец и пострадали; възможността на дееца да възприеме последните; незнанието за точното им местоположение; липсата на данни за първоначално прицелване и насочване. Вече се спомена, че срещу оценката на тези обстоятелства не се възразява, а ВКС не намери причини за несъгласие с дейността на САС. Изложеното указва на отсъствието на причини за отмяна на оспорения съдебен акт, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 421 от 04.11.2019 г., постановено по внохд № 692/19 г. на Апелативния съд-София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: