Р Е Ш Е Н И Е №60170 гр. София,17.01.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2027 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Л. М., Ц. С. М. и Д. С. М., и тримата чрез адв.Д.Й. срещу решение №11846 от 11.08.2020г. по в.гр.д. №4871/2019г. на Апелативен съд- София. С въззивното решение е отменено решение №2702 от 12.04.2019 г. на Софийския градски съд, І ГО, 3 състав, постановено по гр.д. №10414/2017г. в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати по 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците и вместо това са отхвърлени исковете на П. Л. М., Ц. С. М. и Д. С. М., предявени на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Отменено е и определението на Софийския градски съд, постановено на 01.08.2019г., с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение в размер на 12 708 лева, а по сметката на Софийския градски съд 12 000 лева държавна такса, като са осъдени ищците да заплатят на ответника още 266.67 лева разноски за производството пред Софийския градски съд, както и 6 100 лева разноски за въззивното производство. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила /чл.153 и чл.154 ГПК/ и на материалния закон /чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./, чл.45 ЗЗД и чл.20, ал.2 ЗДвП/, както и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени исковете за плащане на застрахователно обезщетение. Жалбоподателите считат, че съдържанието, вложено от въззивния съд в понятията „противоправност“ и „виновност“ на деянието, е в противоречие със закона. Въпросът за предотвратимостта на удара при ПТП се отнася към наличието или липсата на вина у водача, но не и към противоправността на деянието му, както неправилно е приел въззивния съд, като по отношение на вината е налице законова презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД, която следва да бъде оборена. Поддържат, че изводът на съда за липса на противоправно деяния от страна на неизвестния водач на ППС в конкретната хипотеза, е необоснован. Не е съобразен и фактът, че водачът е напуснал произшествието в нарушение на ЗДвП. Претендират разноски. Ответникът Гаранционен фонд поддържа, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор. Моли да бъде потвърдено въззивното решение, което е правилно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови въззивното решение, с което е отменено в осъдителната част първоинстанционното решение и са отхвърлени исковете с правно основание чл.288, ал.1 КЗ /отм./ за сумите от по 100 000 лева- застрахователно обезщетение за всеки от ищците, въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но стига до извод, че не се установява противоправно поведение на неизвестния водач на трамвайна мотриса, което да е довело до процесното ПТП и причинените вреди. Решаващият съдебен състав намира, че внезапната смърт на С. М.- наследодател на ищците /негови съпруг и деца/, им е причинала тежки страдания и тези страдания представляват претърпени от тях неимуществени вреди. Приема обаче, че отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за тези вреди на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ възниква, ако по делото се установи, че е налице противоправно поведение на водача на пътното превозно средство, причинило смъртоносните увреждания. С оглед събраните доказателства, вкл. заключенията на двете експертизи счита, че може да се предположи, че М. е бил блъснат от трамвайна мотриса, поради което следва да се прецени могъл ли е и бил ли е длъжен водачът на мотрисата да предвиди, че в конкретния участък от трамвайното трасе може да се появи пешеходец, за да предотврати удара. Въззивният съдебен състав намира, че пешеходец, намиращ се на забранено за пешеходци място – видимо обособено трамвайно трасе, отделено от двете му страни с предпазна ограда, в тъмната част на денонощието, представлява предвидимо препятствие, с което водачът е бил длъжен да се съобрази. Излага аргументи, че доколкото липсват доказателства за поведението на пешеходеца, не може да се направи и извод, дали ватманът е могъл да предотврати удара, поради което стига до извод, че не е доказано твърдяното от ищците противоправно поведение на водач на трамвайна мотриса. Следователно, дори и да се приеме, че смъртта на С. М. е настъпила в резултат от тежките травматични увреждания, причинени от такова пътно превозно средство, отговорността на ответника Гаранционен фонд за обезщетяване на вредите не може да бъде ангажирана. С определение №60406/25.06.2021г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС по въпроса -относно тежестта на доказване в производството по чл.288, ал.1 КЗ /отм./ на възражение, че водачът на ППС не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние/. За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: Гаранционният фонд /ГФ/ носи отговорност съгласно чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за изплащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, резултат от ПТП, настъпило на територията на РБългария и причинено от неидентифицирано МПС. Отговорността на ГФ е същата като отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и е обусловена от наличието на деликт /чл.45 ЗЗД/, т.е. виновно и противоправно поведение на водача на МПС, причинил ПТП, при което са настъпили смъртта или телесните увреждания на пострадалото лице. Няма спор в съдебната практика, че непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното /ППВС №7/1959г., решение №177 от 25.10.2016г., гр.д.№1263/2016г., ІІІ г.о. и др./. В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл.288, ал.1 КЗ /отм./ - в тежест на ответника Гаранционен фонд е да установи отсъствието на презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, вкл. че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние по чл.15 НК/- в този смисъл решение №134 от 02.12.2019г., т.д.№2780/2018г., І т.о. Тази практика се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС. По основателността на касационната жалба: Въведените в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение са налице. Правилно въззивният съд приема, че отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за процесните неимуществени вреди на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ ще възникне, ако по делото се установи, че е налице противоправно поведение на водач на пътното превозно средство /мотриса/, причинило твърдените смъртоносни увреждания на наследодателя на ищците. При приетите за установени факти, че наследодателят на ищците С. М. е бил блъснат от трамвайна мотриса, в резултат на което е претърпял тежки травматични увреждания, довели до смъртта му, причинила на съпругата и децата му тежки страдания - неимуществени вреди, въззивният съд отменя първоинстанционното решение и отхвърля иска срещу Гаранционния фонд, като необосновано намира, че не е доказано твърдяното от ищците противоправно поведение на водач на трамвайна мотриса. Изводът за недоказано противоправно поведение на водача на мотрисата решаващият съдебен състав обосновава с липсата на доказателства за поведението на пешеходеца М., респ. невъзможността да се установи дали ватманът е могъл да предотврати удара. Незаконосъобразни са доводите на съда, че преценката дали водачът на мотрисата е бил длъжен и е могъл да предвиди, че в конкретния участък от трамвайното трасе може да се появи пешеходец, за да предотврати удара, има отношение към противоправността на деянието, респ. че ищците не са доказали този елемент от фактическия състав на деликта. Наличието на случайно събитие- факти и обстоятелства, от които да се направи извод, че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, изключва вината за причинените вреди, а не противоправността на деянието. В тежест на ответника Гаранционен фонд е да установи отсъствието на презумираното от закона виновно поведение на водача на неизвестното ППС, довело до причинените вреди, вкл. че е налице случайно деяние /чл.15 НК/. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на закона и необосновано е счел, че не е доказано наличието на противоправно поведение на водача на трамвайна мотриса, довело до процесното ПТП. Обстоятелството, че в конкретния случай водачът на мотрисата не е бил длъжен и не е могъл да предотврати удара, е в тежест на доказване на ответника. При съвкупната преценка на всички доказателства по делото, вкл. заключението на двете експертизи /съдебно-медицинска и автотехническа/ и събраните гласни доказателства, се установява, че процесното ПТП е резултат от противоправното поведение на водача- нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираните норми всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, трябва да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Водачите на ППС са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, длъжни са при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Не е оборена презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД, поради което са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост- основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. След отмяната по реда на чл.293, ал.2 ГПК не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. Въззивният съд не е анализирал доказателствата относно вида и естеството на вредите, респ. не е определял размер на дължимото обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща С. М., настъпила при процесното ПТП. По категоричен начин от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че смъртта на М. е пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Настоящият състав на основание чл.52 ЗЗД определя обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди като съобразява, че починалият М. е бил на 63 години; заедно със съпругата и синът му са живели заедно, като са били много сплотено и задружно семейство. Независимо, че ищцата Ц. М. е живеела в Италия, това не е довело до промяна в отношенията на обич и уважение с баща й, естествени за връзката родител-дете. Починалият и дъщеря му са поддържали близки отношения, общували са и са си гостували. Внезапната смърт на М. е понесена трудно и е причинила продължителни болки и страдания на ищците. Справедливото обезщетение за претърпените от ищците морални страдания и болки от внезапната, неочаквана и преждевременна загуба на техния съпруг и баща, при отчитане на горните специфични критерии, близките им отношения, разбирателство и привързаност, както и на обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е в размер на по 150 000 лева за всеки от тях. Основателно е възражението на ГФ за принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП. Непротиворечива е съдебната практика, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Съобразявайки заключенията на приетите в първоинстанционното производство съдебномедицинска и автотехническа експертизи, настоящият състав на ВКС намира за доказано, че пострадалият М. по време на процесното ПТП /удар от трамвайна мотриса/ е бил на забранено за движение, пресичане или престой от пешеходци място /на или непосредствено до трамвайните релси, отделени с ограда от пътното платно/, като със своето поведение е допринесъл значително за настъпването на вредоносния резултат. Съдът определя съпричиняването на вредоносния резултат от починалото лице на 50 %, като с този процент следва да се намали обезщетението за неимуществени вреди. Воден от горното, ВКС счита, че исковете с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ са основателни за сумата от 50 000 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 06.03.2017г. /изтичане на 3-месечния срок по чл.288, ал.7 КЗ /отм./ до окончателното плащане. За разликата до 100 000 лева претенциите на ищците са неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед изложеното, ВКС намира, че въззивното решение е частично неправилно, поради което следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за сумите от по 50 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 06.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, като се постанови решение по същество, с което се уважат исковете на тримата ищци за сумата от по 50 000 лева за всеки, ведно със законната лихва от 06.03.2017г. до окончателното изплащане. В останалата част решението е правилно и следва да се потвърди. По разноските: На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ГФ следва да заплати по сметка на ВКС сумата 3 030 лева държавна такса за касационното производство, сумата 3 000 лева държавна такса за въззивното производство и сумата 6 000 лева държавна такса за първоинстанционното производство. На основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА следва да бъде присъдено на АД „Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение в размер на 6 354.00 лева с ДДС за касационната инстанция, 6 354.00 лева с ДДС за въззивната инстанция и 6 354.00 лева с ДДС за първата инстанция. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да платят на ответника ГФ сумата 200 лева юриск.възнаграждение за производството пред СГС, както и още 133.33 лева разноски /депозити за вещи лица/, сумата 100 лева юриск.възнаграждение за производството пред САС и сумата 100 лева юриск.възнаграждение за производството пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №11846 от 11.08.2020г. по в.гр.д. №4871/2019г. на Апелативен съд- София в частта, с която след отмяна на решение №2702 от 12.04.2019 г. на Софийския градски съд, І ГО, 3 състав, постановено по гр.д. №10414/2017г., са отхвърлени исковете на П. Л. М., Ц. С. М. и Д. С. М., предявени на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ срещу Гаранционен фонд за сумите от по 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място] да заплати на П. Л. М., ЕГН [ЕГН], Ц. С. М., ЕГН [ЕГН] и Д. С. М., ЕГН [ЕГН] на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ сумите от по 50 000 лева на всеки от ищците- застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател С. М., настъпила в резултат от ПТП на 09.10.2014г., ведно със законната лихва от 06.03.2017г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати по сметка на ВКС сумата 3 030 лева държавна такса за касационното производство, сумата 3 000 лева държавна такса за въззивното производство и сумата 6 000 лева държавна такса за първоинстанционното производство ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Л. М., ЕГН [ЕГН], Ц. С. М., ЕГН [ЕГН] и Д. С. М., ЕГН [ЕГН] да платят на Гаранционен фонд, [улица] лева юриск.възнаграждение за производството пред СГС, както и още 133.33 лева разноски /депозити за вещи лица/, сумата 100 лева юриск.възнаграждение за производството пред САС и сумата 100 лева юриск.възнаграждение за производството пред ВКС. ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение в размер на 6 354.00 лева с ДДС за касационната инстанция, 6 354.00 лева с ДДС за въззивната инстанция и 6 354.00 лева с ДДС за първата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.