Р Е Ш Е Н И Е № 235 град София, 16 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1375 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. Л. Л. против решение № 22 от 2.02.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 836/2010 г. В жалбата е посочено, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда при отсъствието на несъмнени доказателства за авторството на подсъдимия. Позовал се е единствено на показанията на пострадалата, но при преценката за достоверност не е отчел повишената внушаемост, установената по експертен път и влиянието върху малолетната от страна на нейната майка. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа касационната жалба. Твърди, че липсва надлежен анализ на доказателствата, поради което необосновано е прието подсъдимият Л. да е извършил престъплението. Повереникът на гражданския ищец (адв. М.) настоява въззивното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Счита, че тя съдържа оплакване за необоснованост, която не е касационно основание. Авторството е несъмнено доказано и правната квалификация е законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С решение № 22 от 2.02.2011 г. по в. н. о. х. д. № 836/2010 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъда № 18 от 4.10.2010 г. по н. о. х. д. № 332/09 г. на Кюстендилския окръжен съд, с която подсъдимият Г. Л. Л. е признат за виновен в това, на 9.07.2008 г. в [населено място] дол да е извършил действия по отношение на малолетната С. К. А. с цел да възбуди полово желание без съвкупление, поради което и на основание чл. 149, ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода. Постановено е подсъдимият да бъде първоначално настанен за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо, най- тежкото наказание от две години лишаване от свобода по присъдата и по н. о. х. д. № 171/2010 г., за чието изтърпяване подсъдимият да бъде първоначално настанен в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати чрез К. А. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4 000 лева ведно със законните последици. В останалата част е отхвърлен гражданският иск за неимуществените вреди. Подсъдимият е оправдан по обвинението за деяние по отношение на С. С. Д., респективно по обвинението за престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 НК и е отхвърлен предявеният граждански иск чрез особения й представител. В тежест на подсъдимия Л. са оставени разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Същите аргументи са били представени на вниманието на въззивния съд, който е изпълнил процесуалните си задължения и подробно е отговорил на наведените доводи от защитника на подсъдимия. Мотивите разкриват обстойна и аналитична оценка на показанията на малолетната свидетелка – С. А., отчитайки спецификата на нейните психо-физически и възрастови характеристики. Показанията внимателно са били обсъдени в контекста на специализираното заключение на експертите относно годността за свидетелстване и възможността да дава правилни показания за протеклото събитие. Не била игнорирана и възможността, за която отново настоява защитникът, при формиране на свидетелските показания върху малолетната да е било оказано влияние от страна на нейната майка – св. К.. Тази възможност е била надлежно изследвана от въззивния съд и отхвърлена с изчерпателни, логични и убедителни съображения. Ето защо, след като е установил, че казаното от пострадалата се подкрепя от други доказателства, съдът се е доверил на показанията на св. С. А., оценявайки ги като достоверни. При това положение и в съответствие с правомощията си, Върховният касационен съд не може да променя фактическите констатации за извършеното от подсъдимия престъпление, изведени без съществени процесуални нарушения. Правната квалификация отговаря на приетите за установени по делото факти и материалният закон е приложен правилно, поради което жалбоподателят неоснователно иска оправдаването на подсъдимия. При отсъствието на касационно основание, посочено в жалбата, въззивното решение на Софийския апелативен съд трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 22 от 2.02.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 836/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.