Р Е Ш Е Н И Е № 277 София, 27.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 05 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 5870/2013 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№. 1021477 от 07.06.2013г., подадена от Р. В. Д. против влязло ви села решение от 05.07.2012г. по гр.д.№ 18137/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.11.2011 г. по гр.д.№ 2524/ 2010 г. на Софийски РС. С последното е признато за установено по отношение на Р. В. С., че ищците Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А. и И. Г. М. са собственици на УПИ V-107 с площ 870 кв.м., намиращ се в землището на [населено място], С. - Б., м.”Дупките” Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, като представя писмо от 18.05.2013г. от Столична община р. П. до Владимир С. и приложените към него молба от Вл. К. до Поземлената комисия и договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.1949г. Моли да се отмени влязлото в сила решение, поради това, че представеният договор установява, че процесния имот е бил продаден от наследодателя на ищците, на които е осъдена да предаде владението върху процесния имот. Ответниците по молбата Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 21.01.2013г. Видно от представеното писмо от 18.05.2013г., тя се е снабдила с приложените към него и към молбата за отмяна документи на 18.05.2013г., поради което съдът приема, че е спазен тримесечния срок по чл. 303, ал.1т.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. С решението, чиято отмяна се иска е уважен предявеният от Р. Г. П., Д.С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А. и И. Г. М. иск по чл. 108 ЗС против молителката Р. В. Д. за УПИ V-107 с площ 870 кв.м., намиращ се в землището на [населено място], С.- Б., м.”Дупките”. Ищците са се позовали на наследствено правоприемство от Г. А. А., починал на 01.03.1979г. и възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. За да уважи иска, съдът е приел за доказано, че ищците, като наследници на Г. А. А., починал на 01.03.1979г. се легитимират като собственици на имот № 2572 по кадастрален лист 740/741 към плана от 1950г., част от който е спорният УПИ V-107 с площ от 870 кв.м. с решение на ОСЗГ „О. купел” № 6963/ 22.01.2007г. Имота е възстановен в стари реални граници имот с площ 4,694 дка. Правото на собственост на наследодателя пред ПК е доказано със записване в емлячния регистър от 1949г. на негово име. В скица по неодобрен кадастрален план на София-Д. и разписната книга към него собственик на имот 2572 е записан Г. М., но в хода на производството не е установено основание затова. Съдът е приел в съответствие със задължителната съдебна практика по чл. 290 ВКС, че записването в емлячния регистър на името на наследодателя е достатъчно доказателство за възстановяване на собствеността. По делото е установено, че имотът на наследодателя на ищците Г. А. А. е бил обект на замяна от Т. комисия, но тъй като с него не са извършвани последващи разпоредителни сделки и не е застроен, е прието на основание чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, че подлежи на възстановяване на първоначалния собственик, който го е притежавал преди замяната, т.е. на наследодателя на ищците Г. А.. Ответницата /сега молител/ е закупила същия имот с нотариален акт през 2000 г. от С. С. Б., а той го е получил по дарение от С. С. И. с нот.акт № 97/ 60г. Последната се легитимира като собственик с нотариален акт № 33/60г., според който е получила имота в м.”Дупките” с площ 4840 кв.м. от Т. комисия в замяна на включен в блок на ТКЗС неин имот в м. „К.” в землището на [населено място]. Прието е, че липсва идентичност между имота на Г. А. и имота, който е получила по замяна първоначалната собственичка С. С. И.. Не са уважени възраженията на ответницата, че ищците не са доказали правото на собственост на своя наследодател, че същият не е бил собственик на възстановения имот № 2572, Не е уважено и евентуалното възражение на ответницата за придобиване на имота по давност, като е прието, че придобивна давност може да започне да тече една след възстановяване на имота, което е станало през 2007 г. и до предявяване на исковата молба през 2010 г. не е изтекъл и минималният срок от пет години по чл.79, ал.2 ЗС. С молбата за отмяна се представя договор за покупко-продажба от 11.03.1949г., с достоверна дата към 1950г., когато имота е записан в разписната книга към кадастралния план на името на „купувача” по този договор. Към молбата е представено ксеро-копие на нотариално заверен, /най-вероятно препис предвид платената д.т./ от този договор, със унищожени марки от 1962г. Това копие е предоставено от Столична община на Владимир С., от когото го е получила молителката на 09.05.2013г., а е било представено на Поземлена комисия П. от адв. К.. Предвид това, съдът приема, че е новооткрито. Неоснователно е възражението на ответниците по молбата, че копието от договора не съставлява документ. До колкото той е вещ, върху която има писмени значи, той съставлява документ. Споровете относно верността на копието следва да се преценяват в исково производство по спора. Предвид отразеното в него съдържание, че наследодателят на ищците се е разпоредил с процесния имот, като част от по-голям имот в полза на трето лице към 1949г. и е предал владението върху същия имот на това лице и установеното в хода на процеса, че имота е записан на същото лице при изготвяне на плана от 1950г., представеното доказателство има съществено значение за изхода от спора. То би имало значение и предвид нормата на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ. Силата на пресъдено нещо е пречка да се съобрази това доказателство, поради което влязлото в сила въззивно решение следва да се отмени на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като делото се върне на въззивната инстанция за разглеждане на спора по същество. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 05.07.2012г. по гр.д.№ 18137/2011г. на Софийски градски съд. Връща делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ