Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 949/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 304 гр.София, 25 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 949/2013 година Производството пред ВКС е по жалба от подсъдимия В. П. С. срещу присъда № 44 от 25.ІІІ.2013 год. по внохд № 8/2013 год. на Бургаския апелативен съд,която е нова след отмяната на присъда № 312 от 13.ХІІ.2012 год. по нохд № 1221/2012 год. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционната присъда В. П.С. е признат за невиновен в това,на 24.ІV.2012 год. в Бургас да е прокарал в обращение 5 неистински банкноти с № АЯ 4191454 и номинал по 10 лв.,знаейки,че банкнотите са неистински и е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 244,ал.1 НК. С обжалваната присъда подсъдимият е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано обвинение,и е наказан с 2 години лишаване от свобода,които да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. В изготвената от защитник жалба се съдържат твърдения със съответните им доводи за незаконосъобразност на присъдата и постановяването й при съществени процесуални нарушения,и се иска отмяната й с потвърждаване на първоинстанционната присъда или с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Пред съда подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата с допълнителни оплаквания за незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание.Искат отмяна на въззивната присъда с оправдаване на С. или с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалваната присъда и дава заключение за оставянето й в сила. ВКС също счита,че въззивната присъда следва да се остави в сила.. Не са основателни възраженията за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. Не е допуснато процесуално нарушение с приобщаването към доказателствения материал на неистинските банкноти,предмет на престъплението.Възражението е подкрепено с довода,че банкнотите не са били „иззети по предвидения в закона ред”,а предоставени на органите на досъдебното разследване с протокол за доброволно предаване и за да добият качеството на веществени доказателства,е следвало да бъдат „внимателно огледани,подробно описани и по възможност фотографирани”,да се „вземат мерки да не се повредят или изменят”,и ако това не се направи,те стават „негодно доказателство”.Цитирайки с тези доводи чл. 110,ал.1 и 2 НПК,жалбоподателят очевидно пропуска наличието на протокола,приложен на л. 12 от досъд. разследване.В него са посочени „датата и мястото” на съставянето му,”лицата,които са участвали”,”извършените действия” и „събраните доказателства”.Последните,представляващи 5 банкноти и касовия бон,издаден от свидетелката П.Я. за закупените от подсъдимия и свидетеля Юл.М. стоки,са с описан номер на банкнотите и стойност на покупката.В протокола е отразено и даденото от П.Я. обяснение,по какъв повод описаните банкноти и касова бележка са у нея,и защо ги предава.Така съставен и отговарящ на изискванията по чл. 129 НПК,протоколът,съгл. чл. 131 НПК,е доказателствено средство включително относно предмета на престъпното деяние.Все във връзка с обсъждания протокол е невярно твърдението /в писмената защита/,че в протокола бил посочен като час на предаване на банкнотите 17.15 ч,което не отговаряло на „обективната истина по отношение на време”.В протокола не е отбелязано,в кой час на датата 24.ІV.2012 год. е станало предаването, но при всички случаи това е било след 17.30 ч,когато в съответното РПУ е било получено съобщение за плащането в магазина на Я. с „фалшиви пари” /докладна записка на л. 10 от досъд. разсл./.Невярно е и твърдението,че неистинските банкноти,предмет на престъплението,не били „предявени на досъдебното производство”,след като със същите,представляващи част от „материалите по разследването”,подсъдимият лично се е запознал /протоколи на л. 50 и 51 от досъд. разсл./. Относимо към касационното основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК и също невярно е твърдението за „ограничаване възможността на подсъдимия да ангажира доказателства и отговори на ангажираните”.В първата инстанция подсъдимият и защитникът му са поискали да бъдат разпитани като свидетели Т. С.,Ж. Ж. и Х. Д..Разпитът на първите двама съдът е отказал /с протоколно определение от 20.ХІ.2012 год./,а доведеният от подсъдимия Х. В.Д. е разпитал в съдебното заседание на 13.ХІІ.2012 год. Противно на първоинстанционния,въззивният съд е счел,че показанията на С. и Ж. ще бъдат от значение за фактическото изясняване на делото,и ги е разпитал на 5.ІІІ.2013 год.Счел е още,че същото значение ще имат и показанията на жена „от махалата”,позната на магазинерката Я. по физиономия,но не и по име и адрес.Установена от прокурора /молба на л. 21 от въз.д./,тази жена на име Н.П. е била разпитана,както и посоченият също от прокурора Г.П. /в з.з. на 25.ІІІ./.Т.е. инициативата да бъде издирена и разпитана свидетелката П.,по-специално,е преди всичко на съда,а след него-и на прокурора,с което се опровергава поредното невярно твърдение на жалбоподателя,че /фактически пострадалата/ П.Я. се била превърнала „от свидетел...в обвинител,който търси и ангажира доказателства”.Що се отнася до проверката на тези „доказателства” за „достоверност и обективност”,тази проверка първо, е предмет на дейността на съда-а тя е извършена в съответствие с изискването на чл. 305,ал.3 НПК- и,второ,след изслушването на свидетелката П. нищо не е ограничавало подсъдимият и защитникът му да направят и други искания,каквито те,видно от заявеното от защитника,не са имали. Твърдението,че с осъждането на подсъдимия, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон,е с два довода в негова подкрепа-липса на умисъл и малозначителност на случая-и двата неоснователни.Анализирайки поведението на подсъдимия и на св. Юл.М. в магазина на П.Я.-излизането от магазина първо на М. със закупените продукти,оставането на подсъдимия да заплати стойността им и поведението на подсъдимия след незабавното реагиране от страна на П.Я.,че й е заплатено с „фалшиви”пари-въззивният съд обосновано е приел наличието и у двамата на знание,че заплащането на закупеното ще бъде с неистински банкноти,които,при това, лесно могат да бъдат разпознати.Експертът Здр. С.,изброявайки 11 признака,отличаващи инкриминираните от истинските банкноти,е дал заключение,че фалшификатите „не са от особено високо качество” и неистинността им може да се установи „даже по външен вид” от един „средно грамотен човек” / устно в с.з. на 20.ХІ.2012 год/,без за това да са му необходими „специални знания в областта на ценните книжа и полиграфията” /писмено на л.40-42 от досъд. разсл./.Не може да се сподели и разбирането на жалбоподателя за наличието в случая на някоя от хипотезите по чл. 9,ал.2 НК,изключваща престъпния характер на извършеното от С. деяние. В едната от тях деянието трябва да е до такава степен незначително,че изобщо да не е общественоопасно,а в другата,макар да има обществена опасност,тя да е явно незначителна.Поначало престъпленията против паричната и кредитната система са престъпления с много висока степен на обществена опасност,следващо както от санкциите в чл. 243-344а НК,така и от предвиждането на наказателна отговорност при приготовление /чл. 246,ал.1 НК/, и ,дори, при недоносителство за тях /чл. 248,ал.1 НК.С отдаването такава значимост на тези престъпления,конкретното деяние не би било общественоопасно само тогава,когато изготвените парични знаци са с такова качество,че могат да бъдат разпознати като неистински от всеки и при всички обстоятелства.Инкриминираните банкноти очевидно не са с толкова ниско качество,тангиращо с негодност да бъдат оприличени на парични знаци,след като при „плащане вечерно време в таксито,шофьорът едва ли ще забележи” тяхната неистинност /разяснения на експерта Здр. С. на л. 23 от първ.д./.Не може да се говори и за незначителност,при това явна,на обществената опасност на извършеното от подсъдимия.Прокарани са в обращение 5 неистински банкноти с номинал по 10 лв. и нито броят им,нито сумата,с която П.Я. е била ощетена,сочат на изискваната явна незначителност. Последно се твърди и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия В.С. наказание.Твърдението не е подкрепено с налагащи обсъждане и отговор доводи.С. е лишен от свобода за минималния срок от 2 години,предвиден в чл. 244,ал.1 НК,със съобразяване на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието и споделимо наблягане,при решаването на този въпрос от въззивния съд,върху първото от предходните му две осъждания. Съобразно дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 44 от 25.ІІІ.2013 год. по внохд № 8/2013 год. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: