Р Е Ш Е Н И Е   № 106   София, 4 март 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесет и втори февруари......  две хиляди и десета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                       ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА..............…и в присъствието на прокурора...ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ.............изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 753 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Р. С. срещу решение № 238/ 23.11.2009 г. на Пловдивския апелативен съд с оплаквания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието и обезщетението за вреди- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Алтернативно се иска подсъдимият да бъде оправдан или да бъде намален размера на наказанието и обезщетението, както и да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК. В съдебно заседание, защитата поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи по оплакванията. Гражданският ищец С. С. не се явява и не взема отношение по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК установи следното: С присъда № 72/ 22.04.2009 г. по нохд №1472/08 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия С за виновен за опит за убийство на С. Б. С. и на основание чл.115 вр. чл.18 и чл. 55 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода. Признал го за виновен и обвинението по чл.325 ал.1 от НК и го осъдил на обществено порицание и пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки с продължителност от по една година. Признал го за невинен по обвинението по чл.144 ал.3 от НК. Определил общо наказание от пет години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието обществено порицание. На осн. чл.46 б. Б от ЗИН определил първоначален “общ” режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Осъдил подсъдимия да заплати на С. Б. С. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на пет хиляди лева. С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанието лишаване от свобода от пет на четири години и я потвърдил в останалата част.   По оплакването за нарушение на материалния закон. Основният довод на защитата се свежда до недоказаност на умисъла на подсъдимия. Твърди се, че липсват доказателства за това С. да е целял умъртвяването на пострадалия, а се касае за обикновено сбиване. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Пловдивският апелативен съд е извършил собствен анализ на всички доказателства, събраните пред него и пред първата инстанция, съпоставил е помежду им гласните доказателства и е изложил съображения кои от свидетелските показания приема изцяло, кои частично и защо, както и защо не кредитира с доверие част от обясненията на подсъдимия. Оценил е доказателствената съвкупност задълбочено и обективно, без да извращава съдържанието на показанията на свидетелите, очевидци на събитието. Фактическите изводи на съда са резултат от обективната, всестранна и пълна проверка на доказателствата, събрани при спазване на процесуалните правила, поради което те не подлежат на преоценка от касационната инстанция. От фактическа страна е прието за установено, че подсъдимият целенасочено се е приближил към пострадалия, извадил собствения си нож и с думите “ще те утрепя, майка ти дейба мръсна” замахнал към него.спял да му нанесе три прободно- порезни рани в областта на главата- централно- челно, дясно теменно и в областта на носа. Пострадалият се защитавал активно, като в процеса на защитата получил и продобно-порезна рана на лявата мишница. След това двамата се сбили, като пострадалият успял да отстрани ножа от ръцете на подсъдимия и побягнал от мястото. Подсъдимият взел ножа и го хвърлил по бягащия С. , улучил го в областта на бедрото, след което последвала втора схватка между двамата преди окончателното прекратяване на конфликта в резултат на активните защитни действия на пострадалия. При тези факти съдът правилно е приел, че подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл.115 вр. чл.18 от НК. Законосъобразен е изводът за наличие на пряк умисъл за убийство, изводим от фактите по делото, а възражението, че такъв не е налице, тъй като пострадалият пръв е нападнал подсъдимия и той, защитавайки се от нападението е наранил С. е несъстоятелно. Върховният касационен съд проверява правилното приложение на материалния закон в рамките на установените фактически обстоятелства, а лансираната от защитата фактология не е възприета от контролираните инстанции. Правилно е заключението, че вида на използваното от подсъдимия оръжие, което е годно да причини смърт, насочеността на ударите в жизнено важен орган на тялото, интензитета на нападението и не на последно място мотивът за деянието сочат, че С. е съзнавал и целял настъпването на смъртта на С. Налице е пряк умисъл за убийство, останало във фазата на опита по причини, стоящи извън волята на подсъдимия. Поради това настоящият касационен състав намери, че липсват основания за оправдаването му.   По оплакването за явна несправедливост на решението. Пловдивският апелативен съд е извършил оценка на всички обстоятелства, относими за индивидуализацията на наказанието и е намалил размерът на лишаването от свобода на четири години. В достатъчна степен са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, в това число факта, че деянието е останало недовършено. По- голяма снизходителност не би довела до постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Изложените в жалбата доводи по това касационно основание не могат да бъдат споделени. Те не са и в полза на искането, защото се изтъкват характерови и поведенчески особености на подсъдимия, които не са от естество да мотивират смекчаване на санкцията за извършеното престъпление. Настоящият състав не намира основание за намаляване на обезщетението за вреди. Неговият размер съответства на характера на виновното поведение на подсъдимия, на тежестта на уврежданията и понесените от С. болки, страдания и преживения стрес от нападението.   Върховният касационен съд констатира, че при постановяване на присъдата Пловдивският окръжен съд не е съобразил промяната в законодателството и е определил режима за изтърпяване на наказанието на основание отменения ЗИН, а не на действащия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража / в сила от 01.06.2009 г./. Поради това съдът не е посочил и типа затворническо заведение, в което трябва да се настани подсъдимият. Допуснатото нарушение не е отстранено от Пловдивския апелативен съд. Върховният касационен съд намери, че не се налага отмяна на съдебния акт в тази му част, а сам може да стори това без да утежни положението на подсъдимия С. Той е осъден на четири години лишаване от свобода за умишлено престъпление и съгласно чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип, където осъдените изтърпяват наказанието само при първоначален “общ” режим – еднакъв с определения с присъдата. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯВА решение № 238/23.11.2009 г. по внохд № 255/09 год. на Пловдивския апелативен съд, като на основание чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС подсъдимият В. Р. С. да бъде настанен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален “общ” режим. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: