Р Е Ш Е Н И Е № 290 София, 10.08. 2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №179/2009 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение от 13.11.2008г. по гр.дело № 248/2008г. на Ловешкия окръжен съд. С определение от 29.07.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК с оглед тълкуване по приложимостта на чл.84 ЗС вр. чл.116 ЗЗД по въпроса предявяването на осъдителен иск за предаване владението на дворното място и сграда прекъсва ли давността по отношение други сгради, построени в същото място, които не са били предмет на приключилото делото между същите страни. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по касация С. М. В., М. М. С., М. П. Н. и Т. П. Н., оспорват жалбата и считат, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение на Ловешкия окръжен съд е оставено в сила решение № 54/12.03.2003г. по гр.д.№ 400/2001г. на Троянския районен съд, с което е признато по отношение на [фирма], [населено място], че дружеството не е собственик на двуетажна сграда със застроена площ 71,37 кв.м.- къща №3 и Двуетажна сграда със застроена площ 119,34 кв.м. – къща № 4, изградени в поземлен имот, находящ се в [населено място], съставляващ по регулационния план от 1991г. имот пл.№ 982, кв.54, а по плана от 1988г. част от парцел ІV, кв.301, отреден «За паметници на културата и озеленяване» с площ от около 272 кв.м., описани по нот.акт№ 103/2001г. и е обезсилен последният на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./. С решение от 23.05.2006г. по гр.д.№ 2209/2004г. на ВКС е отменено решение от 09.04.2004г. по гр.д.№ 404/2003г. на Ловешкия окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение от 27.06.2008г. по гр.д.№ 2231/2007г. на ВКС е обезсилено постановеното при новото разглеждане на делото решение от 25.01.2007г. по гр.д.№ 234/2006г. на Ловешкия окръжен съд, поради произнасяне по непредявен иск и делото отново е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решение по гр.д.№ 487/1994г. на Троянския районен съд между същите страни е признато на ищците по това дело правото на собственост върху дворно място в [населено място], съставляващо по регулационен план на града от 1981г. имот пл.№ 982, кв.54, а по регулационния план от 1988г. – част от парцел ІV, кв.54а, отреден за паметници на културата и озеленяване, заедно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня.Ответното дружество е осъдено да предаде владението върху този имот. Дружеството се е снабдило с нотариален акт № 103/2001г. , с който е признато за собственик на четири сгради, изградени в част от парцел ІV, кв.301, измежду които и процесните : двуетажна с площ 71,37 кв.м. и двуетажна със застроена площ 119,34 кв.м. За описания в нотариален акт № 103 недвижим имот са съставени АДС от 1986г. и 1995г. и той е бил предоставен за оперативно управление на държавно предприятие „Е.”, впоследствие [фирма]. В този период държавното предприятие е строило в имота по проект за реконструкция къщи на Н.- реставрация и адаптация. На място в целия парцел са построени общо четири сгради, а само върху пл.№ 982 – двуетажна сграда с площ 71,37 кв.м. – къща № 3 и двуетажна сграда с площ 119,34 кв.м. – къща № 4.С влязло в сила решение на Троянския районен съд е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС на ищците-ФЛ срещу [фирма] относно собствеността и владението на дворно място, съставляващо имот пл.№ 982, част от парцел ІV, кв.301 по плана на [населено място] от 1988г. и построените в него жилищна сграда и лятна кухня. Тези две сгради са били отразени по сега действащия план на града, а процесните две – не са отразени. Дружеството е построило процесните две сгради. С оглед разпоредбата на чл.15 ЗС/отм., ред.преди ДВ бр.31/ 1990г./, не се е изисквало отстъпване право на строеж на държавно предприятие, притежаващо правото на оперативно управление върху предоставената му за стопанисване държавна собственост. Завземането на имота от ответното дружество е започнало през 1985г., когато е предадена строителната площадка. Към момента на завеждане на исковата молба по гр.д.№ 487/1994г. на Троянския районен съд - 18.07.1994г. е прекъсната давността, която е текла в полза на дружеството. Ето защо не е изтекъл предвиденият в закона 10 годишен срок на непрекъснато, неоспорвано от никого владение, за да се придобие собствеността върху процесните две сгради. Ответникът не е оборил презумпцията по чл.92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на постройките в нея. По делото е било установено, че в процесния имот се намират четири сгради, две от които са предмет на иска- двуетажна сграда -къща 3 и двуетажна къща- 4, за които дружеството-касатор се е снабдило с констативен нотариален акт през 2001г., след като спорът за собствеността върху дворното място и построените в него едноетажна постройка и лятна кухня е решен с влязло в сила съдебно решение. С това решение е прието, че постройките в имота представляват подобрения и по смисъла на чл.92 ЗС следват имота до доказване на противното. П. постройки обаче не са били предмет на продажбата по глава ІІ ЗСГ, тъй като те са построени по-късно от държавното предприятие „Е.”, на което е било предоставено оперативното управление и стопанисване. Държавата е строила в имота чрез държавното предприятие.С оглед отграничаване на предмета на приключилото между страните гр.дело №389/1999г. на ВКС и във връзка с релевираното от ответника по отрицателния установителен иск, че е собственик на къщите по давност, е следвало да се направи разграничение между построеното в имота към момента на продажбата по ЗСГ и допълнителното застрояване впоследствие като се установи какво представлява допълнителното застрояване, в същия вид ли съществуват в имота къщата и лятната кухня, предмет на приключилото производство по иска с правно основание чл.108 ЗС, налице ли е функционална свързаност на сградите в дворното място, къде и как са ситуирани процесните две къщи, включва ли се в тези две сгради- част от старото строителство в имота или не. Указания за изясняване на въпросите с техническа експертиза за това как са ситуирани процесните сгради в имота, в коя част на дворното място се намират и доколко същите са в рамките на сега спорните сгради, за да бъдат безспорно индивидуализирани, са дадени с отменителното решение на ВКС, но не са изпълнени от въззивния съд. Без да изясни посочените въпроси, той е направил извод за основателност на отрицателния установителен иск, поради това, че към момента на завеждане на иска с правно основание чл.108 ЗС - 18.07.1994г., е прекъсната придобивната давност по отношение на сградите, която е текла в полза на дружеството и то не е придобило собствеността върху тях. С оглед изложеното становището на настоящия състав е, че въззивното решение трябва да се отмени и да се даде ход по същество пред настоящата инстанция като се назначи техническа експертиза, съобразно мотивите по-горе. Изясняването на тези обстоятелства е от значение за изхода на спора и релевантния въпрос дали е налице по отношение на процесните две сгради, построени в имота, соченото от ответника по отрицателния установителен иск оригинерно придобивно основание - непрекъснато и необезспокоявано от действителния собственик владение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 13.11.2008г. по гр.дело № 248/2008г. на Ловешкия окръжен съд. ДАВА ХОД на производството по същество. ДОПУСКА изслушване на техническа експертиза, която да даде заключение по поставените с настоящото решение въпроси. Определя първоначален депозит 250 лева, вносими от [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице – Г. П. Г. - №2 от списъка за вещи лица на съдебен район Софийски окръжен съд, с адрес за призоваване [населено място], ж.к.»Б.», ул.»В.», [жилищен адрес] тел.8557928; [ЕГН]. Делото да се докладва за насрочване след представяне на документ за внесен депозит за вещото лице. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :