Ключови фрази
спиране на производството по делото * преюдициално значение * право на изкупуване * имуществена отговорност на нотариуса * нотариално удостоверяване


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 490

[населено място], 12.11.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 442 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. Б. от [населено място] срещу определение №18 918 от 22.12.2011г. по ч.гр.д.№ 17 013/2011г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същия жалбоподател срещу определение на Софийски районен съд, 49 състав постановено на 19.09.2011г. по гр.д. № 56 649/2010г., с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 10 500/2009г. на СГС, І-12 състав.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като липсва преюдициалност на спора по образуваното гр.д. № 10 500/2009г. на Софийски градски съд. Изтъква се, че предмет на предявения пред СГС иск по чл. 33, ал.2 ЗС са */* ид.ч. от УПИ *,*,* и * от кв. * по плана на [населено място], местн. „К. село-плавателен канал” с обща площ * кв.м., а предмет на настоящия иск е претенция против нотариус за обезщетяване на имуществени вреди, причинени по повод невярно нотариално удостоверяване на право на собственост по чл. 35 ЗЖСК относно */* ид.ч. от */* ид.ч. от апартамент № * в сградата, построена в посочените УПИ. Касае се до различни идеални части от имота, придобити на различно основание, поради което решението по едното дело няма да повлияе на правата на ищеца по настоящето дело.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Н. Б. поддържа, че са разрешени два правни въпроса: 1/ следва ли да е налице субективен идентитет между две отделни дела, за да бъде постановено спиране на едното поради преюдициалност и 2/ следва ли да е налице обективен идентитет между двете дела - да касаят един и същи имот, за да е налице преюдициалност. Според него тези въпроси съдът е разрешил в противоречие с практиката на ВКС като се позовава на определение, постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба не е взел становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр.д. №56 649/2010г. на Софийски районен съд, 49 състав е образувано по искова молба на Н. Б. против В. М. с правно основание чл. 73 З. във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди от невярно нотариално удостоверяване - издаване на констативен нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК за собственост на жилище, построено от Ж.”Български художник” в полза на А. Б. Б.-Х. относно апартамент № * в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Ищецът Б. се легитимира като собственик на */* от */* ид.ч. от поземления имот въз основа на договор за дарение с лице, което е придобило тази идеална част от публична продан. На основание чл. 92 ЗС той твърди, че е собственик на същата идеална част от процесното жилище.
Производството по гр.д. № 10 500/2009г. на Софийски градски съд, І-12 състав е образувано по искова молба на Ж. „Б. художник” против А. З. Н. и Н. Й. Б. с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на */* ид.ч. от УПИ *,*,* и * от кв. * по плана на С., местн. „К. село-плавателен канал”.
С определение в закрито заседание на 19.09.2011г. Софийски районен съд е спрял производството по първото посочено дело на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК до приключване на второто дело, без да изложи мотиви за това.
С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба срещу определението на Софийски районен съд като е развил доводи, че решението по гр.д. № 10 500/2009г. на СГС ще има значение за правилното решаване на настоящето дело, доколкото при уважаване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС ще отпадне правото на собственост на ищеца Б. върху имота, а накърняването на това право е сочено като основание за търсеното обезщетение от нотариуса.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК във вр. с чл. 273, ал.3 Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Въпросът за предпоставките, които обуславят преюдициалност на едно дело спрямо друго като основание за спиране, е решен в противоречие с практиката на ВКС. В определение № 102 от 08.03.2010г. по ч.гр.д.№ 80/2010г. на ІІг.о., постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК и имащо задължителен характер се приема, че основание за спиране по чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), сега чл. 229, ал.1,т.4 ГПК, е налице когато между двете дела съществува връзка на обусловеност - предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Също така, за да бъде едното дело обуславящо е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позовават на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело.
В конкретния случай липсва както обективен, така и субективен идентитет на двете дела. Страните по делата са различни, поради което участниците в настоящето дело няма да бъдат обхванати от субективните предели на силата на присъдено нещо на решението по гр. д. № 10 500/2009г. на СГС и няма да могат да се позовават на нея. Различен е и предмета на делата. По настоящето дело ищецът се легитимира като собственик на */* ид.ч. от */* * ид.ч. въз основа на договор за дарение, сключен с нотариален акт № *, т. *, рег. *, д.№ */*г. на нотариус № *. По гр.д. № 10 500/2009г. на СГС неговите права, произтичат от договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № *, т.*, рег.№ *, д.№ */*г. и н.а. № *, т.*, рег.№ *, д.№ */*г. Поради това различие не може да се приеме, че с уважаване на иска за изкупуване ще отпаднат правата му върху имота, които защитава с предявения иск по чл. 73 З..
По тези съображения актовете на Софийски градски съд и Софийски районен съд относно спирането на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК са незаконосъобразни. Обжалваното определение на въззивната инстанция и оставеното с него в сила определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18 918 от 22.12.2011г. по ч.гр.д.№ 17 013/2011г. на Софийски градски съд по частната касационна жалба на Н. Й. Б. от [населено място].
ОТМЕНЯ определение № 18 918 от 22.12.2011г. по ч.гр.д.№ 17 013/2011г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила определение на Софийски районен съд, 49 състав постановено на 19.09.2011г. по гр.д. № 56 649/2010г. за спиране на производството по делото на основание чл. 229,ал.1,т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 10 500/2009г. на СГС, І-12 състав.
Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: