О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 233 София 13.06.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1511 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител инспектор С. против въззивно решение № 260000 от 9.02.2022г. по в.гр.д. № 427 по описа за 2020г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 260007 от 31.08.2020г. по гр.д. № 230/2017г. на ОС Търговище като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 214 525лв. от М. И. М. и А. Р. К.. Присъдени са разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен с решаващият довод, че при наличие на противоречива съдебна практика, той възприема становището, че „незаконно придобито може да е само имущество, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през проверявания период, което е налично в края на този период, респ.значително несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона“, а в случая това не е така. „Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е негово притежание в края на изследвания период“. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на именно на така цитираната от въззивиня съд противоречива практика и на вече образуваното т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, във връзка с основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Независимо, че изрично не ги формулира, поставя въпросите за съдържанието на понятието „имущество“, което следва да се отчита при определяне на несъответствието и дали в него се включва имущество, което не е налично в края на проверявания период. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя въпроси и във връзка с определяне на понятията: „доходи, приходи и източници на финансиране“, „обичайни“ и „извънредни“ разходи, „нетни доходи“. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. И. М. и А. Р. К., чрез процесуалния им представител адвокат М., с който се изразява становище за недопустимост на подадената жалба поради липса на формулиран въпрос и за неоснователност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000лв. Пред вид наличието на установена противоречива практика на състави на ВКС и приетото в ТР № 8/7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г.н ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че не може да се произнесе по поставените от касатора въпроси преди постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, образувано по въпросите : „1.Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? И 2.Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : СПИРА производството по гр.д.№ 1511/2022г.по описа на Върховен касационен съд до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№ 4/2021г. на Общото събрание на ГК на Върховен касационен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ