7 Р Е Ш Е Н И Е № 91 С., 17.08. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 31.05.2011 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 404/2010 година за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Цв.Й. - АК Велико Т., в качеството му на пълномощник на Султана С. Д., последната действаща лично за себе си и като майка и законен представител на Господин А. Б.-малолетен към датата на подаването и, както и на М. А. Б., всички със съдебен адрес в [населено място] против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 116 от 09.12.2009 год., по в.гр.№ 534/2009 год., с което е обезсилено като недопустимо решение № 84 от 23.04.2009 год., по гр.д.№ 645/2008 год. на Великотърновския окръжен съд и е прекратено производството по делото. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за допуснато от решаващия съд нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон - основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Основния довод на касаторите се свежда до процесуална незаконосъобразност на приетата от въззивната инстанция недопустимост да се извърши субективно пасивно, евентуално съединяване на искове по чл.45 ЗЗД и по чл.226, ал.1 КЗ, чрез привличане на застрахователя на деликвента, като нов ответник в процеса срещу последния по реда на чл.228, ал.3 ГПК, както и да се разгледа по същество основателността на предявения евентуален иск, поради отсъствие на произнасяне по главния иск по чл.45 ЗЗД, обусловено от оттеглянето му от ищеца и прекратяване на производството по отношение на същия. Ответната по касационната жалба страна ЗК [фирма], в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на въведените оплаквания, като се позовава на основополагащото за гражданското съдопроизводство диспозитивно начало, позволяващо на ищеца, както да въведе спорния по делото предмет, като очертае границите му с исковата молба, така и да прецени кога и срещу кой ответник да упражни субективното си потестативно процесуално право на иск. Касационното обжалване е допуснато с определение № 77 от 14. 02. 2011год., по т.д.№ 404/2010 год. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Прието е, че разрешените от въззивния съд процесуалноправни въпроси: „Допустимо ли е конституирането на застрахователя на гражданската отговорност на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност”, като евентуален ответник по реда на чл.228, ал.3 ГПК в образуваното срещу прекия причинител на деликта производство по чл. 45, при условие, че исковата претенция спрямо него е основана на чл.226, ал.1 КЗ? и „ При оттегляне на главния иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента, подлежи ли на разглеждане евентуалния пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ, или по него съдът дължи произнасяне, само при отхвърляне на първия?”, поради липса на изрична законова регламентация и категорична съдебна практика, с оглед конкретността им, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК и данните по делото, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да обезсили постановеното от Великотърновския окръжен съд и да прекрати производството по делото въззивната инстанция е счела, че произнасяйки се по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента - Т. Х., по валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран, т.е. извън търсената от ищеца защита. Изложени са съображения, че конституирането на ЗК [фирма], като нов ответник в процеса по предявения срещу причинителя на вредата Х. деликтен осъдителен иск по чл.45 ЗЗД, по реда на чл.228, ал.3 ГПК изключва наличието на процесуална възможност срещу същия да бъде предявена различна от вече заявената против първоначалния ответник, спрямо който производството е прекратено, искова претенция- тази по чл.226, ал.1 КЗ. Поради това, че между прекия причинител на деликта, предизвикал смъртта на общия наследодател на ищците – б.ж. на [населено място], [община] - Господин А. Б. и застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на увреждането отсъства общност или солидарност в задълженията им към увредените лица, Великотърновският апелативен съд е отрекъл същите да имат качеството на необходими другари, като е приел, че единствено допустимото другарство помежду им е при условията на евентуалност и предявените срещу тях искове подлежат на субективно, пасивно, но евентуално съединяване и то първоначално. Решението, в частта, в която е обезсилен първоинстанционния съдебен акт е правилно и следва да бъде потвърдено. Пред първоинстанционния съд настоящите касатори, като ищци са предявили иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Т. Б. Х. за заплащане на обезщетение за виновно причинените им от същия неимуществени вреди от смъртта на твърдяния им общ наследодател б.ж. на [населено място], [община]- А. Б. Д., настъпила в резултат на причиненото от ответника, в качеството му на водач на „ ОПЕЛ А.” с ДК № А-91-70 ВА ПТП на 19. 01.2007 год. по ПП-І-6 в посока Б.-с.В.. В хода на производството пред Великотърновския окръжен съд ищците са увеличили размера на предявените от тях срещу ответника Х. субективно активно съединени искови претенции по реда на чл. 214, ал.1 ГПК и съдът е допуснал направеното изменение на иска. С определение от 04.12.2008 год., решаващият съд е уважил и заявеното с молбата от 03.11.2008 год./ л.43-45/ искане за конституиране като евентуален ответник по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ застрахователя на гражданската отговорност на деликвента Х.- З. [фирма], по реда на чл.228, ал.3 ГПК. По разпореждане на Великотърновския окръжен съд на последния е изпратен препис от исковата молба, от деня на връчването на която, искът срещу този ответник е счетен за предявен . С определение от 19.03.2009 год. производството по делото по отношение на първоначалния ответник Т. Б. Х. е прекратено, поради оттегляне на иска по чл.45 ЗЗД от ищците, като същото е продължило по отношение на новоконституирания втори ответник, спрямо който е разгледан и уважен иска с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ. Следователно при така установените по делото факти правилно въззивният съд е счел за процесуално недопустимо извършеното от страната и допуснато от първоинстанционния съд в хода на производство евентуално субективно пасивно съединяване на искове по реда на чл.228, ал.3 ГПК, довело и до недопустимо произнасяне извън предмета на спора по предявения с първоначалната искова молба иск, основан на чл.45 ЗЗД и доводите на касаторите в противен смисъл са правно несъстоятелни. Вярно е, че с разпоредбата на чл.228, ал.3 ГПК законодателят е създал възможност за промяна на страните в процеса, но само като една от формите, в която се проявява изменението на предявения иск, а не за предявяване на нова и различна спрямо първоначалната, искова претенция, както е в разглеждания случай. Следователно, дори и в хипотезата на чл.228, ал.3 ГПК, когато за да се конституира новото лице, като ответник е необходимо да му бъде връчен препис от исковата молба, основата на процеса срещу него е именно първоначалната искова молба, изключваща внасянето и на нови такси от страна на ищеца, поради което съдът с решението си е длъжен да се произнесе по заявените с нея основание и петитум. От тук следва и извод, че не е налице промяна на страната, включваща се в състава на изменение на иска по см. на чл.228, ал.3 ГПК, когато едновременно със същата се заявява и ново, индивидуализиращо спорния предмет, основание. Всъщност, в тази хипотеза в процеса се индуцира един съвсем нов предмет, който няма нищо общо с първоначалния и не предполага неговото продължаване, каквато е идеята на изменението на иска. Затова, като е съобразил гореизложеното въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон. По изложените съображения, на първия от обусловилите касационното разглеждане на жалбата на ищците, процесуалноправен въпрос следва да се отговори, че е н е д о п у с т и м о по реда на чл.228, ал.3 ГПК, форма на изменение на иска, във вече образувано срещу прекия причинител на деликта производство по чл. 45 ЗЗД, като евентуален ответник да се конституира застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, при условие, че срещу последния исковата претенция се заявява на осн. чл.226, ал.1 КЗ.. В тази вр. следва да бъде споделено, като основано на процесуалния закон и задължителната съдебна практика – т.11 от ППВС № 7/77 год. и разбирането на въззивния съд, че макар и отговорността на застрахователя да е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” и фактите на които се основават отделните искове - деликтния по чл.45 ЗЗД и прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на последния по чл.226, ал.1 КЗ, то основанието на отговорностите на посочените лица е различна. Различието на основанията за отговорността на последните, при отсъствие на създадена от законодателя солидарност в задълженията им към увреденото лице, изключва и процесуалната възможност за субективно пасивно съединяване на исковете срещу тях за обща отговорност, извън хипотезата на субективно пасивно, но евентуално съединяване, заявено първоначално още с исковата молба - арг. от чл. 215 ГПК. Затова съобразена създадената законова възможност за пострадалия да упражни прякото си притезателно право срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента по чл.226, ал.1 КЗ, както в отделно исково производство, така и при условията на заявено с първоначална искова молба субективно пасивно евентуално съединяване с иска по чл.45 ЗЗД и правните последици от оттегления иск, разпоредени от чл. 232 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че на втория процесуалноправен въпрос, обусловил допускане на касационната жалба на ищците до разглеждане по същество, следва да бъде отговорено следното: Не съществува процесуална пречка при оттегляне на главния иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента, да бъде разгледан предявения като евентуален, но още с исковата молба, пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на последния по чл.226, ал.1 КЗ. Обстоятелството, че при оттегляне на иска същият се счита, като да не е бил предявяван, означава, че процесуалните и материалноправни действия, настъпващи при предявяване на иска се заличават с обратна сила. Следователно, доколкото поради отсъствие на общност или солидарност в задълженията на деликвента и застрахователя на гражданската отговорност на същия към увреденото лице, последното може всякога са иска удовлетворяване срещу тях и разделно, обосновава правен извод, че временният отказ от търсената с главния иск защита срещу деликвента не се отразява на правото на защита срещу застрахователя. В разглежданата хипотеза същият се явява предпочетеният от ищеца, макар и в хода на делото, ответник и съгласно постановките в т.11 на ППВС № 7/77 год. съдът дължи произнасяне по предявения с първоначалната искова молба, като евентуален, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ. Изложеното от своя страна позволява да се приеме за основателно оплакването на касаторите, в частта, с която производството по делото е прекратено. Извършеното в хода на производството пред първоинстанционния съд недопустимо съединяване на исковите претенции не е предвидено от законодателя, като отразяващо се на допустимостта на самите съединявани искове. Следователно обстоятелството, че исковата претенция по чл.226, ал.1 КЗ е подлежала на самостоятелно разглеждане и по правилата за подсъдността е била подсъдна на Великотърновския окръжен съд, означава, че след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение, като постановено по иск с който не е бил надлежно сезиран, поради допуснато нарушение на чл.228, ал.3 ГПК изменение на иска, Великотърновският апелативен съд е следвало да приложи процесуалното правило на чл.270, ал.3 ГПК и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по въведения с подадената от ищците молба от 03.11.2008 год., спорен предмет. Обстоятелството, че въз основа на същата още към момента на подаването и е следвало да бъде образувано самостоятелно производство пред Великотърновския окръжен съд обосновава правен извод, че по същата, съдът до който е адресирана след администрирането и, дължи произнасяне, каквото не следва, че е налице от постановения недопустим съдебен акт. Затова, като не е съобразила гореизложеното, въззивната инстанция сама е постановила неправилен съдебен акт, който в тази му част следва да бъде отменен, а делото върнато на Великотърновския окръжен съд за произнасяне, съобразно дадените указания. При разглеждане на делото, решаващият съд следва да се произнесе и по въпроса за направените деловодни разноски по делото, вкл. в настоящето производство. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 116 от 09.12.2009 год., по в.гр.№ 534/2009 год., в частта, с която е прекратено производство по предявените от Султана С. Д., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на Господин А. Б. и на М. А. Б. субективно активно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма], [населено място] . ВРЪЩА делото в тази му част за разглеждане от Великотърновския окръжен съд. В ОСТАНАЛАТА част оставя в сила въззивното решение на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: