Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. София, 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 2421 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Е. Д., с адрес в гр. С., представляван от адв. Л. К., против решение № 2536 от 23 април 2020 г., постановено по гр.д. № 11312/2019 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която се потвърждава решение № 144714 от 18 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 38962/2016 г. по описа на районния съд в гр. София, в частта му, с която е отхвърлен искът на Д. за осъждане на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да му заплати 5000 лева (като разлика между претендирания размер от 12000 лева и присъдения от първата инстанция размер от 7000 лева) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. в резултат на обвинението му в извършване на престъпление, което наказателно производство е било прекратено спрямо него с постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 31.10.2012 г. по ДП № 79/08 г. по описа на ГД „НП“ МВР, пр.пр. № 6716/2008 г., влязло в сила на 04.01.2013 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 33 от 2 февруари 2020 г. по настоящото дело, за да се подложи на преценка твърдението на касатора за допуснато противоречие с практиката на ВС и ВКС, изразена в ППВС № 4/1968 г., решение № 57 по гр.д. № 4641/2015 г., ІV г.о., решение № 709 по гр.д. № 178/2010 г., ІІІ г.о., решение № 232 по гр.д. № 1381/2010 г., ІІІ г.о., по обусловилия изхода на спора въпрос за критериите, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и задължението на съда да приложи принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед пълното репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.
Съгласно установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., ОСГК). Константната практика на ВКС, напълно споделяна от настоящия съдебен състав, приема, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с участие на пострадалия процесуални действия; наличието на данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу ищеца други наказателни производства през процесния период; начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.
Касационната жалба е основателна.
По делото се установява, че с постановление от 26.05.2009 г. касаторът е привлечен в качеството на обвиняем за извършени две престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Обвинителният акт е бил двукратно внасян в съда и двукратно връщан на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С постановление от 31.10.2012 г. наказателното преследване спрямо касатора е прекратено. Срещу касатора са образувани още четири досъдебни производства, по две производството е прекратено още в досъдебната фаза, а по две е оправдан в съдебното производство.
Правилно въззивният съд приема, че от доказателствата по делото се установява, че са налице незаконни актове на правозащитен орган (касаторът е бил обвинен в извършване на две тежки престъпления, извършени в периода 20.03.26.06.2000 г. и в периода 22.11.2001 г.-20.02.2002 г., в качеството му на длъжностно лице като член на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, с които е нанесена щета в особено големи размери и представляващи особено тежък случай), като наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвиненията. Съобразено е основателно и че и по петте наказателни производства срещу касатора като член на Съвета на директорите на соченото дружество са търпени неимуществени вреди, но предмет на разглеждане в случая са вредите, понесени от конкретното наказателно производство. Правилно съдът приема, че при обвинения в умишлена безстопанственост на преценка подлежат тежестта и характерът на обвинението, заеманата от обвиняемия длъжност и съответните морални и професионални изисквания при нейното заемане, личността на обвиняемия и общественото му положение, както и последиците от вменяването на престъпление в длъжностно качество, когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган или дружество с държавно или общинско имущество при завишени изисквания за почтеност и при изпълняване на работа, свързана с поверени държавни или общински средства.
Правилно е прието, че процесното наказателно производство е протекло в разумен срок (три години, седем месеца и девет дни) като водено срещу множество обвиняеми за по няколко тежки умишлени престъпления при съизвършителство, което го характеризира със значителна фактическа и правна сложност. Повдигнатите на касатора обвинения са в извършването на две отделни тежки престъпления с една и съща квалификация, включително с предвидено лишаване от права за заемане определена държавна или обществена длъжност и за упражняване на определена професия или дейност, като престъпленията са от сферата на професионалната реализация на касатора, което има по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера.
При правилно съобразяване на осъществилото се вследствие на незаконното наказателно преследване в по-висока от обичайната степен засягане на личния, социалния и професионалния живот на касатора (при правилно кредитиране на свидетелските показания в това отношение), недостатъчно оценено е останало засягането на професионалната репутация на касатора. Освен уронването на честта и доброто име на личността, касаторът е бил дискредитиран като юрист, който умишлено е пренебрегнал задълженията си да упражнява контрол при управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, допускайки сключването на неизгодни сделки и понасянето на щети от съответното дружество. Разгласяването на соченото обвинение в условията на засилен медиен интерес е засегнало особено дълбоко доверието в личната и професионална почтеност на касатора в битността му на практикуващ адвокат, в резултат на което клиентите се отдръпнали от него и от адвокатското дружество, в което бил външен консултант. Макар непряко предизвикано от повдигнатите обвинения, вследствие на добросъвестното уведомяване от страна на касатора на управителния орган на „Екозона“ АД за наказателното производство, на 31.05.2011 г. на общо събрание на акционерите на дружеството е взето решение за освобождаване на касатора от състава на съвета на директорите и договорът за управление и контрол бил прекратен. Заедно с възрастта на касатора по времето на протичането на наказателното производство, изпитвания интензивен стрес и последиците от него за самочувствието, личния и семейния живот на касатора, накърняването на честта и достойнството при чисто съдебно минало, взетата мярка за неотклонение, особеното отношение на професионалист към незаконно повдигнатите му обвинения, понесените репутационни вреди налагат да се приеме, че искът е основателен в пълния му предявен размер.
При този изход на спора е основателно искането на касатора за присъждане на заплатените за касационното производство 35 лева за държавни такси.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2536 от 23 април 2020 г., постановено по гр.д. № 11312/2019 г. по описа на Софийския градски съд, в обжалваната му част, с която се потвърждава решение № 144714 от 18 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 38962/2016 г. по описа на районния съд в гр. София, в частта му, с която е отхвърлен искът на А. Е. Д. за осъждане на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да му заплати 5000 лева (като разлика между претендирания размер от 12000 лева и присъдения от първата инстанция размер от 7000 лева) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. в резултат на обвинението му в извършване на престъпление, което наказателно производство е било прекратено спрямо него с постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 31.10.2012 г. по ДП № 79/08 г. по описа на ГД „НП“ МВР, пр.пр. № 6716/2008 г., влязло в сила на 04.01.2013 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ да заплати на Е. А. Д., с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, ап. 11, сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. в резултат на обвинението му в извършване на престъпление, наказателното производство по което е било прекратено спрямо него с постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 31.10.2012 г. по ДП № 79/08 г. по описа на ГД „НП“ МВР, пр.пр. № 6716/2008 г., влязло в сила на 04.01.2013 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е. А. Д., с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, ап. 11, сумата от 35,00 (тридесет и пет) лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |