О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 236

гр.София, 04.05.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седеми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1477 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД срещу решение № 388/15.04.2021г. по в.гр.д. № 4143/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 5326/08.09.2020г. по гр.д. № 15042/2017г. на СГС касаторът е осъден да заплати на Б. Б. П. разликата над 50 000лв. до 120 000лв., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. П., починал в резултат на ПТП на 28.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.08.2017г. до окончателното й заплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. Счита, че от доказателствата по делото може да се направи извод за основателност на направеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, както и че общото обезщетение от 120 000лв. е определено от въззивния съд при завишен спрямо справедливия размер. Твърди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба Б. П. Б. оспорва основателността на същата. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищцата е живяла на съпружески начала с починалия Ц. П., а касаторът е застраховател на гражданската отговорност на водача И. И. – пряк причинител на вредите. САС е счел за доказано, че П. е починал в резултат на ПТП, осъществено при сблъсък на управлявания от И. лек автомобил и лек автомобил „БМВ“, в който пътник на задна средна седалка е бил П.. За спорен е бил намерен въпросът дали конкретното поведение на водача на л.а. „Опел Астра“ е било противоправно и дали е налице съпричиняване от страна на Ц. П., поради непоставяне на обезопасителен колан. Въз основа на заключение на САТЕ и гласни доказателства САС е счел, че основна причина за настъпването на ПТП е поведението на водача И., който с управлявания от него л.а. „Опел Астра“ е завил наляво и е навлязъл изцяло в насрещната лента за движение на автомобилите, като на 87 м преди ударът е бил възприет от движещия се в тази лента водач на л.а. „БМВ“. От своя страна последният, за да избегне удара, е навлязал също в ляво /вместо да завие надясно или да предприеме аварийно спиране/ в насрещната лента за движение, в която след това вече се е върнал л.а. „Опел Астра“ и където е настъпил ударът. САС е заключил, че поведението на водача на л.а.„БМВ“ има отношение единствено за извод относно съпричиняване на вредоностния резултат от действията и на двамата водачи, но не изключва отговорността на водача на л.а. „Опел Астра“. Въззивната инстанция е разгледала възражението за съпричиняване на вредите от поведението на пострадалото лице, като е приела, че същото защитно средство е било надлежно релевирано с отговора на исковата молба и обосновано с твърдения, че Ц. П. е пътувал без поставен предпазен колан. Решаващият състав е приел, че не е проведено доказване в тази насока. Позовал се е на заключението на в.л. по САТЕ, че конкретният модел автомобил е оборудван на задна средна седалка, където е пътувал П., с двуточков колан, който според обяснението на в.л. А. процесният удар може да задържи тялото, така че да не достигне предна дясна седалка, а само главата да се удари в нея. Преценил е и заключението на в.л. по СМЕ, че този тип колани не могат да попречат на движението на тялото напред и при прегъване на тялото в предна посока. От друга страна е взел предвид, че експертът посочва за основна причина за настъпилата смърт – разкъсване на гръдната аорта, т.е. в резултат на удар в гърдите в предна дясна седалка. Също така САС е изложил мотиви, че разкъсване на аортата може да бъде получено не само при удар в предна дясна седалка, но и при удар въобще в твърд предмет, поради което е заключил, че не е проведено пълно доказване на релевантната за спора причинна връзка между непоставянето на предпазен колан и настъпилата смърт на пътника. За да определи обезщетение в размер на 120 000лв. съдът е изследвал продължителния семеен живот на ищцата и починалото лице, тяхната емоционална привързаност, разбирателство и помощ при отглеждане на децата от предишни връзки. Отчетен е бил високият стресогенен потенциал на внезапната загуба. САС е съобразил възрастта на ищцата и проявните черти на понесената от нея психическа травма.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Относно предпоставките, които обуславят приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и начина им на установяване?; 2/ Относно приложението на чл.52 ЗЗД и задължението на въззивния съд при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди да обсъди всички относими общи и специфични за конкретния случай факти и обстоятелства, формиращи критерия за справедливост, като съобрази тяхната действителна тежест и да изложи мотиви относно изменението на възприетия от първоинстанционния съд извод за оценка на обезщетението за вреди, за да увеличи присъдените от първоинстанционен съд обезщетения; 3/ за задължението на въззивния съд да отстрани противоречието в две изключващи се експертни заключения. Позовава се на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВС и практика на ВКС, обективирана в решения по реда на чл.290 ГПК: по първи въпрос – в ППВС №17/1963г., Решение № 97/29.06.2016г. по т.д. № 1084/2015г. на ВКС, II т.о., Решение № 117/29.07.2016г. по т.д. № 3871/2013г. на ВКС, II т.о. и др.; по втори въпрос – в ППВС №4/1968г., Решение № 215/03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 1/05.02.2019г. по т.д. № 1002/2018г. на ВКС, II т.о., Решение № 20/24.04.2019г. по т.д. № 871/2018г. на ВКС, II т.о. и по трети въпрос – в Решение № 107/02.07.2020г. по гр.д. № 2461/2019г. на ВКС, IV г.о.
По първия въпрос не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираната от касатора задължителна практика на ВКС и практика, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения е възприето разрешението, че съдът е дължен да изследва дали конкретното поведение на пострадалия, а не хипотетично такова, е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат и не е достатъчно да се установи само нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП. В съответствие с това разяснение, въззивният съд след обсъждане на конкретно наведените твърдения с отговора на исковата молба – че непоставянето на предпазен колан от пътника е в причинна връзка с вредоносния резултат, подборно е изследвал: вида на колана за мястото на пътника; механизма на действие на този вид колан / като по тази позиция е съпоставил двете заключения и обяснения в съдебно заседание на вещите лица по СМЕ и САТЕ/ и е акцентирал на конкретната медицинска причина за настъпване на смъртта, а оттук и е направил решаващия извод, подкрепен и от заключението на СМЕ, че не само удар в предната седалка, но и удар въобще в твърд предмет, при възможност за движение напред на тялото, може да доведе до вредоносния резултат. Изводът на вещото лице по СМЕ относно значението на височината на пътника е ирелевантно за преценка на поставения правен въпрос, доколкото ударът в главата категорично, според експерта, не е в причинна връзка с настъпилата смърт. След като и съдебната практика приема, че следва коментираната причинна връзка между поведение и резултат да бъде безспорно установена, то вероятността, която събраните доказателства предпоставят и за друга възможна причина извън поведението на пострадалия, компрометират твърдението на касатора за съществуваща връзка между косвените доказателства, които в своята цялост и последователност да налагат единен извод за наличие на твърдяната от него причинна връзка. Следва да се отбележи, че въззивният съд не е отрекъл възможността за установяване на релевантния факт чрез косвени доказателства, а е приел, че те не го установяват по несъмнен начин.
Вторият правен въпрос е обоснован основно с довод, че въззивният съд не е изложил съображения, поради какви причини счита, че следва да завиши определеният размер на общото дължимо обезщетение /от 100 000лв. на 120 000лв./. Оплакванията, че не обсъдил всички релевантни според задължителната практика / ППВС №4/1968г./ кретерии, са общи и не съответстват на произнасянето на САС. Съставът на ВКС намира, че не се касае за драстично увеличение в преценката на въззивната инстанция относно справедливия размер на дължимото обезщетение в сравнение с това на първоинстанционния съд. Освен това САС е посочил какви по вид и с каква интензивност страдания е понесла ищцата от смъртта на Ц. П., каква е била характеристиката на сложилата се между тях връзка – продължителност, съдържание, възраст на лицата, степен на засягане на психиката и възможност за справяне със стреса. Същевременно е отнесъл тези проявления към момента на настъпване на неимуществените вреди като ги е разгледал в контекста на конкретните социално-икономически условия в страната през 2017г. и общественото разбиране за справедливо обезщетяване на вредите. Поради което по втория правен въпрос също не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Третият правен въпрос съпоставен с обуславящите крайното правно разрешение на спора изводи на САС не попада в общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая въззивният съд е обсъдил устните обяснения на вещите лица по двете експертизи, но крайното заключение за недоказаност на възражението за съпричиняване не е изведено от възприемане единствено на становището на в.л. д-р Б., че и при поставен двуточков предпазен колан е възможно прегъване на тялото напред и удар в дясна предна седелка, а на обективно съществуващата възможност конкретната травма – разкъсване на аорта, в причинна връзка с настъпилата смърт, да се дължи на удар на гърдите в друг твърд предмет. В тази връзка писменото заключение на в.л. д-р Б. съдържа констатация за тежки масивни деформации от предната и предно-дясната част, които нахлуват след удара / челен косо от дясно според САТЕ/ в купето на л.а. „БМВ“.
Предвид изложеното въззивното решение в обжалвана част не следва да се допусне до касационно обжалване.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 3050лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 388/15.04.2021г. по в.гр.д. № 4143/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 5326/08.09.2020г. по гр.д. № 15042/2017г. на СГС ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД е осъдено да заплати на Б. Б. П. разликата над 50 000лв. до 120 000лв., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. П., починал в резултат на ПТП от 28.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.08.2017г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД да заплати на Б. Б. П. ЕГН [ЕГН] сумата от 3050лв., представляваща направените от нея разноски за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: