Р Е Ш Е Н И Е № 107 София, 06 юни 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 299 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Н. Б. Б. за възобновяване на внчд № 640/18 г. на Апелативния съд-София. Възразява се наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 - 3 от НПК. Пред ВКС искателката лично и защитата й поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С определение от 23.04.2018 г. по нчд № 5258/17 г. Софийският градски съд, на основание чл.457, ал.3 от НПК приел за изпълнение Присъда от 11.12.2015 г. на Окръжен съд Нюрнберг-Фюрт по наказателно дело № 1 KLs 353 Js 24667/14 г., влязла в сила на 24.08.2016 г., с която българската гражданка Н. Б. Б. е осъдена на общо наказание от 10 години лишаване от свобода за извършени от нея на 26/27.11.2014 г. престъпления – „непозволен внос на упойващи вещества в немалко количество и оръжия в идеална съвкупност с помагачество за непозволена търговия с упойващи вещества в немалко количество в идеална съвкупност с непозволено носене на полуавтоматично късостволно оръжие в идеална съвкупност с непозволено прекарване на оръжие и боеприпаси в чужбина” – престъпления по чл.1, ал.1, вр. с Приложение І, чл.3, ал.1 № 1, чл.29а, ал.1 № 2, чл.30а, ал.2 № 2 ЗУВ, чл.2, ал.2, чл.29, ал.1, чл.52, ал.1 № 2б, 2г 30 вр. Приложение 2, раздел 2, подр.1, изр.1 към 30, чл.25, ал.2 и чл.27, чл.52 от Наказателния кодекс на ФР Германия. Извършените от Б. престъпления, за които стана дума, СГС приел, че съответстват на престъпления по чл.242, ал.1, б.”г”, вр.с чл.20, ал.4, вр.с ал.1, и чл.242, ал.2, вр.с чл.20, ал.4, вр.с ал.1 от НК на Република България. На основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС съдът определил първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание десет години лишаване от свобода. На основание чл.457, ал.5 от НПК СГС зачел времето на предварителното задържане на лицето от 27.11.2014 г. до 24.08.2016 г., както и времето в което лицето е търпяло наказанието по присъдата, считано от 24.08.2016 г. до влизане в сила на това определение. С решение № 328 от 08.08.2018 г. по внчд № 640/18 г. Апелативният съд-София изменил определението на СГС като квалифицирал като опит деянията по чл.242, ал.2, във връзка с чл.18, ал.2 от НК и по чл.242, ал.1, б. „г”, във връзка с чл.18, ал.2 от НК. В останалата част определението е потвърдено. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо – подадено в срок от легитимирано лице срещу акт от кръга по чл.419, ал.1, във връзка с чл.341, ал.1, чл.457, ал.2 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Както се посочи, възразява се наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК, свързано с чл.422, ал.1, т.5 от НПК. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК се възразява, че въззивното решение е бланкетно, преповтаря аргументи на първоинстанционния съд, липсват мотиви, а наличните са неясни. При извършената проверка не се установи така поддържаното възражение за допуснати съществени нарушения на процесуални правила да е налице. Мотивите на оспореното решение на САС са достатъчно ясни и съдържат основанията, поради които доводите на Б. и защитата й са оценени като неоснователни. На плоскостта на чл.348, ал.1 от НПК се поддържа, че съдът неправилно е определил текстът от закона на Република България – НК, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление от Б.. И пред ВКС, а преди това и пред предходните инстанции, се твърди, че приложимия закон е този по чл.354а, ал.1 и чл.339, ал.1 от НК. За да приеме, че са били осъществени престъпните състави на чл.242, ал.1, б.”г”, във връзка с чл.20, ал.4 и чл.242, ал.2, във връзка с чл.20, ал.4 от НК, въззивният съд е съобразявал и съпоставял не само съответните наказателно правни норми на осъдилата и изпълняващата държава, но и фактите, приети в мотивите на осъдилата държава, обусловили осъждането по съответната правна квалификация, което е имало решаващо значение. Съображенията на САС, в същата посока – неговите собствени и тези на СГС, които е инкорпорирал, щом се е съгласил с тях, изцяло се възприемат от касационната инстанция като правилни и законосъобразни. Същите съображения са подробни и изчерпателни, поради което ВКС не намира за нужно да ги преповтаря. Намесата на САС, предопределила промяна в закона на РБ, с приложението на чл.18, ал.2 от НК е убедително защитено. Не е налице и основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Доколкото явната несправедливост на наказанието се претендира като последица от неправилното приложение на закона, при казаното по-горе относно основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, това възражение е неоснователно. Неоснователно е и искането за определяне на друг първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът е длъжен да определи такъв – виж чл.457, ал.3, изречение последно от НПК, и правилно е сторил това при условията на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. Като е установил обстоятелства, които не дават основание да се приеме, че степента на обществена опасност на Б. е ниска, съдът е имал основание да определи първоначалния режим по посочения ред. Водим от горното, като не намери причини за възобновяване на наказателното дело, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.424, ал.2 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Б. Б. за възобновяване на внчд № 640/18 г. на Апелативния съд-София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: